Томас Рикс „Чърчил и Оруел. Борбата за свобода“

 Интересно е хрумването на американския журналист Томас Рикс да събере в една книга разказ за живота на двама англичани – един държавник и един писател. Разказът започва в средата на 30-те години на ХХ век, когато и двамата са близо до смъртта – Оруел е прострелян във врата в един окоп на фронтовата линия по време на Испанската гражданска война, а Чърчил е блъснат от кола в Ню Йорк.

            Другото, което ги свързва, е темата за свободата в цивилизования свят. И двамата я поддържат в правилната посока, колкото и самотни да изглеждат позициите им в онези времена. В края на 30-те години на ХХ век демокрацията е дискредитирана в много кръгове, а авторитарните управляващи са във възход навсякъде. Някои отричат бича на комунизма, но съзират в Хитлер и Мусолини „хората, с които можем да правим бизнес“, а даже и спасители. А има и други, които възприемат нацистката и фашистката заплаха като злокачествена, но разглеждат комунизма като път към спасението. Чърчил и Оруел притежават прозрението да виждат ясно, че става въпрос за свободата и достойнството на човека – и че какъвто и да е цветът, ако едно правителство отрича правото на основни свободи на своя народ, то е тоталитарна заплаха и трябва да срещне съпротива.

            Чърчил казва „Тази война (Втората световна) няма за цел да постави прегради пред някоя страна по пътя на развитието. Същността на тази война е да издигне на превземаем пиедестал правата на личността, това е война за възраждане и утвърждаване на човешкото достойнство“.

            Оруел допълва: „Ако тази война изобщо е за нещо, то тя е в защита на свободата на мисълта“.

            Оруел пише последната си и най-значима книга – „1984“, когато светът е сив, изнемощял от войната. Неговата тревога е, че всемогъщата държава или всемогъщи диктатори не само ще забранят на хората да изразяват определени мисли, но и ще направят така, че да им нареждат какво да мислят.

            Свилен Спасов, чиято е идеята за поредицата, и който е автор на предговора, който преразказвам, казва, че „1984“ е пророческа книга, в която Оруел въвежда трите стълба на подмяната на реалността:

ВОЙНАТА Е МИР

СВОБОДАТА Е РОБСТВО

НЕВЕЖЕСТВОТО Е СИЛА

            Книгата проследява живота на двамата англичани през 30-те години на ХХ век. Няма как да се преразкажат всички забележителни наблюдения на Рикс върху „успоредните животописи“ на двамата герои. Ще се опитам да предам само най-ценното. Напр. Оруел и Чърчил разбират, че ключовият въпрос на века и в крайна сметка не е кой контролира средствата за производство, както смята Маркс, или как функционира човешката психика, както учи Фройд, а по-скоро как да се опази свободата на личността във времена, в които държавата все по-силно нахлува в личния живот.

            Важни моменти от живота на двамата през 30-те. Оруел, като човек и творец с леви възгледи, участва в Испанската гражданска война, в която почти не загива. За участието си в нея написва „Почит за Каталония“, в нея загатва, че е било по-добре да подкрепя комунистите срещу фашистите и националистите. Според Оруел в сравнение с Хитлер и Мусолини Франко е един анахронизъм, феодал, който представлява интересите на военните, на богатите и на църквата. За съжаление, Франко идва на власт след Гражданската война и остава на власт до 1975 г. Докато Чърчил предпочита нито една от двете страни да не спечели, но ако се стигне до победа, то тя да е по-скоро за Франко. След като Хитлер започва да набира сила през 1938 г. Чърчил променя мнението, особено след превземането на Австрия.

