Венециански истории

 Венеция е град, който сякаш не принадлежи напълно на реалността. Построен върху множество малки острови в плитка лагуна (118 са островите, за да съм точна), а там където земя не достига и направо във водата върху дъбови колове. Множеството дървени колове, които се виждат по снимките, са предназначени за връзване на плавателните съдове. Някои са остатъци от предишни времена, просто са част от атмосферата.

Венеция от морето

Венеция е могъща сила, град държава близо 1000 години, до времето на Наполеон. Могъществото си Венеция дължи на търговията. На безбройните пристани векове наред пристигали кораби от Изтока, натоварени с подправки, коприна, скъпоценности и екзотични стоки. И с чума…, но за нея допълнително. Миризмата на морска вода се смесвала с аромата на пипер, канела и прясна риба, а търговците договаряли сделки на десетки езици.

Първи поглед към пристанището

Мостовете на Венеция - над 430 на брой

Чудех се откъде да започна разказа за Венеция. Мисля, че всеки разказ, трябва да започва от мостовете (между 430 и 450), те се виждат още на пристана, ако туристът пристига от Пунта Сабионе. В далечното време на могъществото на Венеция мостовете били дървени. Те често се повреждали, изгаряли или рухвали под тежестта на множеството хора и магазини. Затова през XVI век властите решили да построят каменен мост, който да бъде по-здрав и величествен. Архитектът Антонио да Понте създал смел проект с един огромен каменен свод. Мнозина смятали, че конструкцията няма да издържи, но въпреки съмненията мостът бил завършен през 1591 година и стои на мястото си повече от четири века. Така се появил един от символите на града - моста Риалто.

Венецианска гледка 

Още миналата година, докато бях в Албания, си поставих задача да си припомня историята на Венецианската република, една от най-забележителните държави Европа. Венеция е владяла днешните земи на Албания, както и голяма част от териториите около Адриатическо море. Началото на морска република трябва да се постави около VII–VIII век. Германски и хунски нашествия разтърсвали Северна Италия след падането на Римската империя, много хора избягали към островите във Венецианската лагуна. Там, сред плитчините и водата, те основали селища, които постепенно се обединили. Водата защитавала града по-добре от крепостни стени и това позволило на Венеция да се развива сравнително независимо.

Начело на държавата стоял дожът — избираем владетел на републиката. Той не бил крал в традиционния смисъл, а по-скоро символ и управник, чиято власт била ограничавана от сложна система от съвети и благороднически фамилии. Венецианците се гордеели, че тяхната държава не е монархия като повечето европейски кралства. Истинската сила на републиката идвала от морето. Венеция имала огромен флот от търговски и бойни кораби. Те плавали не само из Средиземно море, но стигали чак до Черно море. Венецианците търгували с подправки, коприна, сол, оръжия и скъпи тъкани, посредничили между Изтока и Западна Европа и печелели огромни богатства от това. Затова сред най-забележителните сгради в централната част на града е дворецът на дожите.

Дворецът на дожите, площад "Св. Марко"

Площад "Св. Марко" - истински Вавилон

Няма да говоря за кръстоносните походи и как под влияние на Венеция походът към Светите земи бил отклонен към Константинопол. През 1204 г. кръстоносците превзели и ограбили столицата на Византия, а Венеция получила огромните богатства, вкл. произведенията на изкуството. Но могъществото на републиката постепенно започнало да отслабва. След откриването на морските пътища около Африка търговията между Европа и Азия вече не зависела толкова от Средиземно море. Краят на могъщата Венецианска република дошъл през 1797 година, когато Наполеон Бонапарт превзел града. За много венецианци това било немислимо — държава, която изглеждала вечна, изчезнала почти без голяма битка.

Сергиите на пристанището, с развяващия се над тях флаг на Венецианската република

И днес духът на републиката все още се усеща във Венеция. Навсякъде се вее знамето й – червено и златно, с изобразен стилизиран крилат лъв, символ на св. Марко, покровителя на града. Но под него са разположени сергиите на новите венецианци – предимно емигранти от Азия. Те са първото нещо, което туристът вижда, когато слиза на пристана. Но явно се чувстват приобщени, защото над сергиите със евтини стоки се развява червеното знаме с крилатия лъв. Индийци и пакистанци са предимно хората, които стопанисват тези сергии, продават в магазините за сувенири или те посрещат в заведенията за хранене. Говорят отлично италиански и английски език, особено младите, но в организацията на работата им се усеща духа на Азия – строга йерархия, строги изисквания към персонала, бърза и ефективна работа. И така в тесните улички, покрай занемарените каменни домове и дворци, покрай каналите може да видите лица от целия свят. Като във всеки световен град! Ново време, нови правила, Венеция обаче продължава да демонстрира могъществото и отминалото преди столетия величие въпреки смешенията на етноси, раси и езици. Венеция е истински съвременен Вавилон. Но, както знаете, аз не съм от онези, дето ще хейтят хората с различна религия, цвят на кожата, с различна сексуалност. Подобно на Бокачо и аз вярвам, че най-голямата добродетел е благодарността. Благодарна съм, че отидох и видях.

Бях тук, благодарна съм!

Венеция завинаги!