Гробница в Борово

В бр. 206 от 31 август 1985 г. на в. „Дунавска правда” открих най-изненадващия за мен текст, отново на археолога Димитър Иванов – главен уредник в Окръжния исторически музей. Текстът е в рубриката „Богатствата на музея”, със заглавие „Уникална находка” и подзаглавие „Стенопис на тракийска гробница край Борово”.

В Русенския музей се съхраняват много стенописни фрагменти от Ивановските скални църкви, консервирани и монтирани на отделни пана. Измежду тях се намира още един съвсем различен по стил, по-ранен с около 17 столетия. Той е украсявал гробницата на починал тракиец.
През 1977 г. в една от надгробните могили край Борово бе открита гробна яма на 5 м под могилния насип. Тя е била вкопана в льоса и разделена на две отделения – гробна камера и преддверие и много напомня на зиданите тракийски гробници. Стените на гробната камера са намазани с фин глинен разтвор и след това оцветени изцяло с бяла боя. Западната по-къса страна е била разчленена на две части. В основата й най-долу е положен подпис с черна боя, напомнящ на цокъла в зиданите гробници. По горния му край са разположени на групи 7 черни и 13 червени триъгълници. В двата края на така създадената композиция са поместени по един чер триъгълник с върха надолу, върху основата на който са стъпили по две успоредни пречупени чертички.
Почти успоредно над този фриз от черно-червени триъгълници е прокарана права червена линия, използувана като основа за разполагането на 8 червени триъгълника. Поради голямата влажност боите са изгубили свежестта си. Лабораторните изследвания показват, че се касае за използуването на червена охра, растителна черна боя и креда. Установено е наличието на яйце.
Стенната декорация на гробничните постройки в Тракия е често явление. Голяма група от тях са запазили следи от близка по стил украса, включваща обикновено геометрични мотиви, която е датирана различно – от началото до края на 4 в. пр. н. е. Към тази поредица несъмнено принадлежи и стенописната украса от Борово. При всички случаи става дума за изписване на зидани гробници. Новият момент, който внася надгробната могила от Борово, е, от една страна изоставянето на строителството на зидани гробници и замяната им с изсечена в льоса яма с две отделения, които по функционалното си предназначение точно отговарят на гробната камера с преддверие, зидано …/думата е заличена в оригинала/. От друга страна …/думата е заличена в оригинала/ плана на гробничната постройка се запазва и системата на декорацията, станала вече традиционна, въпреки необичайното трудно условие при които е трябвало да бъде реализирана. Друг малко обичаен елемент е полагането на останките на покойника направо на пода на ямата.
Това обедняване откъм погребални дарове е характерно явление за 3 в. пр. н. е. и по-късно, което се обяснява с кризисните явления в тракийското общество. Стиловата близост на запазената в Борово стенна декорация с редица паметници от 4 в. пр. н. е., както и имитирането на плана на двукамерните зидани гробници е в полза на една малко по-късна дата, най-вероятно първата половина на 3 в. пр. н. е.
Спасяването на стенописния фрагмент от гробницата в Борово, консервирането и монтирането му върху отделно пано ще позволи поставянето му в бъдещта музейна експозиция като уникална художествена илюстрация на древно тракийското изкуство.”

Коментари

Популярни публикации от този блог

Добре дошли в Странджа!

Билките и техните магии за любов и раздяла

Бразая в селата Батин, Горно Абланово и Екзарх Йосиф