Историите на Цветелина от вчера и днес

  Тази седмица почина Исмаил Кадаре, един от най-познатите албански писатели. Кадаре е сладкодумен разказвач, каквито са големите. Избирам да кажа две - три думи за тази книга, защото е вълнуваща и ще е добре да се прочете от повече хора. Книгата съдържа три повести. Те разказват истории, свързани със стари легенди или традиции. Втората повест "Посърналият април" разказва за бесата, традицията за кръвното отмъщение в Албания до 30-те години на ХХ век, превърната в канона от планинците, спазвана много по-строго от редица държавни закони. Заради накърнена чест и достойнство на дома хладнокръвно са се изтребвали поколение след поколение хора от цели родове. Зловещо или романтично? - всеки читател ще прецени. Докато четях повестта си мислех, че тези стари патриархални традиции по-скоро ме плашат, отколкото ме накарат да се възхищавам на суровите планинци. Но Кадаре представя различни гледни точки и съумява да убеди читателя, че в тази тъжна традиции е имало смисъл, тежен, непон...

 Кристина Патрашкова „Въпреки всичко. Българските писатели в годините на цензурата“ Не бях чела нищо от Кристина Патрашкова до този момент. Тъй като от години не гледам телевизия, с изключение на някои документални поредици на БНТ, малко познавам личността на журналистката. Разбира се, знам, че се изявява по Нова, знам и че пише книги. Мярнах две за Бойко Борисов („Алексей и Бойко“). Тази информация по-скоро ме настрои негативно срещу нея и през годините аз отлагах четенето на нейните книги напълно несправедливо. Иначе от 4-5 години предпочитам книги на журналисти пред книги на писатели. Защо? Времето е такова публицистично. Повечето журналисти пишат по следния начин: повече информация в по-малко обем и увлекателно водене на сюжета, който забъркват. В последните 30-35 години, бяха свалени всякакви информационни завеси, съвсем несправедливо подхранвана от пропагандата е тезата, че всичко се фалшифицира. Напротив, пазарът на информация е толкова свободен, че пропуска дезинформаци...

  Чета за втори път „Непосилната лекота на битието“. Обичам тази книга и въобще начина на писане на Кундера – разпилян, житейски правдив, смесващ високото с ниското, делничното с историческото, поетичен, сатиричен, абсурден. Лесно се чете, макар че понякога „непосилната лекота“ на текста те спира и те връща назад, за да осъзнаеш поредната интригуваща мисъл, изникнала неочаквано от руслото на разказването. Книгата излиза от печат през 1984 г., разбира се, не в Чехословакия, а във Франция. Писателят е прогонен от родината си и трябва да се приютява в страна, в която не пращат в лагери за Слово. В страните отсам Желязната завеса Свободното слово е забранено, мислите са забранени… Романът разказва за живота в Прага между 60-те и 70-те години на ХХ век. Събитията в Чехословакия през 1968 г. са трагедията на един народ, прецакан за втори път от Европа. Докато Източна Европа праща войски с танкове, Западна си трае… Кундера не забравя, че преди това Чехия е окупирана от Хитлер под благ...

  „Каква ми е на мен Сирия?“ – бихте запитали, ако перифразираме стиха на Гео Милев „Какво е за него Хекуба?“. Никаква. Как стигнах до книгата на Руслан Трад „Убийството на една революция”? Заради симпатията към автора. Като много хора в България, слушам с удоволствие неговите анализи, тъй като малко познавам Близкия изток, а с всяка изминала година се оказва, че той е все по-близък. По-близък, отколкото ни се иска. Съвременните българи не се отличаваме с голямо състрадание към другите страдащи народи. По-точно е да се каже, че около 70% от народа ни не се интересува и не състрадава на никого, освен на себе си. Тази настояща липса на емпатия се дължи на нечетенето на смислени книги като тази и на пропагандата. Неслучайно темата за бежанците се развява усилено и в България като новото зло. Днес е 16 март, преди пет години на този ден всички училища преминаха на дистанционно обучение, защото на два дни по-рано ни затвориха по домовете, за да ни предпазят от Ковид 19. Струва ми се, ...

