На революция като на революция

- Няма да си подам оставката – инатеше се премиерът, защото знаеше, че повече избори няма да види. – Няма за какво? Бюджетът, бюджетът, бюджетът, БСП и ДПС, комунисти, комунисти, комунисти – повтаряше той жално като мантра, макар вече и сам да не вярваше на добрините, с които даряваше народа, и на лошавините, с които го плашеше. Народът вече вярваше, че той – Бойко е злото, което трябва да си върви, 80 % от седящите пред телевизорите припознаваха в него диктатора и искаха да му издюдюкат, че да се замете вдън гори тилилейски.

През лятото на 2018-а Бойко започна да преиграва в най-гнусната игра, която вече десетилетия играеше: да преборим корупцията. Разбира се, главната роля този път не изпълняваше той, а подопечната му Прокуратура, която във фейса наричаха Цацаратура. Довчерашните милионери, които излапаха една камара пари от тези в Куфарчетата, през тези от Приватизацията до онези, чистите от Еврофондовете, изведнъж се оказаха подсъдими, преследвани, обискирани, обругавани. Задържани на летището преди да хванат полет за България, те биваха довеждани в страната с цялата сила на държавната власт и на международните органи за борба с бандитизма. Народът беше мъдър и се чудеше: какво се случва - отказаха да си плащат или просто на Бойко му трябваха жертви, за да му напишат положителен доклад от ЕС.
Никой из медиите не направи връзка с това, че почти по същото време Николай Цонев получи 108 000 лв обезщетение за подобни просвания на земята, показно слагане на белезници и публично произнасяне на присъда от прокурор Роман Василев още при ареста: "Абсолютен престъпник! Ти си абсолютен престъпник!" За оправдаването на Алексей Петров няма да говоря, само ще припомня, че съдия по делото беше Ченалова (имаше там едни разговори за некакви каки - цитат), свидетелите срещу Петров някак си изведнъж загинаха в произшествие или благоразумно се самоубиха. Безумие! Гадно безумие в една държава, в която смрадта на несправедливостта се стелеше като гъстата мъгла над градове и села!

Началото на декември е, годината започна с фанфарите на Европредседателството, но ще завърши, обгърната в миризмата на разлагащата се приживе власт. Жените се оказаха проклятието на Бойко. Навремето той казваше на Миков в Парламента: Не ги изпращай и двете срещу мен, защото ми идват в повече, редувай ги, пускай ги една след друга (Манолова и Нинова). Като че ли Съдбата, която също е жена, се шегуваше с Премиера. В началото на годината тя извика на нашите екрани Гинка Чезката, която си харесах за героиня на моя роман в реално време. След нея по екраните на телевизорите се появи леля Дора, гордата българка, както сама се наричаше, която се опитваше да спаси козичките си. В края на лятото друга жена заживя живота си в телевизионните екрани. Със страх и съжаление, но и с погнуса и отвращение Народът следеше новините за съдбата на Десислава Иванчева – единствената негерберска кметица на Софийския квартал „Младост“. В летните жеги тя показно беше обвинена в корупция. Искала 700 000 евро от бизнесмен, в багажника на колата й бяха открити белязани пари (зрителите пред екраните веднага предположиха, че са подхвърлени). Парите показно бяха броени от дансаджии, докато тя стоеше окована в белезници на шосето, без да има кой да и даде капка вода, за да я види цяла София.

- Ето я, вижте я! Тя е лицето на корупцията! Тя е червеното гнусно петно върху белотата на сивокафява либерално-глобалистка, май, по-скоро фашистка държава.