            Оформянето на политическите възгледи на Оруел не приключва напълно преди Хитлер да подпише пакта за ненападение с Русия на Сталин на 23 август 1939 г. Ефектът му върху Оруел е като този на Мюнхенското споразумение за Чърчил единадесет месеца при това: то потвърждава страховете му и засилва решителността му да следва поетия курс на политическо дисидентство, в разрез с повечето му другари с леви убеждения. Споразумението между Германия и Съветския съюз е изключителен момент за привържениците на левите идеи на Запад, които подкрепят Съветите, защото вярват, че комунизмът е единствената идеология, която е достатъчно силна, за да се противопостави на фашизма. От този момент нататък Оруел се прицелва във всяка злоупотреба с власт във всичките й форми и особено върху извършваната от тоталитарната държава. Лицемерието на левите става основната му подтема.

 

            Войната пречупва донякъде както Чърчил, така и Оруел. Другото общо между двамата е, че след края й през 1945 г. и двамата пишат най-значимите си творби. Чърчил губи изборите и се затваря с екип специалисти, за да създаде шестте тома мемоари, а Оруел започва да пише най-зрелия си роман „1984“. И Чърчил и Оруел предупреждават, че бъдещето не вещае нищо добро. Сянката на завесата се разпростира и над Запада, смята Оруел, докато за Чърчил тя трябва да е „желязна“, за да не допусне устрема на комунизма да превземе целия континент.

            Героят на „1984“ се казва Уинстън, той е англичанин на средна възраст. Живее в апартамент в жилищен дом „Победа“. Читателят попада в свят, в който се чувства объркан. Уинстън минава под плакат с надпис, изписан с главни букви „ГОЛЕМИЯТ БРАТ ТЕ НАБЛЮДАВА  Читателят попада в свят, в който действителността на съществува. Полицията на мисълта с помощта на „телеекрани“, които едновременно предават и приемат и са достатъчно чувствителни, за да доловят учестяване на пулса. „Не беше изключено дори да следят всички през цялото време“, пророчески пише Оруел, предвиждайки днешната държава, която знае всичко благодарение на технологиите.

            Министерството на истината с трите лозунга на Партията:

ВОЙНАТА Е МИР

СВОБОДАТА Е РОБСТВО

НЕВЕЖЕСТВОТО Е СИЛА

            Авторът описва другите правителствени институции: Министерството на мира, „което се занимава с войната“, Министерството на изобилието и Министерството на любовта, отговарящо за дейността на полицията. То е „най-страшното. То изобщо нямаше прозорци“. Това са пипалата на чудовището в съвременния роман на ужаса на Оруел.

            Днес все по-ясно виждам света, поставен под сериозния натиск да се откаже от свободата на словото, свободата на себеизразяване и свободата в това да бъдеш критичен или поне да имаш критично мислене. Днес е повече от необходимо да четем Оруел и Чърчил и да браним личното си право да бъдем свободни хора.

 

            Чърчил и Оруел са свидетели как съзнателното загърбване на възхода на Хитлер и недъзите на комунизма пречи на хората да реагират срещу потисничеството. Дори пред лицето на непосредствената военна заплаха управляващата класа във Великобритания не е способна да мобилизира достатъчно воля, за да защити своя либерален демократичен начин на живот. Още по-сложно предизвикателство е съветската заплаха след Втората световна война, но то изисква най-малкото да можем да видим сталинисткия комунизъм в неговата същност – смъртоносна тоталитарна идеология, унищожила свободата на хората не само да говорят, но и да мислят, нещо, което се равнява на чисто изтезание за такива велики и уникални мислители като Оруел и Чърчил.

            В хода на времето ние постепенно осъзнаваме кои са истинските герои на близкото минало. Сега знаем, че истинските лидери на 60-те години в Съединените щати са били Мартин Лутър Кинг – младши, Беярд Ръстин, Малкълм Екс и други, които не са искали да търпят. От другата страна на океана сред хората, помогнали на Източна Европа и Русия да се освободят от мъртвешката хватка на комунизма, бяха Вацлав Хавел, Чеслав Милош, Лех Валенса, папа Йоан Павел Втори, Александър Солженицин, Андрей Сахаров и други десиденти.