Традиции и обичаи по Петковден

Житие на света Петка от свети Патриарх Евтимий

Голубенце вода пие
на сред село, на езеро;
сви се сокол да го грабне,
не даде го света Петка:
- Ишо, ишо, сив соколе,
не ми граби голубенце!

Голубенце и света Петка 1 
Песента се е пеела на Водици


Петковден е, 14 октомври е денят, в който Светата православна църквата почита света Параскева или още наричана Петка. В народния календар денят е познат като Зимен Петковден,  защото бележи прехода към зимата. Припомням, че в традиционното предхристиянско време годината се дели на два сезона – зимен и летен. Зимният започвал от Димитровден, в някои краища на България още от Петковден.
Света Петка е една от българските светици, житието й написва сам свети Патриарх Евтимий Търновски. Ако сте възпитаници на Великотърновския университет, тя, както и всичко свързано с Търновската книжовна школа, ще е сред най-важното във вашата картина за свят.
Житието на светицата е сред най-красивите образци на средновековната ни литература. Ако прочетете дори само първите два абзаца, ще се убедите в това колко майсторски текст е създал св. Евтимий Търновски.


Иконата на света Петка е от Копривецкия манастир
Сглядно хоро, снимката е от интернет, някъде тези хора се правели на Димитровден

Но като всички християнски традиции в нашата древна земя, култът към светицата е насложен с мълчаливото одобрение на църковната институция върху  предхристиянските аграрни култове на българите. Техните корени са от епохата, когато земеделието дало нов поглед на човека към живота. В този поглед основно място заемало плодородието на земята, олицетворено от жена, даряваща живот.

Света Петка като свята жена, приема част от функциите на древната Богинята майка. Приела е нейното закрилничество на дома и семейството. Затова на Петковден се играело  сглядно хоро, играели го само момите, които имат право да се омъжат през настоящата зима. Достопочтени бъдещи свекъри и свекърви мъдро гледали хванатите на хоро девойки и си харесвали бъдеща снаха. Младоженецът бил уведомявам за избора на родителите, чисто технологично му било искано  съгласие, но… Ако мъдрите родители не получавали съгласието на своя син, можели да размислят, да се осведомят за неговия избор, защото младите във всички време са владеели инструментариума да налагат желанията си над възрастните. Слава Богу, бих казала аз! Толкова за институцията на сглядните хора.
Та на Петковден започвали сгледите за бъдещите годежите и сватбите. Вярвало се, че на този ден трябва да се хареса невестата,  тъй като в народните разбирания светицата е покровител на раждането и плодовитостта, както при хората, така и при животните.
За да се занимават с децата си, хората трябвало да се освободят от стопанските си дела. С Петковден идвал края на  земеделската работа – последната есенна сеитба, прибирането на реколтата.  „На Петковден ралото да ти е под стрехата” – казвал мъдро народа.
Дори и овчарите празнували: наяждали се добре с баница и пускали кочовете при овцете, за да има плодородие и по добитъка. Оплождането било регламентирано, траело от Петковден до Димитровден. Хубаво било, че за да се родят много агънца, жените трябвало да спазват обредната забрана за работа. Не плетели, не шиели, не правели нищо, свързано с вълна. Вярвало се, че ако човек си ушие дреха в дните между Петковден и Димитровден, ще полудее или ще се разболее, може дори да се превърне във вампир след смъртта си.
За да не стоят съвсем без работа и да си мислят за глупости, жените печели питки и ги раздавали за здравето на добитъка. Винаги това най-много ми е харесвало в старите ни традиции – хармонията между земята, природата, животните и хората. В древните традиции се почита земята, животините, хората, те са част от едно единно цяло, хармонично цяло. Иначе си знам, че животът в онези предвъзрожденски, предпросвещенски времена е бил тежък, особено за жените.
Дните от Петковден до Димитровден имали митичния смисъл, съответстващ на Мръсните или Поганите дни. Дните са дванадесет, спазва се обредна забрана за неработене с цел осигуряване на плодородие, според древните разбирания такова време е време на преход, нормално е тези дни да се възприемат като преходни. 


На места в съботата преди Петковден се е правела Петковденска задушница, за почитане на мъртвите се раздавали подковки, поръсени с варено жито, подсладен ориз, диня и грозде. На много места се провеждали родови срещи, правели се курбани, т. е. започвали съборите, както ги наричаме днес.
Тъй като не се пости, домакините се развихряли да приготвят вкусни обредни ястия: курбан чорба, гювеч с овнешко, обредни хлябове, някъде прочетох, че се приготвяли лозови сарми, малко странно ми се видя, защото листите на лозите са опадали, а и не съм чувала как са се съхранявали във времето преди фризерите и бурканите. Но нейсе, всеки пише, каквото мисли, че е вярно. Затова аз наричам моите текстове разкази и се опитвам да не допускам в тях грандиозни грешки.
Ако живеете в Русенския край, на този ден може да посетите манастира в село Копривец, община Бяла, чийто патрон е света Петка. Там ще ви разкажат за много чудеса, от любопитни по-любопитни. Дядо Добри, този съвременен български свят човек, реши да остави част от събраните пари за този манастир.
За да не преразказвам още подробности за празника, добавям линкове към интересни материали – за манастира, за Дядо Добри и за чудесата на света Петка.


От "На село е най-добре"


Коментари

Популярни публикации от този блог

Добре дошли в Странджа!

Билките и техните магии за любов и раздяла

Бразая в селата Батин, Горно Абланово и Екзарх Йосиф