Обвиненията към Иванчева са изфабрикувани - вярват българите, това показаха отдавна социологическите проучвания. Арестуваната жена не усети симпатиите на сънародниците си, не видя многолюдните протести в нейна защита, защото бе държана при нечовешки условия в затвора за назидание на всеки, който се изправи срещу властта на ГЕРБ. Сдобихме се с политически затворници за пръв път след десетилетия заявена демокрация.
Двете жени, Иванчева и заместничката й, изкупваха цялата омраза на бойковщината към всеки, дръзнал да оспорва правото на ГЕРБ да назначат навсякъде свои кметове. Не само в „Младост“, а във всички градища, градове, градчета, селца и паланки кметовете може и трябва да са само от ГЕРБ. Ако някой дръзне да се яви, и не дай Боже спечели, с него ще се захване Цацаратурата. Дали обвинението ще е 700 000 евро или за (не)липсващи флашки инакомислещите ще бъдат просвани по шосетата с обидни обвинения, произнесени пред телевизионните камери, за които след години НИЕ, данъкоплатците, ще плащаме хиляди левове обезщетение.

Показната борба с корупцията вместо успокоение внуши на хората усещането, че наистина живеят във фашистка държава. (Да си послужа с определението на Анна Заркова "МВР Пикчърс" излъчваше вече десет години.) През игленото ухо на цензурата (автоцензурата, според Премиера) се промъкна слуха, че убиецът на Виктория Маринова се шири във ВИП килия, а Иванчева не можеше да си легне в леглото, защото върху главата й капеха фекалните води от горните килии.
Ей, че хубаво започна Европредседателството! Седях си вкъщи, пиех си тъмна бира, забавлявах се с кокчето на Лиленцето Павлова! Усещате ли как завършва великата 2018-а? Мръсна гадна мъгла се стеле на градовете, пушеци от изгорени гуми и парцали, с които се топли електоратът на ГЕРБ, който отдавна изхарчи парите от предните избори, задушава всички нас, смислените хора. Мъглата се насища със зловонието, идващо от килията на Иванчева. То не само въвонява цялата държава, но стига до Брюксел, а там страдащите от ишиас си запушват носовете, защото предстоят евроизборите. За да е пълен крахът на либералния евроглобализаъм, от Париж замирисва на опърлено човешко месо и озлочестена слава, протестиращите бяха запалили и надраскали Триумфалната арка.
Революцията глухо набираше сили в Европа.

На барикадите в Париж жените и мъжете участваха заедно. В България жените олицетворяваха необходимостта от промяната: майките на децата с увреждания, леля Дора, Иванчева и Петрова - страдащите от несправедливата и подла държава, се изправяха срещу Гинчето Чезката, Десито, дето си развяваше фиша със заплатата, без да спомене доходите от обществените поръчки на мъжа си (е, тя не е жена за един мъж!), Цачева, която се оказа единствено отговорна за гадните кенефи в арестите (тя гледаше от екраните на телевизорите като Тодор Живков на пленума през ноември 1989-а). Караянчева си имаше собствени проблеми, причинени от непознаването на правоговорните правила и основните факти в географията, и като че ли не присъстваше толкова яко в женския отбор на Премиера.

Какво се случва? Каква ще е тая революция в България, дето жените излизат срещу жени, а мъжете жално скимтят зад фустите им? – питах се аз. После се сетих, че Свободата е от женски род, а и така я беше нарисувал някога Дьолакроа на барикадите, води Народа с оголени гърди, несмущавана в устрема си.

Антигероите на годината и на моя роман, за жалост, ще са мъжете. Петимата най-видни българи бяха поканени за интервюта в Шоуто на Слави. Дългокосият някога дънгалак, който стартира проекта си „Куку“ в началото на Прехода с атомното шоу, реши сега да изиграе ролята на Гласа на народа. Дали за да си вдигне рейтинга, дали защото имаше поръчка, не стана ясно, но Дългият имаше намерение да отиде до край и да реализира повторно голямото предизвикателство, с което да смути Народа. Президентът мъдро отказа, е спечели си малко блудкави плювни, но той отдавна им е кандисал. Бойко, Цацаров, Караянчева и Манолова решиха, че диванчето може да донесе повече ползи, отколкото негативи и се разположиха свободно него.

