Пътуване в сегашно време

Разказ, който започва с вървяща спокойно по шосето крава, вероятно не обещава нищо интересно. В България кравите не са свещени, но пък е забавно да пътуваш бавно след крава. Тя се обръща, вижда образувалата се опашка от коли и самодоволно продължава напред.

Пътуваме за Татул. Всъщност пътувахме за Вила „Армира“ в Ивайловград, но се оказа, че маршрутът е прекалено дълъг, за да стигнем в рамките на работното време. В Кърджали се оглеждаме за табелки за нещо по-близо и виждаме „Татул“. Ако кажа, че следвам неясен зов на сърцето или пулса на древната енергия, повечето читатели ще се засмеят невярващо, други ще ми повярват. Хората много обичат да им е мистично, затова казвам, че фентъзи жанровете не бива да се презират, те ще са бъдещето на литературата.  Към Татул ни води липсата на време, но може би и тайна, неясна мистична сила. Работата на мистичните сили е да са тайнствени, невидими, да си стоят на определени места, за да ги правят енергийни, за удобство на съвременните туроператори, но и да въдворяват космическия порядък в нехармоничните общества, каквито са били всички човешки общества от всички времена.

Снимка - Искра Ангелова

Кравата, която ни води към Татул :)

Пътуваме след кравата по пътя с удоволствие, защото той е супер. Еднолентов, но нов, без нито една дупка и даже с маркировка и банкет. В мрачния пролетен ден няма много мераклии, поели към древното светилище. Пейзажът, който се мярка край прозорците на автомобила, е скален. По скалата поникнали треви и билки, в скалата забили корени дървета, къщите от камък. Изведнъж ти се струва, че пътуваш в древността. Антените на Булсат и новото шосе развалят илюзиите.
Пътуваме към Орфей. Той много често ме вика в родната си планина. Когато съм в Родопите, се изненадвам, че моите събеседници, съвременни хора, дълбоко вярват, че Орфей е техен предшественик – истинска личност, живяла във времето на Микенската цивилизация.  Според Есхил е тракиец, а според Диодор е син на Оягър. Във вазовата живопис седи на скала и свири на лира. Скалата е Родопа планина - ще ви кажат учените, пътешествениците, а  и местни хора.  Орфей е маг, жрец, учител, реформатор, не само изкусен певец. Можем да проследим подвизите му в „Одисея“, можем да чуем легенди за него навсякъде из родната му планина.

Село Гела, в което се провежда прочутото гайдарско надсвирване, претендира да е родното му място. Малкото останали жители казват, че то е енергиен център, та кое ли място в Родопите не е пропито от древната енергия. „Не – казват местните – такова село друго няма, ние сме 40 души, а имаме запазени две църкви и шест параклиса. Слънчевите дни в годината са 264.“ Иначе казано – с всички богове сме постигнали консенсус – с християнския, с езическите, с Аллах. Няма да казвам, че Бог е един, че пак ще ме обвинят в ерес.

В Дяволското гърло се намира входът за света на мъртвите, оттам Орфей слязъл в отвъдното жив, за да търси любимата си Евредика.

Камък и скали навсякъде

В Татул пък, смятат учените, се намира гробът му. Всъщност няма никакви доказателства, че това е гробът на Орфей. Науката казва, че тук, на Татул, съществувало светилище на прочут прорицател. Има археологически доказателства, че то е посещавано не само от местните траки, но и от хора от далечни земи. Затова хипотезата е, че скалното светилище е свързано с Орфей.

Още проф. Венедиков през 1980 г. изказва това мнение, пише всезнаещата Уикипедия. Светилището е датирано от края на 5-то и началото на 4-то хилядолетие пр. Хр. Времена, които трудно си представям. Но скалната пирамида и гробниците, една под друга, са оформени във времената на първите цивилизация 18 – 12 в. пр. Хр. Тогава, считат учените, наистина по тези земи е живял Орфей. Тези времена се учат в училище и съм се опитала да прочета доста за тях, за да си ги представя.

