Хора и игри от селата в Боровска община
Обретеник
 |
| Лазарки на гости в Община Борово - 2015 г. |
Местните
хора и игри на песен са повод за гордост – в общината са запазени 10 автентични
хора от многобройния и многообразен северняшки танцов фолклор на настоящата
област Русе. Всъщност хърцойските хора се изпълнявали под съпровод на музика,
но с идването на балканджиите се разпространява практиката те да се играят под
звуците на песен.
Двадесетте
години на ХХ век са много важен момент за обединяване на двете етнически групи
в село Обретеник. До тогова хърцои и балканджии имат отделни хорища и играят
хората си отделно. Пътят за сближаване е посочен от един обретенчанин – Нено
Рачев след завръщането му от фронта на Първата световна война. Той поканва
съселяните си от двете групи да се обединят като първоначално съберат хората си
и сам поканва балканджията Дънгъ Михаил и хърцоя Георги Стефанов да свирят
заедно на първото смесено хоро в центъра на селото. Постъпката му има успех,
макар че се намират и такива обретенчани, които пророкуван беди за това „чудо
невиждано”. Като всяко ново нещо и общото играене на хорото се случва бавно и
постепенно във времето от 1917 до 1934 година. Новото общо живеене и празнуване
се осъществява след като врати отваря сградата на новото училище, то събира
децата на балканджии и хърцои. До тогава двете хора – на балканджии и хърцои се
събират само на Великден и на 9 ноември – събора на селото на Димитровден по
стар стил.
През
30-те години в музикалния живот на Обретеник навлизат нови инстурменти –
устната хармоника, цигулката, кларинета. Това допринася отново за промяна на
традицията – хората започват да се играят само под инструментален съпровод.
Най-важното, което трябва да се знае, че заслуга за съхраняване на традицията
хорото да се играе и на песен има дейността на местното читалище.
Популярни
и обичани хора в селото са „Куцанката”, „Тропанката”, „Трите пъти” и
„Пайдушката”, от по-ново време са „Елено моме”, „Дайчово хоро”, „Дунавско хоро”
и „Свищовско хоро”.
В
Обретеник ръченик или ръченица се играят и като хоро, но и като солов танц и по
двойки. Играенето на ръченицата на хоро е практика на при по-възрастните хора,
а надиграването, соловото изпълнение на ръченицата – при по-младите, обикновено
мома с ерген, мома с мома, ерген с ерген.
Борово
Днешно
Борово е създадено от две села – село Горна Манастирица, в което населението са
наследници на преселници от Балкана, главно от Плачковци, и село Горазд, в
което населението е местно – хърцойско. И в двете села е съществувала традицията
на всеки празник хората да се събират и да играят хора, като момите и ергените
обличат и показват най-хубавите се премени. И тук хорото е място за
запознанство на младите и начало на бъдещи бракове.
В
Борово са били популярни хората: „Еленино“, „Пайдушко“, „Койчовата“, „Дадината“,
„Русенското“, „Куцата“, „Трите пъти“ („Пайдушката“), „Лудата“, „На колан”.
Според
Ради Нейков игрите на песен са пренесени от Плачковския край, заедно с
преселеното население. Със сигурност игрите на песен са били много популярни
преди Освобождението, някои от тях са съхранени до наши дни.
Горно Абланово
Хорото
„Куцата” е познато не само на населението на село Горно Абланово, но и на
населението на град Борово и село Обретеник. В село Горно Абланово е запазен характерния
начин на изпълнение на танца, но не са запазени местни песни или свирни, на
които хорото се е изпълнявало. Тъй като в селото не се е преселвало
балканджийско население, може би не е била разпространена практиката хората да
се играят на песен. В Борово хоро
„Куцата” се е играело на песен, смесено от мъже и жени, заловени за ръце в кръг
под съпровод на песента „Бог да убие таз бяла Нона”.
Коментари
Публикуване на коментар