Жътва е...

Обичаи, свързани с жътвата

В селата от нашата община съществувала традиция жътвата да започва в понеделник, който е считан за „лек“ (благоприятен за всички начинания) ден.

Пръв зажънва този (или тази), който има най-лека ръка и е пъргав и чевръст. С това се вярва, че цялата жътва ще бъде лека и ще приключи навреме.

Сърпарка

Има традиция девойката, след като се е омъжила през зимата, да идва един ден да жъне на бащините си ниви. Вечерта бащата ѝ дава сърпа, с който тя е жънала, докато е била в техния дом. Затова се и казва „жътва за сърп“.

Да нахраня морни жътвари :)

Много настроение създава изправянето на първия сноп. От нажънатите в първия ден класове се връзва сноп, който изправят пред стопанина на нивата, а той, с благословия за спорна жътва и берекет, слага в поставена сред класовете шапка или кърпа парà и обещава богато възнаграждение при приключване на жътвата. В Обретеник снопът се изнася на пътя и всеки, минал край него, хвърля на шапката/кърпата дребни монети.

И бебето е на нивата

Възнаграждение получават и онези жетвари, които първи открият „царя на нивата“ – това са едри житни стебла с два класа; наричани са още чаталести и се считат за символ на богата жътва и берекет. (Снимка 31. Цветелина Георгиева със самодейци от НЧ „Канев – Пробуда 1924“ – село Горно Абланово, преди заснимане на филма „Начало на жътвата“, по проект „Експониране на местното историческо, етнографско и природно наследство на община Борово“.)

В Горно Абланово жътвата започвала почти по същия начин. Рано сутринта всички по-млади от семейството, мъжете, както и наетите работници отивали на нивата. Стопанката оставала у дома, за да приготви празнична гощавка, жътвата била голям трудов празник, може би най-големият. Сред ястията задължително имало пита хляб и баница. Разликата от обредността в съседните села е, че върху първия сноп се полага обредният хляб, който е гощавката на стопанката за работниците, а върху хляба стопанинът хвърля парà. Ритуалите, разбира се, целят берекет и имотност на дома. Най-важното послание на всички ритуали, свързани с прибирането на реколтата, е: да не се свършва хлябът в дома.

Първият сноп се изправя пред стопанина

В Екзарх Йосиф, след като жетварите се наредят на чакъма, се прекръстват с пожеланията: „Бог напред и ний подир негу!“ и „Бог да помага!“. След като зажънат, откъсват по един клас и го хвърлят напред в нивата с пожеланието: „Както бързо мина пред нас тоз клас, тъй бързо да стигнем до края на нивата!“, младите пък хвърлят напред пера с пожелание: „Както са леки перата ни, тъй да е лека и жътвата!“ (Илия Калинов „Село Екзарх Йосиф”, Русе, 2014 г.)

Децата носят студена вода на морните жетвари

Във всички наши села жътвата приключва с рязане на брадата. В Обретеник, на последната нива на стопанина, се избира малък участък от гъсти, здрави и прави стебла с едри класове. С върховете на сърповете се разкопава земята, почиства се от плевели, след което върху класовете жетварите измиват ръцете си – хем за берекет, хем класовете да омекнат. Изсипват се и трохите от торбите, с благословията: „Колкото мравки ядат от трохите, толкова хляб да има!“. Нареждат сърповете в кръг, след което най-възрастната жетварка изплита брадата, окичва я с много цветя и червени конци, копва със сърпа в земята, зарязва малко от брадата и хвърля сърпа през рамо. Същото правят и другите жетварки. Ако сърпът заеме положение като при жътва, стопанинът ще е жив и здрав и ще жъне и догодина, а ако падне наопаки, обвиняват го в мързел и нежелание да се труди. Брадата отрязва най-младата и сръчна жетварка, вдига я високо, благодари на бога за реколтата и здравето и я дава на стопаните, срещу което получава възнаграждение. Брадата се съхранява вкъщи, най-често до иконостаса, до следващата година.

Кръстец от снопи

Почти по същия начин се реже брадата и в село Екзарх Йосиф, там съществува и традицията стопанката да дарява жетварите с тъкани кърпи.

В книгата „Борово“ на Ради Колев е документирано, че житото за семе се жъне след като се ожъне останалото жито. В средата на нивата се оставя място с големина на един квадратен метър. В него се жъне отделно и житото от това място, предназначено за семе, се вършее отделно. Докато се ожъне мястото, девойки пеят жетварски песни. Класовете, от които се прави брадата, се заливат с вода, оплитат се и се отрязват, като през това време тези, които не участват в ритуалното отрязване, пеят и играят хоро на „Борянкината“:

Боряно, Борянке,

сал ти ли си мома,

сал ти ли знаш да пееш?

Гласът ти се чува

чак до нашта нива.

Сърпа си оставям

тебе да послушам

коя песен пееш,

кои думи думаш.

При рязане на брадата се пее още една песен:

Как е траяло море без вода,

как е траяло поле без трева,

как е траяла гора без листи,

тъй е траяла богова брада!

Таз година, чорбаджи,

с едно орало ореш.

Догодина – с пет да ореш!

Когато се вършее житото за семе, брадата се разплита и класовете се разпръскват из хармана. 

