Корфу и Джералд Даръл

 И макар че е 4 юли и аз съм си направила програма за възстановяване и надграждане на знанията ми по американска литература, с предчувствието за идващата ваканция се отдавам на един английски писател.  Джералд Даръл разказва в три последователни романа за детството си на остров Корфу. Първата част „Моето семейство и други животни“ е забавен роман, написан с брилянтно чувство за хумор, който разказва за острова от гледна точна на 10-годишно момче, което заедно с чудноватото си семейство избягва от мрачна Англия за да се приюти в ягодова вила със избелели от дъждовете и слънцето зелени капаци на прозорците и  да преживее чудни пет години. На Корфу Джери се превръща в запален зоолог, който по неповторим начин вижда красотата на животинското царство. Той не просто наблюдава, а мъкне в дома си животни – водни змии, скорпиони, чайки, кучета и костенурката Ахил. Действието в книжката се развива между 1935 и 1939 г., животът на острова си тече спокойно, безметежно и сякаш вечно, както може да тече в тази част на Европа.

Книгата се чете лесно, бързо, занимателна и приятна е, вълнува те силно, независимо на колко години си. Сигурна съм, че всяко дете иска да живее безгрижно и вълнуващо като Джери. Големият Джерал посвещава живота си на животните и на борбата за опазване на животинското многообразие на планетата. Създава зоологическа градина, която по-късно се преобразува в тръст за защита на дивите животни, който функционира и до днес.

Най-неповторими за мен са описанията на природата, на пейзажа, на морето. Магията на Корфу се спуска над семейството „толкова нежно и лепнещо, колкото цветния прашец“.

И няколко любими цитата:

Месец юли в Англия:

Месец юли бе духнат като свещ от режещия вятър, който се втурна в оловносивото августовско небе. Ситните капки пронизващ дъжд се превръщаха в непрогледна вълниста завеса там, където ги подхванеше вятърът. Къщичките по плажната ивица на Борнмът бяха обърнали слепите си дървени лица към сиво-зеленикавата пяна, обрамчила морето, а то с въодушевление прехвърляше вълнолома и се изсипваше на брега. Чайките, запокитени към сушата над града, се виеха, опънали крила високо над покривите, и сърдито пищяха. Такова време е предназначено да поставя на изпитание човешката издръжливост.

Морето:

Морето беше като топла копринена завивка, която плавно носи тялото ми насам-натам. Нямаше вълни, а само това нежно подводно движение — пулсът на морето, което леко ме люлееше. Около краката ми проблясваха и трепкаха разноцветни рибки и се изправяха на глава, когато се опитваха да ме захапят с беззъбите си венци. В оклюмалите маслинови горички цикадите тихо си шепнеха.

Островът:

Островът под нас бе потънал в сън и потрепваше като акварел в маранята: сиво-зелени маслини, черни кипариси, разноцветни скали по морския бряг и морето — гладко и опалесцентно, с цвят на синьо рибарче или нефритовозелено с леки гънки по лъскавата повърхност там, където заобикаляше някой скалист нос с преплели клони маслинови дръвчета. Точно под нас беше заливчето с форма на полумесец, оградено от ивицата бял пясък — толкова плитко и с такъв ослепително чист пясък, че водата изглеждаше бледо синя, едва ли не бяла.

Ягодовочервената вила, в която се настанява семейството, и градината:

Капаците на прозорците бяха избелели от слънцето до нежно пастелнозелено; на места боята се бе попукала и надигнала. Градината, заобиколена с жив плет от обички, бе с цветни лехи, изобразяващи сложни геометрични фигури, по краищата с гладки бели камъни. Белите калдъръмени пътечки, широки колкото по тях да се мине с гребло, се виеха изкусно около лехите с размери колкото голяма сламена шапка, оформени като звезди, полумесеци, триъгълници и кръгове, всичките обрасли с раздърпани, вплетени едно в друго подивели цветя. Рози ронеха листа, които изглеждаха големи и гладки като чинийки — огненочервени, лунно бледи, лъскави и свежи. Невените като плеяда раздърпани слънца стояха и гледаха как техният родител се движи по небето. Под тях градинските и дивите теменуги се мъчеха да покажат кадифените си невинни очи или тъжно клюмаха глави под листенцата с формата на сърце. Пищната бугенвилия^[1], плъзнала на всички страни по малкото предно балконче, беше като специална карнавална украса с тъмнопурпурните си, висящи като фенери цветове. В сумрака на живия плет хиляди главички се поклащаха в очакване, подобно на балерини. Топлият въздух тегнеше от мириса на стотици умиращи растения, изпълнен с нежното, успокояващо шумолене и жужене на насекоми. Още щом видяхме това място, прииска ни се да живеем там — изглеждаше така, като че вилата стоеше и очакваше нашето идване. Усетихме, че сме пристигнали у дома.

