Историите на Цветелина от вчера и днес

                 „Гроздовете на гнева“ е сред най-популярните романи на американския писател Джон Стайнбек . И няма да сгреша, ако кажа, че се смята за едно от ключовите произведения на класическата американска литература на ХХ век. Публикуван е през 1939 г. И макар че романът предизвиква скандал, през 1940 г. Стайнбек получава за него „Пулицър“. Днес „Гроздовете на гнева“ се изучава като класика заради своя реализъм, хуманизъм и социална ангажираност.           През 1936 г. Стайнбек посещава бежанските лагери на сезонните работници в Калифорния, избягали от сушата и бедността в Средния Запад. Там той вижда крайна мизерия, глад и насилие, които го разтърсват. Тези преживявания първоначално се превръщат в серия журналистически статии, по-късно стават основа за романа. Стайнбек пише „Гроздовете на гнева“ много бързо — за около 5 месеца (1938–1939 г.). Той признава, че е писал с гняв и ...

  Интересно е хрумването на американския журналист Томас Рикс да събере в една книга разказ за живота на двама англичани – един държавник и един писател. Разказът започва в средата на 30-те години на ХХ век, когато и двамата са близо до смъртта – Оруел е прострелян във врата в един окоп на фронтовата линия по време на Испанската гражданска война, а Чърчил е блъснат от кола в Ню Йорк.             Другото, което ги свързва, е темата за свободата в цивилизования свят. И двамата я поддържат в правилната посока, колкото и самотни да изглеждат позициите им в онези времена. В края на 30-те години на ХХ век демокрацията е дискредитирана в много кръгове, а авторитарните управляващи са във възход навсякъде. Някои отричат бича на комунизма, но съзират в Хитлер и Мусолини „хората, с които можем да правим бизнес“, а даже и спасители. А има и други, които възприемат нацистката и фашистката заплаха като злокачествена, но разглеждат комунизм...

            Уинстън Чърчил е номиниран многократно за Нобелова награда за мир , главно за ролята си във Втората световна война. Комитетът обаче винаги е бил колеблив – Чърчил е едновременно лидер, помогнал да бъде победен нацизмът, и политик, участвал в тежки военни решения (например бомбардировките над Германия и колониалната политика на Великобритания). Заради това образът му не се вписва в модела на „традиционен миротворец“, който Нобеловият комитет предпочита.           През 1953-а Нобеловият комитет му присъжда Награда за литература за : „господството му в историческото и биографично описание и за блестящата му ораторска защита на възвишени човешки ценности“, т.е. за неговите многотомни исторически трудове и за знаменитите му речи. Номинациите за наградата идват от различни академици и членове на Шведската академия. През 1953 г. решаващото предложение е направено от Андерс Йостерлинг  – вл...

  Много отдавна не бях чела нищо от Стайнбек, не бях се сещала за него, а й не съм голям почитател на американската литература. Един ден в групата „Какво четеш…“ видях кемпера на писателя, с който обикаля Съединените щати, за да напише една от последните си книги „Пътешествие с Чарли“. Напоследък не се хвърлям да чета нито една книга, без преди това да се осведомя най-подробно какво мога да очаквам от нея. Че Стайнбек е голям писател, защото е голям разказвач, знае всеки, който е прочел поне една негова книга. Като разбрах, че книгата е за пътешествие, реших, че трябва да започна веднага да я чета, защото скоро не се очертава да пътувам из Съединените щати. А и дори да пътувам, едва ли моето пътешествие ще е толкова голямо, буквално е обиколка на огромната страна. То е осъществено в края на 1960 г. Според интервю на един от синовете на Стайнбек, писателят предприема пътуването, тъй като е сериозно болен и мечтае да обиколи родината си за последен път. Джон Стайнбек Нищо в разказа...