За Гложенския манастир и туристическата безпощадност
Макар
да обещах да не пиша повече за разбитите пътища към важни туристически обекти,
няма как да започна своя разказ за посещението си в Гложенския манастир, без да
спомена и дума за опасното пътешествие към миналото величие и настоящото туристическо ежедневие.
Любопитно е да съхраня за „бъдещите бодри
поколения“ настоящия начин за решаване на подобен социален проблем: явява се проблем
– явяват се Динко или Перата, след тях хукват всички телевизии, едва тогава
мъдрите управници го „виждат”. Ако то е кратероподобното шосе за село Долно
Нанагорнище, те заемат управленска поза пред микрофоните и бодро рецитират: ето - днес, тук и сега, той/тя стигнали до мисълта, че точно това е най-важният
приоритет в държавата. Върви после отречи ползата от Динко и Перата.
Но Динко или Перата не са толкова
набожни, не предпочитат пътуванията до средновековните обители и не са дошли да
видят пътя, който води към Гложенския манастир. А той не е само кратероподобен,
а ОПАСЕН, особено в участъка, който се е надвесил над дълбоката пропаст. Пътуващите
към Гложенския манастир или трябва да са много набожни, или много любопитни,
или пък да НЕ са си взели поука от други подобни пътувания към български забележителности.
Но, ако си любопитен, любознателен, уважаваш древното минало на страната си,
ако никога не си вземаш поуки от минали слаломи между дупки и кратери по
българските пътища, си орисан да пътуваш по най-недостъпни места
в България. Свикнал си с това, времето и липсата на ремонти отдавна са отнели
част от правото ти да си цивилизован турист, а и си знаеш, че „видимите резултати”
не само в една община се изразяват с асфалтирането на едва три четвърти от ширината
на пътя. Но стига за смехотворното ни настояще! Да се заровим в миналото!
Гложенският манастир е построен през 1230
г. - незапомнени времена. Струва си да се отиде да се види едно от малкото
запазени средновековни обиталища на вярата. По право пладне, след изправящо косите ни пътуване, стигнахме до паркинг, на който ни взеха 2 лв такса за
престоя на колата. С изненада видяхме, че има такса за автобуси - ако стигнат до
паркинга с Божия помощ, за назидание трябва да си платят престой. Къде са тръгнали?
На входната врата имаше бележка, че
заснемането с фотоапарат струва 3,00 лв. Като добра християнка, каквато съм
всъщност, въпреки безумното си увлечение по древните езически традиции,
съхранени във фолклора, се отправих да търся мястото за плащане на трите лева.
Никой от другите туристи не ми даде точен отговор къде е то. От манастирското
братство никой не се показа да нагледа с колко точно апарата и телефона ще
заснемат благословената гледка туристите. „Спеше манастирът, глух и пустинен” – казва
Вазов. Аз си помислих цитата и тръгнах към църквата. Но дори там нямаше на
кого да платя трите лева и дори да си купя свещички. Обиколих манастирчето с
напразни усилия и в един миг се сетих, че приличам на оня Радичков герой, който
носи умирисаното пиле в кошницата си, защото то е доказателство за неговата
чест. Накрая като не открих никаква жива душа, на която да предам моите 3,00 лв,
реших да разгледам спокойно и ако някой ме хване в нерегламентирано
фото заснемане, да се извиня и да си платя. Замижах и бързо отхвърлих небогоугодните кадри
от сериала „Дунав мост“, заснети в бандитските времена на 90-те години на 20.
век тук. Едва ли отците се занимават със същото, по-скоро похъркват след
изпитото на обяд манастирско вино или студена биричка от ресторанта. Имат си
началник, той да им брои прегрешенията.
Гложенският манастир „Св. Георги
Победоносец” е паметник на културата, разположен е на източния склон на
планинския рид Лисец. Легендата разказва, че е построен от киевски княз
Георги Глож, който дал и името на селото. Архитектурата му копира тази на Атон. Манастирът бил любимо място на Левски,
скривалището му се пази и до днес, в него може да хвърляш стотинки. Килията е
постлана с чипровски и котленски килим. В манастира Фердинанд І
заточил Васил Друмев. Митрополитът се отървал от „вечната” си дестинация едва след падането на Стамболовото
правителство.
Въпреки описаните
от мен "зловещи" преживявания, си мисля, че
Гложенският манастир си струва всичките усилия да бъде посетен и разгледан.
Малкото средновековно манастирче сред величествената планина е пример за това
колко много ни е оставила историята, вярата и природата и колко варварски и безогледно ние, съвременните българи, използваме наследеното.
Всички хубави снимки
Коментари
Публикуване на коментар