Още от анонсите на инициативата в общата обществена воня бе добавена миризмата на изпуснато в гащите от натягането на прочутите водещи на една още по-прочутата телевизия, която иначе се стараеше да отразява протестите по-пълно от другите, дето бяха загубили ума и дума. Трудно издържам до 22:30 будна, но се наложи да чакам, за да чуя какво ще каже Бойко. Знаех какво ще каже, ама си викам - чакай да гледам, може да е нещо различно от плямпаното при Хекимян. Нищо подобно: седна си човекът на диванчето, извади си листчето с бюджета и заповтаря мантрите, които слушахме дни наред. Наборът Славчо мигаше на парцали, казваше „добре“ и хич не се и помъчи да се направи на Гласа на народа. Останалите интервюта вероятно са преминали по същия начин, не ги гледах. Единствената разлика май беше, че погнаха Влади Горанов за някакви вили и апартаменти, а помийните канали на луксозните комплекси заизпращаха миризмата на отходните си води в отровената и без това от зловония атмосфера в държавата.

„Нема такава държава!“ – пееше Дългият.

„Има такава държава!“ – му отвръщаше ехото от злополучните му опити да замаже слугинажа с образа на Пълномощника на народа. Ех, Слави, ех наборе, точно ти ли трябваше да играеш най-гадната роля в моя роман? Защо бе, наборе! Помниш ли 90-те, сините знамена развени, "45 години стигат! Времето е наше!" Какво стана с нас, наборе? За 29 години всичките си илюзии ли загубихме?

Докато аз си пишех роман, Слави си ближеше раните, Бойко бързо се беше съфирясал. Надарен като кум на сватба с положителен евродоклад от страдащите от ишиас сватове, той, със сълзи на очи, развърза въжето, на което се държеше вицето Симеонов, и пусна излишния вече баласт, за да облекчи полета на падащия балон на ГЕРБ. Смешното в случая е, че името на вицето също беше свързано с клозетни метафори.
Тътенът на революцията дъднеше и у нас, като в Париж, но към протестиращите бързо бе изпратена Родната полиция, дето много ни пази (Нали така пееше Веско Маринов от Полски Тръмбеш!) Със закани, актове, протоколи, преписки и дела за хулиганство тя угаси многолюдността на народното негодувание. (Четете Майковски, ей!) Бунтовните комитети все така си пишеха призиви, закани и хвалби у фейса, но се виждаше, че революцията се стресна и замря без време или поне с първия сняг. Такива са ни всичките революции - от ден до пладне.
След като недоволните по магистралите бяха сведени до стотина, вероятно платени, от кого другиго освен от Путин, самодоволните социолози изпълзяха от дупките, в които бяха се скрили, и заповтаряха, че предсрочни избори няма да има. Ще има! – настояваха от ДПС, с надеждата, че все още техните предсказания стряскаха някого.
Само Жълтите жилетки във Франция поддържаха пожара на бунта, който заплашваше сурогатната майка на нашата управляваща коалиция, Обединената справедлива и принципна Европа. (Оф, тя нещо не обичаше патриотичните формации, щото и напомняха за времето на Хитлер и Сталин, ама какво да каже: глас народен, глас божи!) Затова и тя последва примера на Бойко и се замете чак в Аржентина да оправя света, докато намисли как да оправи своята си къща.

Какво ли ни чака до края на годината? А до пролетта? О, май Суджукгейт не е забравен завинаги! Усетихте ли, драги читатели, вонята на разваленото свинско, телешко и еленско месо? От суджуците е. Кой пък може да изплюска четири тона суджук? Правилната телевизия пак транслираше вонята в общественото пространство. Очаквам отговора на ЕвроДиков в петък, даже може да пропусна Панорама!
О, и Доган не е произнесъл своята новогодишна реч пред депесарския елит!
Очаквайте продължението!

Франция е блокирана от протеста на "жълтите жилетки"