Светилището, съхранено от археолозите.

Гробницата - на върха на светилището. Под нея има друга, твърди проф. Овчаров, като между двете има връзка.

И гледката от светилището е величествена!

За да не се преразказвам нататък, цитирам Уикипедия дословно: „Според Конон и Павзаний тленните останки на легендарния тракийски жрец Орфей били сложени в урна и положени върху скала. Замисълът бил и след смъртта му той да остане посредник между боговете и хората. Костите едновременно трябвало да бъдат скрити от слънцето, но и най-близо до него. Това е идеята за антроподемона или полубога – царя, който след смъртта си постепенно се превръща в божество. Според Венедиков на хълма до Татул е извършен погребален обред, който е съвсем различен от познатите погребални практики на древните траки, при които се наблюдава заравяне на мъртвите владетели под могилни насипи.“

И ако очаквате да задълбая в историята, грешите! Стоя на скалата и си припомням обикнат от мен фолклорен сюжет: гроб с прозорци. Преди време чух такава песен в Горно Абланово, дори я записах.

Текстът е съвсем простичък:

Разболяла се мамина Олга,

мамина Олга, една на майка.

Олгинта майка по ливади ходи,

по ливади ходи, роса събира,

роса събира, цял да й прави.

Олга майка си тихом говори:

-          Стига си, мамо, по ливади ходила,

по ливади ходила, цяр да ми търсиш.

Я, откупи, мамо, трима дюлгеря,

трима дюлгеря, най баш ергени,

да ми направят къща гробница,

къща гробница с три прозореца.

Винаги съм се чудила откъде у народната песен този сюжет, от който буквално лъха древността. От къде у една обикновена селска мома толкова сложно желание за вечност, стремеж към безсмъртие. Навремето, когато в училище се преподаваше фолклор, говорех на учениците си, че в този сюжет личи жалбата за неизживян млад живот. Така ни учеха тогава в учителските институти, така учехме и ние учениците. После науката напредна, взе да търси връзка между фолклора и древните езически вярвания. Не твърдя, че видиш ли точно в тази песен от Горно Абланово се разказва за гробницата на Орфей в Татул. Казвам, че в нашата древна земя има много истории, традиции и вери. Те винаги са живели в мир помежду си, знанието от миналото не е изчезвало, то е било тук, ние сме го слушали, но подобно на обикновените хора от древността не сме имали уши, за да прозрем истинските послания.

Затова в живота винаги ни е трябвал Орфей – маг, жрец, прорицател и митичен певец, учител на хората от всички времена, който да ни вика в древните си обиталища и да разгадава древното знание.

Родопчани, които са големите щастливци и до днес да живеят в Свещената планина, както я нарича Херодот, вярват, че Орфей е техен предшественик. И аз вярвам, че е така и затова честичко прескачам до Родопите, за да се заредя с древната енергия и да открия орфеевото тайно знание. А то е навсякъде из нея, където са погребани части от неговата плът, още повече, където витае неговия дух, мисъл, учение.

Та, така, пътувайки бавно след кравата пропуснахме Вила „Армира“, но открихме Татул и каменната хармония на Родопа планина, сред която се издига гробницата на древния мъдрец.

Вярвам ли, че е възможно в този каменен саркофаг да почива Орфей?

Вярвам е силно казано. Ние съвременните хора много обичаме метафорите и да правим обобщения. Понеже не мога да измисля друг финал на моя разказ, ще си послужа с една банално обобщени. Вярвам, че Орфей е навсякъде из земята българска, вярвам, че увереността на българите да са част от най-древна цивилизация, не е само колективна психотерапия за справяне с мантра на съвременната неудачност.

Идете в Родопите, тръгнете след една крава, която ще ви пресече пътя, и ще видите, че тя е пратена от мистичните древни сили, чийто говорител е Орфей, да ви заведе при него. От него ще получите същото знание. Но ако не ви се пътува в жегата до там, може да прочетете отново моя пътепис.