Билките и техните магии за любов и раздяла

- Ой момиче чернооко,
не стой срещу мене,
че продавам врано конче
само зарат тебе!
- Ако съм ти пръвно либе,
сама ще ти дойда,
ще ти шетам из дворове,
като гълъбица,
ще ти легна във леглото,
като кротко агне,
ще ти шавам у ръцете
като мрена риба.
(Димитър Осинин "Народни любовни песни")
БНР - любовни песни
За любовта на старите българи

Нашите баби били големи познавачки на магическите свойства на цветя и растения. Почти всеки календарно-обреден или семеен празник, обред или ритуал е съпътстван с магическото присъствие на цветя и растения.

Калпаците на коледарите се кичат с чемшир или бръшлян. Здравецът присъства в почти всички празнични ритуали. Трендафилът и здравецът са цветя, които задължително присъстват на  годеж, сватба, раждане.

Когато ще се прави надпяване на пръстен, мълчаната вода се оставя да пренощува под трендафил. Трендафилът е този мистичен страж, който вероятно не е избран само заради червения му цвят. Много често в народните песни се среща определението "под бял, под червен трендафил".

Девойката се кичи с цвете или с китка цветя след като е преминала в  групата на подевките. Само подевките имат право на моминските знаци - да се кичат с китки, да лазаруват, да се кумичат, в някой краища на етническото землище девойката има право да носи пафти само докато е лазарка.

Омразниче

Полезни и лековити са цветята в момините градинки – невен, божур, стратур, иглика и седеф. Момите садят в градината си и вратига, за да се въртят около тях ерегените.

Изборът на цвете за китката е право на девойката и послание към обществото и/или бъдещия любим. Омагьосваща е силата и на перуниката. Магьосването с нея е най-лесно, даваш я на момъка да си закичи на пояса или на калпака и готово – завинаги е вързан в любов към момата. Ако момъкът си има друга изгора и това не е препятствие – девойката познава „технологията“ на любовните билета и е убедена в тяхната категорична подкрепа.

Целият сватбен ритуал от сгледата до разбулването е наситен с присъствието на цветя и растение. Китката, съдържаща здравец, босилек, червено цвете, обвита с червен конец и с втъкната пара е първият знак за съгласие, който двамата млади си разменят. Невестиният венец отново събира вечнозелени растения – чемшир, бръшлян, задължителният босилек, омагьосващ завинаги любимия, червеното цвете с апотропейни функции и пауновото перо. В невестинския венец трябва да има седеф, той предпазва от уроки, а младоженеца – от завързване. Невестинският венец е последният отглас от моминството, но и послание за дълъг живот, сговор, любов и много деца. Булото на невестата след разбулването се хвърля на плодно дърво с пожелание за много деца, което означава щастлив и пълноценен живот, според разбиранията на традиционния човек.

Пелин

С цвете и перо се кичат момите, когато тръгват на жътва с надеждата тя да е лека и спорна.

С китка, съдържаща здравец, червено цвете и последната ожъната ръкойка се умива първият хляб от новата реколта. Пожеланието е да тече брашното като вода, т. е. семейството и домът да са сити, хлябът да не свършва до следващата жътва.

Може би по-малко позната е символиката на „разделните“ билки. Най-често те са използвани от девойката, ако я залюби змей, защото неговата любов е невярна и убийствена. Комунига, вратига и жълта тинтява са съставките на разделното биле. Прилагам и рецептата. "Змей или змеица се прогонват надалеч с вратига, жълта комунига и тинтява. На запустяло огнище извън дома, в медно менче, се сварява през деня /от изгрев слънце до рано следобед/ китка от тези билки. С водата се ръсят моми, ергени, младоженци, поотраснали деца. Китката се заравя в пепелта на огнището. Магически ритуал за предпазване от любовта на змей е обичаят „Кумичене” на Лазаровден или Връбница."  Лилия Старева в „Български магии и гадания“, Труд, 2007 г. разказва за подробно „разделните билки“.Същите билки се използват, ако се обърка нещо в раздадените любовни карти.  Не отговарям за последиците, ако някой реши да изпробва! 

Потайник

Народът ни вярва, че с разделните билки, магьосницата може всичко – да угаси любовта, да раздели влюбените, да се намразят и всеки да залюби друг. Може да угаси любовта на единия, а другият – да изгори от мъка и любов. Разделни билки са тинтявата, вратигата, комунигата, дилянката, чернотрън, пелин, тъжец, костолом, лимоника, гороцвет, самодивски ягоди, гълъбови очи, проклетник, меденик, млечница, щавел и др.

С „омразниче” може да се унищожи омразата и да се предизвика любов. Омразничето се бере на първия горещник – 15 юли и се познава по това, че семката му прилича на човешка глава. Магия с омразниче се прави „срещу сряда, у потайна доба”, „Трябва да го опикаеш, да фърлиш у огъньо и да речеш: Как гори тая трева, така да гори и той по мене! И така ще стане!”

