Окната - отдето може да говорим с Бог

- Кой си ти, Господи, Аллах или Иисус? Не се ли насити, Господи, на кръвта, пролята за теб от хората? – горе-долу така звучи въпросът на отец Алигорко  от незабравимия филм „Време разделено“ по едноименния роман на Антон Дончев. С очи, вперени в Окната, героят на Руси Чанев гневно търси отговори от Създателя.

Моят уникален кадър на Окната

Преди да посетя пещера Проходна, вярвах, че Окната са част от Свещената планина -  

Родопите. Толкова мистично място може да се намира само там. Когато пещерата доби известност като туристическа дестинация, ми стана ясно, че е част от Карлуковския карстов район, или иначе казано, по-скоро е в близост с Балкана, отколкото с Родопите. Пещерата Проходна не е единствената в този регион. В близост до нея се намира Темната дупка. Една от пещерите до Карлуково, зловещо е наречена Кучешката, защото местните хора хвърлят в нея нежеланите кучета, заедно с труповете на мъртви домашни животни, които им служат за храна. Тъжният им вой и зловещото човешко дело са използвани от един млад писател за интересен хорър разказ.

Олтарът под Окната

Карлуково има невесела известност в цяла България заради голямата психиатрична болница. В годините на преход се промениха много неща, но не и грижата за хората с психически проблеми. Те все още са заложници на недоброжелателството и страхът на обществото, а лечебните заведения, в които се въдворят, имат печална слава. Малко се знае за това, че болницата е изградена на свещено място, в стар църковен имот, в който през 13 век се разполагал голям манастир. По време на Втората българска държава той бил лавра, около която възникнали скални обители. Като повечето манастири през турско време той бил опожаряван и съсипван многократно, за да отстъпи място на психиатричното лечебно заведение в настоящето.

За да стигнем до пещера Проходна  поехме пътя между Луковит и Карлуково. Като в разказ на Йовков стигнахме до кръстопът, на който се събират много пътища. Този път няма да разказвам за мистичната сила на кръстопътя, позната ни от фолклора. Ще съм по-прагматична, ще кажа, че поемайки на дясно може да стигнете до скален манастир „Св. Марина“, а на ляво – до пещера Проходна.

И тук местните, както в Странджа вярват, че манастирчето с името на страховитата светица, покровителка на змиите, наследява старо пещерно светилище, посветено на тракийската Бендида, Богинята майка. За да се черкуват в скалните манастири хората от Карлуковския край са слизали по стръмни хлъзгави скални пътеки почти до средата на 19 век. Едва след това в града била изградена църква. Така Бендида и Света Марина получавали човешките молби и признателност в продължение на векове.

Пълно с туристи!

В горещите дни на това лято имах възможността да посетя пещера Проходна по път за Гложенския манастир. Много съжалявам, че не организирахме маршрута си само в Карлуковския регион.  Тъй като стигайки до кръстопътя завихме само на ляво към Проходна пещера, ще разкажа само за нея. Мечтая си един ден да се върна в Карлуково и да посетя и скалните манастирчета и да отседна в Националния пещерен дом, в който е уреден Балкански център по спелеология. Това е невероятно място, кацнало на върха на скалите, от където се вижда целия регион.

Един от входовете - не се побира в кадъра.

Национален пещерен дом - кацнал на невероятно място сред скалите

Пещерата Проходна всъщност е пещерен тунел, дълъг над 350 метра, а входовете от двете страни са с височина над 50 метра. В съботния ден тя бе пълна с туристи, вкл. групи деца. Народът щъкаше из нея с поглед, вперен в телефони и фотоапарати, опитвайки се да зафиксира за вечни времена природното чудо.

Величествената природа и ние, дребните човечета щъкаме сред нея с фотоапарати

Всеки от нас се катереше по стръмния склон до Олтара, който се намира в подножието на Божия поглед. Стигайки до там, вярвам, всеки гледал „Време разделно“, е повтарял думите на отец Алигорко и се е опитвал да установи контакт с Божественото. Или по-скоро е позирал за безброй снимки, предназначени за социалните мрежи.

Разбира се, всеки турист държи да се изфука със своя уникален кадър на  Окната, и двете в една снимка. :) Денят бе слънчев и всички успяхме да заснемем невероятния ефект на нашия човешки поглед към величието на природата, на което казваме и до днес - Бог, въпреки усилията на православната църква да ни научи на християнство.

Зеленината е свежа заради обилните дъждове това лято

Отвън слънцето жари скалите и почти тропическата зеленина, но в пещерата е прохладно, светло, величествено и вълнуващо. Оставаме дълго, не ни се тръгва, защото се чувстваме чудесно в лоното на Божественото и Вечното.

Всички хубави снимки