Историите на Цветелина от вчера и днес

Само този, който е роден и израсъл на брега на великата река, може да усети очарованието й. Уж съм свикнала с нея, виждала съм  я хиляди пъти, но всеки от тези пъти гледката е удивителна. Дунавът – спокойна и мъдра река, винаги приятел, много рядко - стихия. Стоиш на брега, гледаш бавните спокойни води и усещаш могъществото на природата. Една вековна гора, една голяма река винаги създават усещането за безкрайност и безвремие. Така мъдър, улегнал като възрастен човек бавно и спокойно върви Дунавът при Русе.  От години приемах реката за даденост, не бях се замислила колко специална е тя. Идеята да напиша нещо за родната река дойде преди повече от седем години, когато  гостувах в Германия. Заведоха ме да видя извора на Дунава, там където той дори не е Дунав, а малко весело изворче. Карстов извор, за да съм по-точна, който се намира в замъка „Фюрстлих Фюрстембергишес шлос“ край Донауешинген. Бил каптиран още през 18 век, а водата му е отведена чрез тръбопровод...

            Всъщност „тайни” няма, или ако има, аз не ги знам, точно защото са „тайни”. След такова първо изречение, кой ли ще чете останалото. Все пак се захващам  да пиша за красиви места в Габровския Балкан. Този, който стигне до края на текста, да не се разочарова - „тайните”, които Балканът крие са много повече, отколкото могат да се поберат в един пътепис.             Една от най-вълнуващите за мен „тайни” са скрити в легендите за героична смърт. Така се е сложила нашата историческа съдба, че романтичните ни истории не са за любов, кралства, принцове и принцеси, а за мъжество и героизъм в кланета и на бесилки, в бунтове и завери. Не е и нужно да търся коя е най-красивата и романтична история за героична смърт,  безспорно е тази от баладата „Хаджи Димитър”. Години наред съм  работила с текста и винаги съм си представяла лобното място на Хаджи Димитър ви...

В Соколския манастир дойдох в един много дъждовен ден, не бях идвала тук от дете, затова нетърпението ми беше голямо. Когато видях леещите се потоци сутринта преди тръгване си казах: „Е, това е, моето време!” Очаквам ли пътешествие с нетърпение, вали. Манастирът ме посреща със знамето на ЕС, съвсем в духа на времето.  Той e основан в местността Сокола над село Етъра, Габровско през 1833 г от архимандрит Йосиф, който по-късно приел фамилното име Соколски. Дядо Йосиф е една от най-симпатичните и наивни личности във възрожденската ни история. Твърде неблагоразумно се набъркал в борбата за независима българска църква. Мечтаел да стане патриарх  и поради това бил умело използван от униатското движение, ръководено от Драган Цанков и от католическата църква. След сключване на уния през 1861 г., бил изпратен за ръкополагане в Рим и лично приет от папата. Там му се случили други неприятности – папата го поканил на обяд  в петък, а на масата били поднесени местни ...