Пелинът е билка за раздяла. Расте див и питомен. Употребява се зелен, но се суши за зимата. Мома, която не иска да се жени за стар ерген, бере в росна ливада „горчив пелин” и маже с него лицето си, за да не му се хареса.

Потайник /каменоломка/ - също като обичника поражда чувство на обич. С тази вълшебна трева се правят магии за събиране на двама млади. Отвара от нея, смесена със страшника, се използва и против внезапен страх.

Риганът присъства в амулетите за любов. Но той може да предизвика и забрава. Чай от риган притъпява страданието и се използва против любовна мъка.

За татула се вярва, че е донесен от Индия от циганите специално за магии. Магически места са кръстопътищата, където обикновено се среща. Ако мома иска да направи магия за любов с него, трябва да го закопае на кръстопът, да го извади и да го хвърли върху момъка, когото е харесала, с думите: „Колкото хора са минали около татула, толкова ергени да обикалят около мене”.

Синя тинтява

Тинтявата – жълта и синя е билка за раздяла.
"- Имаме биле омразно,
омразно биле, разделно -
на мъртва жена косата,
на усойница главата,
синята-бяла тинтява
и жълтата комунига."
Майка превръща сина си в змей

Освен „любовни“ и „разделни“, някои цветя и билки във фолклора носят определението „самодивски“, което ще рече тайнствени, очарователни, но и притежаващи мистична сила.

Започвам с перуниката, защото тя носи името на Бог Перун. За да оправдае носенето му, в миналото тя била наричана и „самодивска“ билка. Русалии, шамани и знахари я използвали в магически ритуали за постигане на здраве и благоденствие.

Съществува поверие, че перуниката носи щастие, успех и победа и когато човек е вземе в ръце, тя му носи сила и енергия. Хората вярвали, че коренът на перуниката изпълнява всякакви желания и помага на човек да постигне набелязаното, прави го силен и целеустремен.

Самодивско цвете, вероятно носи това име защото расте по непристъпни места - предпланински и планински склонове, между 600 и 1200 метра надморска височина, предимно и широколистните гори и храсталаци.

Перуника

Дивата ралица също е определяна като самодивско цвете, за съжаление никъде не намерих информация защо. Моите основни предположения са, че тук важи правилото "диво", извън установения ред - и "питомно", отглеждано в дома, в градината, в установения ред. И все пак не всички диви цветя са определяни като самодивски.

Росенът е най-популярното самодивско цвете във фолклора, според народната традиция се бере ситен, за да е по-лековит. Оказва се, че той може да се открие само по южните склонове на предпланините. Любопитно е да се знае, че съдържа големи количества етерично масло. Ако в горещ и слънчев ден към него се поднесе запалена клечка кибрит, въздухът около него ще избухне в пламъци, от които се вие черен дим, но растението ще остане непокътнато. Дали защото се вирее на непристъпни места, народните поверия разказват, че от него самодивите си вият венци и че човеците нямат  право да го нагазва, ако не искат да получат отмъщението им.

Болните и бездетните жени пък ходят в гората, за да търсят росен за лек. Но в дар на самодивите трябва да оставят бъклица с  вино, хляб, зелена стомна, нов пешкир, печена кокошка и чорапи.

Росен

Тези неща се закачат по клоните като дар за самодивите. Жените трябва да влязат в самодивските гори или места в пълно мълчание, предвождани от свой побратим или посестрима. Трябва да останат на тайнствените места до втори петли, а после да станат мълчешком, да се поръсят с вода от стомната и скришом да влязат в селото.

В някои краища на Източна България на Спасовден се е запазил езическият обичай „ходене на росен”. В основата му е залегнала представата, че около този ден в света на хората идват „русалийки”, „русалци”, „русанци”, „русари”. Те били свръхестествени женски демонични същества, подобни на самодивите, които идвали отдалече и можели да лекуват всички болести, но най-вече „русалийската” или „самодивската болест” - епилепсията. Любимото цвете на русалийките е росенът. Според народната вяра, когато слизали на земята да пируват, „небесните жители” оставили росена за лек на хората, ако някой прихванел тяхната болест. Росенът цъфтял само през нощта срещу Спасовден и тогава русалийките беряли цветовете му в „потайна доба” и се кичели с тях. Докато правели това, русалийките са весели и милостиви.

Татул

С тези народни представи е свързан и обредът - магическо лечение, наричан „ходене по росен”, „русаля”. Още през нощта преди Спасовден завеждали болният да преспи по росеновите поляни. Болният лягал на черга, до главата му върху нова кърпа поставяли дар за русалийките - прясна шарена пита (с шарки отгоре), бъклица с вино, мед, пешкир, чорапи, нова зелена паница или бърдуче. През нощта те идвали и оставяли знак дали болният ще се излекува. На сутринта всички гледат какво има в паницата, ако е зелен лист или цвят, това означава, че човекът ще оздравее, ако е бучка пръст или камъче – това е знак за смърт. После болният пиел от водата в паницата 40 дни, а стомната, бъклицата, кърпата и питата оставяли за русалийките.

Димитър Осинин "Народни любовни песни"

От "Новите истории от вчера"