Пролетта:

С месец март дойде и пролетта, островът се изпълни с цветя, с миризми и потрепващи нови листа. Кипарисите, които цяла зима се поклащаха и просъскваха на вятъра, изправиха стройни снаги към небето, облечени с проблясващата одежда от зеленикаво — бели шишарки. Големи китки минзухари, жълти като пчелен восък, надничаха между корените на дърветата и се втурваха надолу по сипеите. Под миртовите храсти кукувичето грозде подаваше тъмно пурпурни главички, приличащи на капки сироп, а сумракът на дъбовия гъсталак като че бе потънал в синя мъгла от хиляди разцъфнали ириси. Нежни и крехки дори за полъха на вятъра съсънки, повдигаха бледи като слонова кост цветове, чиито листенца сякаш са били потапяни във вино. Змийски грах, невени, бърдун и стотици други растения бяха плъзнали по поляните и горите. Дори престарелите маслинови дръвчета, криви и изкорубени от хиляди пролети, се бяха накичили с венци от дребни кремави цветчета — скромни, но красиви, както подхождаше на напредналата им възраст. Пролетта бе дошла с пълна сила: целият остров пулсираше от нейното присъствие, сякаш тя бе дръпнала някаква голяма, звънлива струна. Нейният звук достигна всичко наоколо и не остана без отклик. Това си личеше по излъчващите светлина цветя, по проблясващите крила на птиците и по искрите в тъмните, влажни очи на селските девойки. Хор от жаби, които изглеждаха като току-що емайлирани, пееше с въодушевление в избуялите треви на пълните с вода ровове. Виното в селските кръчми сякаш бе станало по-тъмночервено и по-силно. Мазолестите, загрубели от работа пръсти дърпаха някак необичайно нежно струните на китарите, а плътните гласове извиваха весели, мелодични песни.

Трилогията за Корфу на Джералд Даръл не е написана като предварително замислен цикъл, а възниква постепенно и донякъде случайно. Първата книга, „Моето семейство и други животни“ (1956), се появява в период, когато Даръл е принуден да остане на едно място заради заболяване. Тогава той решава да опише детството си на остров Корфу, където семейството му живее между 1935 и 1939 г. Писането протича изключително бързо и леко – текстът се оформя за няколко седмици, но въпреки тази привидна спонтанност книгата е внимателно структурирана. Даръл съзнателно редува описания на природата, наблюдения върху животните и комични сцени със своето ексцентрично семейство.

Макар да се основава на реални спомени, книгата не е строго документална. Авторът свободно променя хронологията, съчетава събития и преувеличава образи, за да постигне по-силен художествен и хумористичен ефект. Така детството му се превръща не просто в мемоар, а в своеобразен литературен свят, изпълнен с топлина, светлина и живот.

Успехът на първата книга е толкова голям, че години по-късно Даръл се връща към същия период от живота си и пише продълженията „Птици, зверове и роднини“ (1969) и „Градината на боговете“ (1978). Те не са планирани първоначално като част от трилогия, а по-скоро представляват нови връщания към същите спомени, разширени и доразвити. В тях стилът остава същият – лек, хумористичен и изпълнен с любов към природата, но се усеща и по-зрял поглед към миналото.

В крайна сметка трилогията за Корфу е пример как личните спомени могат да бъдат превърнати в литература чрез внимателна композиция, чувство за хумор и способност да се улови магията на детството. Даръл не просто описва преживяното, а го преработва и изгражда като цялостен художествен свят, който и до днес се чете като нещо живо и истинско.

Корфу е един от най-различните гръцки острови и е добре човек да има няколко основни неща предвид, преди да го посети.

Първо, островът не прилича на типичната „суха“ Гърция. Той е много по-зелен, с хълмове, гори и огромно количество маслинови дървета. Причината е климатът – тук има повече валежи, особено извън лятото. Това прави природата изключително красива, но означава и по-висока влажност и повече насекоми, особено комари през топлите месеци.

Историята на Корфу също го отличава. За разлика от много други гръцки места, островът дълго време е бил под венецианско, а по-късно и под френско и британско управление. Затова архитектурата, особено в стария град, напомня повече на Италия, отколкото на класическите бели къщи с сини покриви. Това се усеща и в кухнята, която има свои местни ястия и влияния.

Плажовете са много разнообразни и е важно да се знае, че различните части на острова предлагат различно преживяване. Западното крайбрежие има по-драматични гледки, скали и вълни, често с пясъчни плажове. Източното е по-спокойно, с по-тихо море, но често с камъчета вместо пясък. Северната част е по-дивa и интересна за изследване, докато южната е по-равна и по-спокойна.

По отношение на ежедневието – добре е да се знае, че много места спазват сиеста и затварят следобед. В туристическите райони това е по-слабо изразено, но в селата все още е част от ритъма на живота. Също така, макар че картите се приемат почти навсякъде, е полезно да имаш и кеш.

Храната на острова е малко по-различна от типичната гръцка кухня. Има местни специалитети, като ястия с телешко в бял сос или богати доматени сосове с подправки, както и продукти от кумкуат – плод, който е характерен за Корфу.

Ако човек познава книгите на Джералд Даръл, трябва да има предвид, че островът днес е много по-туристически. Въпреки това, извън големите курорти все още може да се усети същата атмосфера – зелени хълмове, тишина, природа и усещане за откъснатост.

Накратко, Корфу е най-интересен, когато не се ограничаваш само до плажовете и хотелите. Истинското му очарование е в комбинацията от природа, история и малки, по-тихи места, които трябва да се открият.