Плетенето на дантели

Плетенето на дантели е  нов женски занаят. Използвам това определение с пояснението, че плетенето на дантели навлиза сред женските умения едва през Възраждането. Първоначално в България навлиза техниката на плетене на дантела със совалки, т. нар. „брюкселска” дантела като тази техника става популярна предимно  в подбалканските градчета. След 1877 г. Калофер е напълно опожарен град, няма какво да се работи, жените вече мислят как да вземат участие в печеленето на пари за семействата си. Насочват се към традиционните женски занаяти. Към края на 19 и началото на 20 век се обучават и първите девойки. Плетенето на дантели става още по-популярно умение в началото на 20 век, защото се усвоява  от женската челяд в т. нар. „Стопански училища”, където учителки обучават девойките да плетат дантела със совалки или на една кука.

Възрастни жителки на нашата община разказват, че подобни умения са се преподавали в Стопанското училище в съседния град Две Могили, в който девойките получавали образование след завършването на сегашен седми клас. Уменията да са се плетат дантели са се предавали и по традиционния начин от майка на дъщеря, или от баба на внучка, или по-умели жени от селото са обучавали онези девойки, които са имали желания да усвоят това сложно женско умение, за което се изисква много вкус и търпение.

Все още в Борово има жени, които умеят да плетат дантели, но за съжаление те стават все по-малко и по-малко.  Плетените на една кука дантели бяха много популярни в последните 50 години в град Борово. Милета, пердета, покривки за легла, блузи и др., плетени на една кука, бяха част от чеиза на младоженката, който продължаваше да се подготвя по стара традиция почти до края на 80-те години на ХХ век.

Ученички в Стопанско училище, снимки на Любомир Юруков от фейсбук