Пейките

Пейките въздъхнаха и се събудиха. Заесени се, захладня, ако не са бездомниците, които спят на тях и ги топлят, ще зъзнат от студената роса. Иде зима, дори самотниците ще се сврат на топло в кризисните центрове. Пейките ще останат сами в парка. Снегът ще ги затиска с месеци, после ще се стопи  и с кални сълзи и ще тръгне бавно към Дунава.
Затова пейките все още се будят с настроение. После с удоволствие  измиват летвичките си с хладната роса, отърсват се подобно на мърляви кучета и се захващат да чакат пенсионерките.
Те идват около 11 часа. По навик са станали рано. Ходили са на пазар. После са пили по едно кафе със сладка раздумка при Владо, защото той знае всички клюки в квартала. Прибират се бавно към къщи, но някак си не им се връща в празните огромни апартаменти, които пазят спомени за безброй топли и светли дни. И апартаментите тъгуват за времето, когато са били пълни с хора, с деца, с радост, с усмивки.




Когато пенсионерките се инсталират пред първите сериали в 13:30 часа, пейките дремват за кратко. Следобяд по тях сядат останалите живи в квартала дядовци. Те са тръгнали към клубовете за поредната игра на карти и табла, но за кратко сядат, да изпушат тайно от бабите си някоя скрита цигара и да си споделят разочарованията от децата. Дядовците се задържат най-дълго, защото си разказват спомени от казармата, от работата в Коми или Либия. После се сещат, че тези спомени са без значение, а и другарите им са ги чували стотина пъти, затова уверено поемат към поредната битка на белот и гилбара. И така до сериала в 18:00 часа. Всички дедки гледат "Скъпи наследници", защото се познаят в образите на Иван и Косьо, особено на Косьо. Ей, бях фазан в поделението в Харманли, как ми трепереха новобранците! Пейките се усмихват с удоволствие: лошо е, че махнаха казармата, какво ли ще ни разправят тези, дето не са служили?!


Пейките се опитват да се стегнат и концентрират. Знаят, че с вечерта ще дойдат младите, ще ги примъкнат в плътен кръг една към друга. Пейките настръхват. Младежите са шумни, груби, ще скачат по тях, може да счупят някоя тънка дъсчица. Друсат се, пият бира, псуват, крещят, пускат черна музика. Е, понякога и младежите си споделят тайни! Тези тайни разконцентрират пейките от удобния мъдър унес на преживяното време. Ами, че те са стари пейки, още от 90-те. Въздъхват дълбоко: трябва да ги изтърпят. Замечтават се за тишината в полунощ, когато всички бири са изпити, пластмасовите бутилки са изхвърлени в кошчетата или около тях. Гнусливо изтърсват от себе си фасовете и шульопините от семките. Само дъвките не щат да паднат!



Колко е хубаво, когато дойдат бездомниците.Те са чакали наблизо, защото младежите са груби. Не само им викат и ги обиждат, а и ги ритат, бият, ругаят. Понякога им подхвърлят някой фас, понякога оставят недопита бира в зелените пластмасови бутилки с промоции от 200 и 300 мл. Явно не могат да се справят с промоциите или пък са прекалено пияни и надрусани. Прибират се, клатушкайки се и псувайки! Пейките се чудят, уж са млади, а толкова гняв и тъга са насъбрали. Или и те са забравили кога са били млади, боядисани със свежи ярки цветове.


Пейките най-много обичат любовните двойки. Когато те сядат на тях, са щастливи, защото слушат истории. Ето тази вечер на една късметлийка седнаха двама неособено млади, мъж и жена. Той - самоуверен, тя - ридаеща. Мъжът ми разбра, наби ме, изгони ме... Отишла при майка си, но не може да остане там. Майка й има втори съпруг, а той я гледа злобно и й брои хапките. Любовникът мълчи и слуша.
- Знаеш, не мога да направя нищо. Нищо не съм ти обещавал. Дъщеря ми жени дъщеря си в неделя. Може да стана прадядо.
В пет изречения - цял един живот. Пейките не харесват такива разговори, обичат да слушат подробности, излияни, обяснения. Жената не отговаря, само ридае тихичко, после си тръгва.  Мъжът остава още малко, после телефонът му звънва, той бодро отговаря и енергично поема нанякъде, вероятно към къщи. Към неуведомения за любовната му авантюра подреден живот.
- Любов ли е  това, или авантюра? - мислят си пейките. - За нея любов, за него авантюра.


След няколко дни вятърът довява скъсана страница от вестник. Пейките познават жената от снимката. Хвърлила се от седмия етаж. Или е паднала. Полицаите работят по няколко версии.
Пейките въздъхват и се сгушват в шумата, която вятърът е довял около олющените им метални крачета. Колко е хубаво, че са пейки, а не хора. Сложен е човешкият живот.  Въздишат и чакат младежите с примирение.
Много скоро ще дойде зима, снегът ще ги загърне в бял искрящ кожух. Почти половин година никой няма да смущава покоя им. Малко скучно, но доста по-безопасно. Оф, кучетата... те, нали имат навик да се облекчават в крачетата им, но и това е по-приемливо от дивите крясъци до късно през нощта.


От "Историите на моите китайски гуменки"

Коментари

Популярни публикации от този блог

Добре дошли в Странджа!

Билките и техните магии за любов и раздяла

Бразая в селата Батин, Горно Абланово и Екзарх Йосиф