Снопите се изнасяли с каруци до хармана

С прибирането на реколтата обичаите, свързани с осигуряването на берекета и прехраната на семейството до новата реколта, не свършват. В село Горазд се изпълнявал обичаят кравай. Кравай се прави от първото жито, смляно няколко дни след овършаване на реколтата. Занася се на чешмата, за да се „умие“ кравая с вода. Вярването, че водата има силни предпазни функции, че измива всичко лошо и че над водата човек може да каже всичко, съществува още в местните традиции. Краваят се умива с китка, състояща се от последната ръкойка, червено цвете и здравец. Първият къшей от кравая се пуска по водата, наричанията обикновено са: да няма главня по житата, валежите да са редовни, обилни и навременни, да няма градушки и бури.

Никой не е по-голям от хляба

Краваят се раздава на събраните на чешмата хòра с наричания и благословии – житата, мисирлиците (царевицата), ечмените (ечемикът) да са високи колкото човешки бой и да са тежки, т.е. пълни със зърно. Житото да е едро като дренки и червено като жарта.

Ако на кравая се постави желязна парà от някой от присъстващите, се нарича работниците да са здрави като желязото. Благословии има и за добитъка, особено за воловете, защото без тях не може нито да се оре, нито да се сее. Призовава се помощ и закрила от Света Богородица и Света Марина. Света Марина е особено почитана в нашите села не само защото споделя част от функциите на Свети Илия, а и защото в близкото село Каран Върбовка се намира аязмо, а манастирът там носи името на светицата.

Раздаване на кравай на чешмата

Парче от кравая се заравя в първата бразда при есенната оран. Друго парче се запазва на иконостаса или на полѝцата, с вярването, че така хлябът в къщата няма да свършва.

Същият обичай е познат и в село Екзарх Йосиф, но разликата е в това, че краваят там се прави от житото, ожънато на ачерман, т.е. преди редовната жътва. Ако в дома не достигне житото, за да се изхрани семейството до редовната жътва, стопанинът обикаля нивите си и там, където по края на нивата житото е сято по-рядко и е узряло по-рано, се ожънва, за да се прехрани семейството до вършитбатата. От това жито, ожънато на ачерман, се опича обреден хляб – кравай. Краваят се занася на герана, задължително се увива китка, в която има червени цветя и здравец, китката се завързва на герана. Изважда се вода и с него се умива кравая. Краваят се поднася над герана и се изрича благословията: „Колкото капки капнат у гираня, толкуз берекът дъ има!“. Краваят се вдига максимално високо с пожеланието: „Толкуз високу дъ стани житуту. Колкуту червено цветиту, тъй дъ съ червенеят житата, колкуту ѝ зиленъ китката, толкуз дъ съ зилени ливадите!“. Присъстващите отговарят с: „Дай Боже!“. Късче от кравая се раздава сред присъстващите. На герана се отива по обяд, за да има повече събрани хòра. Парче от ритуалния хляб се занася на нивата и се заравя под крушата, за да има голям берекет през годината.

Много е трудно на местните хора да ми отговорят на въпроса кога е дошла първата вършачка в нашите села, може би защото моите информатори са предимно хòра, родени от началото на 30-те до края на 40-те години на 20-и век. Предполагам, че и по нашите села вършачките са дошли вероятно малко преди или след края на Първата световна война. (В съседното на нашата община село Тръстеник първата самоходна вършачка била закупена през 1914 г., а първата веялка – още в 1908 г.) Така или иначе възрастните хора помнят този начин на вършеене с вършачка. Храните са се ожънвали на ръка, връзвали са се на снопи, а снопите са се трупали на кръстци. След приключване на жъненето, снопите са се извозвали до вършачката. След вършеенето зърното се е отвявало с веялка. (Снимка 33. Със самодейци от НЧ „Селски будител 1920“ – село Батин, преди заснимане на филма „Начало на жътвата“ по проект „Експониране на местното историческо, етнографско и природно наследство на община Борово“.)

Манол Георгиев от Батин ми е разказвал, че първият комбайн дошъл в Батин през 1953 г., не бил самоходен, а теглен от дизелов верижен трактор. Така свършил тежкият ръчен труд по прибирането на реколтата.

След образуването на ТКЗС-тата повечето от старите ритуали, практикувани столетия по жътва, отпаднали. В много от селата се създала нова ритуалност.

В читалище „Самообразование 1919“ – село Екзарх Йосиф – е запазен сценарий от 1987 г., в който ритуалът „Началото на жътвата“ започва от предната вечер. По местния радиовъзел се съобщават имената на всички комбайнери, които ще участват в жътвата. Към комбайнерите се отправят музикални поздрави и пожелания за спорна и лека жътва.

Традицията се видоизменя така: зажънва се на ръка със сърпове и паламарки от по-възрастни хора или от самодейци при читалището, първият сноп се изправя пред председателя на стопанството, по-късно – пред председателя на кооперацията. Отново се изричат пожелания за здраве, берекет и да не свършва хлябът на хората в селото. Комбайните навлизат в блоковете едновременно. В ритуалите за началото на жътвата участват и големците – партийните и държавните ръководители, които също са канени да ожънат по няколко ръкойки.

Форум – бр. 26 и 27, 2015.

Фестивален вестник – бр. 1, 2015.

Статията е от книгата ми "Истории от вчера"

към "На село е най-добре"