Чеиз на невестата

Чеиз на невеста

Тъканите представляват съществен дял на традиционната българска материална култура. В местния бит са се ползвали тъкани от животински произход (вълна и коприна) и растителен произход (лен, коноп, памук), ползвали са се домашно и фабрично изпредени прежди с различна дебелина и качество. Според практическото приложение и функции на тъканите се оформят следните видове: тъкани за облекло; тъкани за домашна уредба; тъкани за стопански нужди; тъкани, свързани с обреди и обичаи.

Мария Русева - информатор

Най-пълно домашните тъкани могат да бъдат обхванати чрез невестинския чеиз, който булката трябва да занесе в дома на съпруга си, като в чеиза се включват тъканите, с които булката дарява ключовите фигури в сватбения ритуал, а така също и тъканите, предназначени за бъдещия дом.

Мария Русева, родом от село Брестовица, ни разказа, че към средата на ХХ век в сватбения ритуал е съхранена и действаща традицията булчинският чеиз да се изработва така, че да включва всички необходими тъкани за бъдещото семейство. Чеизът на булката трябва да е като обем една кола, като в него са включени тъкани от т.нар. дебел и тънък дар. Ако чеизът е на по-заможно момиче, изработен с мярка и предвидливост, тъканите от него трябва да стигнат на жената до края на живота ѝ. В средата на ХХ век в село Брестовица все още се пазела традицията залюлее ли се в дома момиченце, да започне изработването на чеиза му.

Нашиванки

В дебелия дар основно място заемат два дюшека: единият, пълен с вълна, предимно ерина и постриг; другият – с памук. Дюшеците са се постилали направо върху рогозките в дома, като са служели за спане на цялото семейство. Семейството се завивало с общ юрган, като за изработването му се обединяват усилията на двата рода. Лицето и хастарът на юргана се изработвали от семейството на девойката, а пълнежът се донасял от свекървата. Юрганът се е изработвал на специален ритуал „Нашиванки“, който се организирал в четвъртъка преди сватбата.

Тъкани от невестински дар

В чеиза на булката трябвало да има две черги (по около 8 – 9 метра всяка), една вълнена, другата конопена. С конопената черга булката застилала стаята си, като стане „трудна“, защото била лека и лесна за тупане. „Черга“ в Брестовица наричали и квадратна, обикновено едноцветна, завивка, която семейството използвало в по-топлите дни. (Снимка 24. Чеиз на младоженка – от нашиванки, по проект „Експониране на местното историческо, етнографско и природно наследство на община Борово“.)

За даряване, а и за бъдещия дом се изработвали късани възглавници и ковьори. Късането е модна през тази епоха техника на тъкане, посредством която се изобразяват различни фигури и мотиви, обикновено по модел. В дара на булката трябва да има около 40 такива възглавници, най-красивите от които се дават дар на свекър, свекърва, побащим, помайчим, зет и др. Такава късана възглавница младият мъж – годеник или съпруг – слага върху седлото на коня си, тя е знак за любовта между двамата млади, като мотивите на такива възглавници са пауни, гълъби, кончета. Възглавницата се тъче с ярки цветове върху тъмна основа.

Възглавниците се ползвали усилено в домовете на местните и за спане, и за сядане около софрата, особено за жените, които сядали на колене, за да могат бързо да станат и шетат по поръчка на старите. Възглавниците за сядане се пълнели със слама.

По-богат и разнообразен е тънкият дар.

Мотив от пешкир за дар

Основна част в тънкия дар заемат платната. За булчинския дар се тъкат тънки и фини платна, от тях основно се изработват ризи. В дара на булката трябва да има минимум 14 – 15 мъжки и женски ризи, които след 20-те години на ХХ век са със семпла бродерия; най-богато и красиво се бродира ризата, предназначена за зетя – бъдещия съпруг.

Мотив от пешкир за дар

В средата на ХХ век се тъче тъмно, предимно памучно платно за рокли, предназначени за дар на бъдещата свекърва, помайчима и т.н.

В дара важно място заемат късите пешкирчета, изтъкани от фино платно, наплетени с фини конци от макара, предимно с модел „пеперуда“.

Кърпа, наплетена с мотив "пепруда"

Дългите пешкири се тъкат отделно, те са богато орнаментирани с мотиви още при тъкането и завършват с богати и красиви дантели, плетени на една кука. С такива пешкири са били украсявани огледалата или портретите в стаите. Такъв пешкир се тъче обезателно за зетя, както и за знаменосеца в сватбеното шествие.

Важно място в невестиния дар заемат престилките, обикновено „коренки“, с които се е носел пещималът (задната престилка при беленските хърцои); след 30-те години друг вид семпла престилка, наречена „ута“, се е запасвала върху роклите от домашно платно.

Коренка

В дара е необходимо да има месали, миндили, бохчи, трапезници, заръчник, кърпи за глава, изтъкани и украсени според вкуса на бъдещата невеста. За мъжете са били тъкани пояси и навуща. Червеният вълнен пояс се е използвал в празнични дни, а тъмният, обикновено тъмносин – в делник.

Миндил за бебешка люлка - за момче и момиче

В дара на булката трябвало да присъства предварително приготвена люлка за децата. Люлката се е изработвала с вълнен вътък на памучна основа. Тя е давала възможност на бъдещата майка да я украси и нашари така, както въобръжението ѝ подсказва; колкото по-пъстра, по-писана, толкова по-добре. Булката изтъкавала специална малка къса чергичка, наричана „миндил“, в единия ѝ край шарките били в преобладаващо синьо, в другия – в преобладаващо червено. С този миндил се увивало бебето докато е в люлката, като според това дали в люлката е момче или момиче, се виждал червеният или синият край.

Невеста в хърцойска носия, с престилка коренка, скършено забраждане

Носията на беленските хърцои е в преобладаващо тъмни цветове – ризата е с бродерия от черни, кафяви или червено-кафяви квадрати, пещималът – тъмносин, коренката също е в тъмни цветове. Ярко и цветно петно в семплия местен костюм е ялъчката. Това е малка, красиво орнаментирана кърпичка, която се втиква отпред на престилката. Изработката на ялъчки също дава възможност на девойките да изявят творческите си възможности. Разбира се, всяка от тях е било необходимо да се съобразява с финансовото положение на родителите си и възможността им да ѝ закупят тънки, фини, фабрично обработени прежди.
Публикации:
в. "Форум" 2015 г.
"Фестивален вестник", бр. 1, 2015 г
 книгата ми "Истории от вчера"
към "На село е най-добре"