  „Към езерото“ е втората книга на Капка Касабова, която прочитам през последните шест месеца. Първата беше „Граница“. И двете книги ме развълнуваха дълбоко, защото голямата тема, по която чета почти десетилетие е: как се разпада бившият соц лагер и ще оцелеем ли ние, тук на Балканите, след като станахме свидетели на десет години юго войни и на нежеланието на настояща Русия да остави отделилите се през 1991 г. страни като Украйна, Грузия, Армения и пр. да тръгнат по своя самостоятелен път на развитие. Като повечето страни от постсъветското пространство (и не само) и ние се сдобихме с литература, писана първоначално на английски език от писатели, етнически българи. Към тях принадлежи Капка Касабова, която емигрира със семейството си в Нова Зенландия 18-годишна, а в момента живее в Шотландия. За мен тези книги са част от българската литература, макар че всъщност са преведени и то от преводач. Вероятно ще ме попитате към каква аудитория са насочени те: българска или чуждестранна. Ми...

  „Граница“ на Капка Касабова е изключителна книга, чета я с голямо удоволствие. За пръв път чета книга на авторката, макар че ми е позната като име отдавна. Избрах „Граница“ заради темата. Самата аз се занимавах с нея повече от десетилетие, затова намерих у авторката съюзник, който разказва правдиво и вълнуващо. Обичам такъв тип книги – документален роман пътепис. Обичам да чета книги, които разказват за пътувания. В история на едно пътуване можеш да откриеш множество преплетени сюжети, абсурдното и екзистенциалното в живота на едни и същи хора на определена територия. Това, което в книгата ми допада най-много е, преплитането на настояще и минало, усещането за енергията на тайнствените места с вледеняващи кръвта страхове и суеверия, препратки към езическата древност, богове ,превъплътени в животни, змейове и чародеи, тайнствените пътища и прокълнатите мостове. И бистър точен анализ на политически анализ на случвалото се и случващото се. Обитаването на границата не е живеене, а д...

  На 11 май 1897 г. Алеко Константинов е убит при Пещера. Убийците се целят в друг, но убиват писателя. Това дава повод на Станислав Стратиев да напише едни от най-тъжните думи в свое есе „Българският модел“: „Тук, дори когато стреляш по друг, умира Алеко Константинов“. Всъщност заповедта е да се убият всички във файтона. „Алеко Константинов. Das Wunderkind“ е най-новият опит в българската литература да се напише пълна и задълбочена биография на Алеко. (Книгата излиза през 2024 г.) Заглавието е заето от проф. Константин Иречек, който подобно на Бай Ганьо е Алеков герой, но и негов съвременник. Иво Милев е изкуствовед, писател и изследовател. Първата негова книга, която прочетох е „Животът и смъртта на Людмила Живкова“. Книга, която горещо препоръчвам и която струва ми се е особено актуална днес. Книгата за Алеко се написана също толкова старателно, прецизно и задълбочено, като тази за Живкова. Когато говорим за Алеко винаги се вглеждаме в неговата тъжна лична съдба, парадокса...

  Днес чета една книга, която съм прочела отдавна - "Невидимите кризи" на Георги Господинов. Книгата съдържа "есета и истории", излязла е от печат през 2013 г. Есетата са писани предимно през първото десетилетие на новия век за различни български и европейски издания или са четени на публични форуми.. В тази книга е едно от любимимите ми есета "Утехата Вазов". Тези дни се сетих, че в тази книга се срещнах с чичо Пейчо, герой от есето "Битие без време". Откакто съм прочела неговата история, си обяснявам света около мен чрез чичо Пейчо и неговия хол. Позволявам си да не пише ревю за книгата, а да споделя една доста голяма част от есето/историята на чичо Пейчо. "Да си представим един среден български човек, на средна възраст, родом някъде от Долна Бешовица, да речем, дошъл в края на 1960-те да работи в Кремиковци, получил софийско жителство и пр. Ляга си този чичо Пейчо, така ще го наречем, на 10 ноември вечерта през важната 1989-а и съ...

