Венеция, чумата и хуманизмът

 Мостът „Риалто“ е едно от най-красивите места във Венеция, а гледката от него към Канале Гранде е наистина уникална, затова за снимки/селфи на него се чака ред. Докато чакате, може да хапнете джелато, продава се на всеки ъгъл.

Мостът "Риалто"

Антонио да Понта успял да построи каменното съоръжение за няколко години – между 1588 и 1591 г. Забавното в случая, че фамилията на строителя буквално означава „от моста“. Името на моста „Риалто“ идва от словосъчетанието „висок бряг“, защото това била една от по-стабилните части на лагуната.

Гледка към Канале Гранде от моста "Риалто"

 Около Риалто има и много легенди. Една от най-популярните разказва, че дяволът обещал да помогне при строежа на моста срещу душата на първия, който мине по него. Архитектът обаче го измамил, като пуснал петел вместо човек.

Както се вижда и днес по моста има магазинчета, които са далечен спомен за активната търговия, която се водела на него още от 16. век. Недалеч от моста се намира пазарът, който функционира от векове. Но… ако има истории, които винаги са ме вълнували, те са две – чумата и Дон Жуан, който се измъкнал от непристъпния затвор на дожите.

                                                                Чумата

Изображение на чумата

В моите представи Венеция е свързана с чумата, с обезлюдяването на Европа, с провала на църквата да обясни случващото се и със зараждането на хуманизма. Ще кажете, че вероятно греша и трябва да свързвам Флоренция, но за да стигне до града на Бокачо, тя тръгва от Венеция, защото това е големият търговски и пристанищен център.

Смята се, че чумата произхожда от Централна Азия и достига Европа чрез търговските пътища през Крим и Константинопол. Причинителят е бактерията Yersinia pestis, пренасяна основно от бълхи върху плъхове. През XIV век заразата се движела заедно с керваните и корабите. И през 1347-1348 г. стигнала до Флоренция. Чумата е ужасяваща болест, не случайно името й се използва с преносно значение за означение на голямо зло, беда. Но, както винаги се случва в живота, тя дава основание да се родят едни прекрасни новели, ни повече, ни по-малко, а точно 100 – прочутият „Декамерон“ на Бокачо. Венецианците пък били първите, които вместо да се шашкат от плуващите по каналите трупове, станали пионер в борбата срещу епидемиите. Започнали да изолират кораби и пътници за 40 дни. Италианската дума quaranta означава „четиридесет“, а днес ние я знаем като „карантина“ и дори се налагаше да я спазваме по време на Ковид 19. Венеция измислила и островите лазарети, така станала основател на една от първите организирани системи за обществено здраве в света.

От Венеция, Флоренция и Генуа чумата се разпространява из почти цяла Европа. Смята се, че убила между една трета и половината от населението на континента. Градовете опустяват, икономиката се разклаща, а хората започват да губят доверие в старите структури, особено в Църквата, която не успява да обясни и спре случващото се. Това видяхме и по време на епидемията от Ковид 19. В България Щабът на генералът медик не успя да убеди населението да се ваксинира и така нашата страна стана една от загубилите най-голям брой население.

Понеже работници и занаятчии вече не достигат, трудът става по-ценен. Много селяни и градски хора започват да получават по-добри условия, по-високи заплати и повече свобода. В някои региони хората започват да се придвижват по-лесно между градовете и да търсят нови възможности. През 14. век в Италия се промъкнала една нова човешка увереност, че  човешкия живот е най-ценното нещо на този свят. Така се родил хуманизмът, а с него и Ренесанса. Разбира се, всеки ще каже с Данте, а не Бокачо. Защо Бокачо? Защото хората в „Декамерон“ са истински, живи, усмихващи се, страдащи… хора.

В „Декамерон“ десет млади хора бягат от заразения град в провинциална вила и си разказват истории в продължение на десет дни. Разказите са за любов, измами, търговци, монаси, страст, богатство и човешка хитрост. Много от героите са търговци и пътешественици от градове като Венеция, Генуа и Флоренция — градове, които тогава били свързани с чумата чрез морска търговия и банково дело. Макар Бокачо да не е „венециански“ автор, а действието да се развива във Флоренция, духът на неговите истории с нещо винаги ми е напомнял за Венеция – място на лукс, богатство, космополитна търговия и морски пътувания, политически интриги и тогавашна геополитика. Разбира се, Венеция е място на действието в някои новели. Но приносът на Венеция към Ренесанса и хуманизма е предимно в печатането и разпространяването на произведенията на Бокачо. През XV и XVI век градът се превърнал в един от най-големите центрове на книгопечатането в Европа.

"Декамерон" - Джон Уилямс Уотърхаус, 1916 г.

Разбира се, след чумата парите се натрупали в ръцете на по-малък брой хора, родили се меценатите като фамилия Медичи, Античността станала привлекателна… Изобщо нататък историята ви е изключително добре позната. И ако се чудите защото днес се щураме из Италия, посещаваме всички галерии и зяпаме пленени фреските и картините на Леонардо, Микеланджело, Вазари и др. И защо във всички галерии, пред всички известни картини щъкат японци и си правят селфи. Да знаете, че е заради чумата.