До нови срещи, любима Странджа!

Интересът на Людмила към тайните на Странджа завършва трагично, за нея и за нейните близки. След смъртта й за дълго името й потъва в мрак, само книгите, които разказват за нея с добри думи, нарушават стремежа да се унищожи присъствието й в българската история.

            През 2012 г. се навършват 70 години от рождението на Людмила Живкова. Софийският университет прави научна конференция за културното й наследство. С тази инициатива нестандартната червена принцеса, интелигентната и нещастна дъщеря на бившия Първи, попадна под ударите на десните. Честно казано, на мен Людмила винаги ми е била симпатична, харесвам идеалистите. Знам, че е била оплетена в мрежи на сметкаджии, които са търсили изгода, там, където тя е търсела отваряне на България към света. Знам и друго, че близките й сътрудници са гонени след смъртта й по указание на КГБ и СССР. Колкото повече четях за соца и Людмила, толкова повече малките зрънца русофилство, наследени от Дядо Вазов, се изпаряваха от ума и сърцето ми. Но затова разказвам в бъдещия си роман. Правя това отклонение, за да не се чудите откъде се взе Людмила в моите разкази. Просто, тя преди мен е усетила привличането на мистичните тайни и загадки, които крие древната планина. 

            Няма да коментирам позициите на десните, те виждат Людмила като част от онова време, което заслужава само заклеймяване. Винаги ми е била любопитна тяхната позиция, не съм я приемала, не съм я разбирала. Как така цели 45 години от историята на една държава ще бъдат отречени напълно? Има достатъчно за отричане, но трябва да има и нещо, което да оцелее, да следва тънката нишка на времето, която прави един народ нация, въпреки историческите превратности и животът на кръстопът. На много от днешните десни  родителите са били членове на БКП. Те са получавали привилегиите, достъп до по-добро образование и възможност за пътуване по широкия свят. Да им кажа, де, че по широкия свят,  ние, обикновените хора, пътуваме и до днес и то само като гурбетчии. Но времената се менят, привилегированите са устроени да мисля, че обществото винаги им дължи привилегии. Тези и други разсъждения ме накараха да напиша един роман - "За прехода провинциално" и да разкажа за прехода от името на един обикновен човек, който няма да попадне в никоя телевизия, за да излъчи недоволството си, мнението си и т. н.

            Людмила Живкова несъмнено е била сред привилегированите като дъщеря на някогашния Първи. Тя е можела да впрегне ресурса на цяла държава за целта да открие тайнствения кивот на древното знание. Вярвала е, че това е нейната привилегия. Приятелка й Ванга настоятелно я е умолявала да не рови „там“. Защо? За да има тайни, които да тревожат умовете на следващите поколения. Или защото знанието все пак трябва да остане привилегия на Божественото. (Прочетете Библията!) 

Мишкова нива

Не знам как и откъде се появи Людмила в моите „Странджански разкази“, знам само, че с нейното увлечение по търсенето на изгубения кивот трябва да приключа първа част. Те започнаха забавно със слалом между дупките по единственото шосе, означено като първокласен път, водещ към тайните на Странджа. Надявам се един ден да се върна в Странджа и непременно да посетя Мишкова нива. Надявам се богинята Бастет да не избира мен, за да ми се открива, аз все пак съм колкото кабинетен революционер, толкова и кабинетен пътешественик. Освен това няма вкус към окултното. Чувствам се добре в реалността. И, Слава Богу, не съм дорасла до мистицизма.

            Сбогом засега, любима Странджа!

            Надявам се един ден да се върна! Ако не остана завинаги, се надявам да дойда за малко!

           Започнах да пиша тези разкази, за да открия с какво ме привличаш, истината е, че в края на първа част все още не знам! Засега знам, че ме привличаш и че това е завинаги!

От "Странджа - земята на вечното завръщане"

И малко любопитни линкове за всички почитатели на древна и тайнствена Странджа!

Мишкова нива - най-древното светилище в Странджа
Светилище Индипасха
Пещера Света Марина
Пещера Махарата