  Коледната ваканция измина под знака на Артуро Перес-Реверте. Една след друга прочетох три книги: „Деветата порта“, „Севилско причастие“, „Тангото на старата гвардия“. Докато се канех да захвана нещо от Сафон, се сетих за един български роман – „Печатарят“ на Силвия Томова. Романът излиза от печат в далечната 2015-а година и може да бъде наречен „исторически“, тъй като разказва за първия български печатар Яков Крайков. Аз го прочетох през лятото на 2023-а и сетих се за него, тъй като нещо у героите на Реверте ми напомни любопитната личност на главния герой – истински ренесансов човек, роден в началото на XVI век. Романът проследява в две сюжетни линии личната история на Крайков от село Каменна река до Венеция от последните години на нейния разцвет. Хубавото на романите е, че върху оскъдни биографични факти разгръщат художествени образи. Случая с „Печатарят“ е точно такъв. Крайков на Силвия Томова е талантлив творец, отдаден на мисията си да създава църковни книги на славя...

  Романът на Яна Язова „Левски“ е част от трилогията „Балкани“. Книга писана в най-тежките дни от живота на писателката. Книга, стигнало до читателите десетилетия след смъртта й. Помня дните, в които научих за съществуването на тази трилогия, от книгата на Петър Величков за Язова. Помня и колко бързо стана популярна. Въобще краят на 80-те бе белязан с излизането на бял свят на много арестувани книги. Първо научих историята около кражбата на ръкописа на „Левски“, после историята за разчитането на черновата от Петър Величков. След това се гмурнах в текста на „Балкани“ и му посветих цяла една лятна ваканция. Заслужаваше си, съдбовна книга. Не просто книга, а епос, написана с романтичен приповдигнат тон. През цялото време с нещо ми напомняше за Фани Попова-Мутафова и тетралогията „Асеневци“. Това усещане не съм загубила до днес. Затова и до днес, като мисля за романа "Левски", мисля за много книги, не само за една. В „Балкани“ най-удивително бе старанието на авторката да не п...

  Романът „451 градуса по Фаренхайт“ е написан в далечната 1953 г., но някак си продължава да бъде актуален и в началото на 21. век. Рей Бредбъри избира за място на действието неизвестен град. Като почти всяка утопия и тази прогнозира, че обществото на бъдещето ще е тоталитарно. Още първият абзац смразява читателя, в това общество книгите са забранени. „Цивилизационният“ избор насърчава телевизионните глупости и замяна на текстовете в книгите с картинки. Пожарникарите вече не гасят пожарите, а горят книги. Като в „1984“ истината е подменена и не съществува спомен за същинския кодекс на професията. Семейството на Гай и Милдред живее „щастливо“, всеки за себе си. Гостната е обзаведена с три огромни екрана, чрез които Милдред общува с новите си роднини от телевизионните предавания. Гай преживява тежко необходимостта да остави една старица да умре с книгите си и решава да сподели със съпругата си, че е откраднал книги. Промитият мозък на Милдред не може да възприеме четенето като н...

  Доскоро за мен името Сергей Лебедев бе непознато. Ровейки се един ден по лавиците със съвременни руски книги, попаднах на романа „Дебютант“. Той е излязъл от печат през 2022 г. и  е замислен след отравянето на бившия разузнавач Скрипал в Солсбъри през 2018 г. И преди бях чела за тайни руски градове, изникнали в далечни и тайнствени места на необятната съветска територия. В романа такъв град е разположен на остров, на територията на бивш манастир. Задачата на учените химици, които работят в тайната лаборатория, е да произведат такова химическо оръжие, което не оставя следи след употребата му. Главният герой е химикът Калитин, който синтезира вещество, което нарича „Дебютант“ – силна, но нестабилна субстанция, тя убива мигновено, без да остави следи. След разпада на съветската империя, която хората в този град усещат много ясно, тъй като са свикнали да получават всички стоки с предимство пред обикновените простосмъртни, Калитин се чувства предаден и изгубен. Ние, които жив...