Джордж Оруел "Почит към Каталония"

 Двата шедьовъра на Джордж Оруел („Ферма за животни“ и „1984“) не биха видели бял свят без участието на писателя в Испанската гражданска война и без документалната му книга „Почит към Каталония“.

Оруел отива в Барселона в края на 1936 г., за да пише репортажи, но се увлича от революционните надежди и се записва като доброволец в марксистката милиция ПОУМ, за да се бори срещу фашизма, олицетворяван от Франко. За мен най-любопитни бяха страниците, посветени на Барселона,  град, контролиран тогава от работническата класа. Удивена бях, че елитарната днес Барселона, един от най-красивите и богати европейски градове, някога е била (дори и за кратко) място на заличени класовите различия. Оруел почувствал града като справедлив и безкласов по няколко причини, една от които е, че хората се обръщат един към друг с „другарю“. Оруел признава, че онази Барселона на равенството, го кара да повярва в социализма.

Снимката е от Испанката гражданска война

Разбира се, трудно преглъщах разказа за времето, прекарано в окопите на Арагонския фронт -  мизерията, липса на модерни оръжия, студ, въшки, лоши припаси и липса на всякаква военна подготовка на хората, които се записват в милицията. Но се оказа, че тези страници не са сред най-потресаващите в книгата. Седенето в окопите от декември до април създава представата за една позиционна война, в която хората търсят дърва за горене, тютюн и храна. През април Оруел се връща в Барселона за кратък отпуск, за да попадне във водовъртежа на улични боеве. Още преди те да започнат вълнуващия за писателя образ на града е променен:

 

 „В Барселона, поне през последните няколко седмици, които прекарах там, струеше едно особено зловещо усещане — атмосфера на подозрителност, страх, несигурност и зле прикрита омраза. Майските боеве бяха оставили след себе си трайни последствия. С падането на правителството на Кабайеро комунистите получиха цялата власт. Отговорността за поддържането на вътрешния ред беше прехвърлена на назначени от тях министри и никой не се съмняваше, че при първия удобен случай ще нанесат тежък удар върху политическите си опоненти. Това все още не беше се случило, а аз нямах дори бегла представа какво предстои, но въпреки това всички непрестанно изпитваха едно смътно усещане за надвиснала опасност, съзнание за неизбежността на нещо ужасно, което всеки момент ще ни връхлети. Колкото и малко планове да имахме, самата атмосфера ни караше да се чувстваме като конспиратори. Сякаш прекарвахме цялото си време в провеждани шепнешком разговори по ъглите на кафенетата, съпътствани от подозрението, че човекът на съседната маса е полицейски агент.“

След участието си в майските бунтове, Оруел се завръща на фронта, където бива ранен във врата напълно случайно, докато стои в края на окопа. Започва странстването му от болница в болница, а когато се завръща за трети път в Барселона, намира атмосферата в града още по-утежнена. Освен това неговата марксистка милиция е обявена за извън закона, съратниците му са обвинени за троцкисти, арестувани и избивани без съд и присъда. Испанското републиканско правителство и Комунистическата партия са направлявани от Сталин, защото СССР е единствената държава, която се е съгласила да доставя оръжие на испанското правителство. А Сталин се възползва, за да се разправи с политическите си противници и да узурпира властта. Улични боеве вече са между анархистите и троцкистите, от една страна, и контролираните от Москва правителствени сили. Може би не е трудно читателят да се досети защо Франко побеждава, след като коалицията срещу него воюва помежду си.

 

 „Почит към Каталония“ е повратна точка в творчеството на Оруел. Станал свидетел на това как контролираната от Сталин комунистическа партия и Коминтернът смазват истинската работническа революция и започват чистки срещу своите съюзници (анархисти и троцкисти) под претекст, че борбата е „само за буржоазна демокрация“, той не може да преглътне тази наглост до края на живота си. Още по-голям е неговият шок от това, което чете в комунистическите и просъветските вестници (както испанските, така и международните). Мащабите на лъжата са огромни. Вестниците на Коминтерна масово твърдят, че неговите другари (с които той е мръзнал в окопите) са „фашистки шпиони в тила на Републиката“.

 

„Цялата политика на Коминтерна е подчинена (с цел да се осигури френската подкрепа) на идеята да се докаже, че в Испания не се случва нищо революционно.

/…/

Комунистическата теза беше, че революцията на този етап би била фатална и че в Испания целта не е работнически контрол, а буржоазна демокрация. Основната причина за това е, че външната политика на СССР беше обвързана с военен съюз с Франция. А една истинска революция в Испания би изплашила френската буржоазия до смърт.

/…/

Когато Русия най-накрая изпрати оръжия, те отидоха изключително при комунистите и правителствените сили, които се подчиняваха на тях. На анархистите и ПОУМ (Независимата работническа партия) се даваха трохи или нищо, за да бъдат принудени да се подчинят под заплахата от глад за боеприпаси.“

 

След като ПОУМ е официално забранена, истинският сталинстки терор в каталунската столица — тайни арести, изтезания и безследно изчезване на хора, могат да засегнат писателя, той е принуден да бяга, да се крие, да спи в разрушени сгради, докато се в английското посолство се подготвят документите му за официалното напускане на страната, само така успява да се спаси и да се върне в Англия.

 

Още два много знакови цитата:

Едно от най-ужасните неща в тази война беше да разбереш, че лявата преса, в цялата си цялост, е контролирана и фалшифицирана. Вестниците на Коминтерна твърдяха, че всеки, който не е съгласен с линията на Сталин, е фашистки шпионин. Беше отвратително да гледаш как хора, които се бият на фронта, биват наричани 'предатели' в тила от платени партийни драскачи.

/…/

Комунистическата партия в Испания не беше лява сила, която тласкаше събитията напред, а най-дясната и консервативна фракция, чиято основна цел беше да унищожи силата на профсъюзите и да върне старата държавна машина.

 

Когато през юли 1937 г. писателят се завръща в родината си, макар да не е напълно възстановен сред тежкото раняване в Испания, веднага започва да пише. Книгата е завършена през януари 1938 г., публикувана  - през април.

Оруел бърза да я завърши, защото е обзет от ярост от преживяното в Испания, но и срещу английската лява преса в Англия, която масово повтаря лъжите на Коминтерна. Писателят се чувства длъжен да разкаже за борбата на своите другари, чието дело чувства оклеветено и омърсено.

Когато книгата излиза през 1938 г., е посрещната с ледено мълчание и дори с враждебност. Превръща се в пълен търговски провал. От 1500-те бройки се продават малко над 600. До края на краткия си живот Оруел не вижда книгата си преиздадена и оценена.

Българското издание на книгата може да бъде открито в Читанка.бг. То е публикувано според завещанието на Оруел: 5-та и 11-та глава, в които разказва за лъжите на Коминтерна, са изведени в края на книгата като приложение, за да не прекъсват вълнуващия разказ за преживяното.

 

И за финал една вълнуваща мисъл на Оруел: Войната води до постепенно деградиране на индивидуалната свобода и честната преса.