Баба Шарка

Днес в поредицата "ЕТНОЛОГИЯ И ЕПИДЕМИИ" ви представяме един обещан текст за сродяването с болестите и народните ваксини.

ЗА БАБА ШАРКА, КАКА ЕФЛОСИЦА И НАРОДНАТА ВАКСИНАЦИЯ

Българинът винаги е ценял родството, чувствал се е силен с роднините си, почитал ги е и е посрещал с тях празници и трудни дни. Българската традиционна култура признава биологичното (кръвното) родство и символичното родство: кумство, побратимяване, осиновяване на дете, както и сродството по сватовство (чрез сключване на брак). Наред с това човек може просто да нарече някого роднина, дори и да е напълно непознат, с цел да го предразположи към себе си. Сведенията за това „звателно родство“ срещаме най-вече във фолклора и в ежедневната говорна практика, например малките деца са учени да наричат познати и непознати възрастни „леличка“ и „чичко“.

Създаването на звателно родство е и една от старите стратегии за справяне с болестите. Българите ги наричали галено „болесчици“ или „благи-медени“, за да бъдат и те реципрочно нежни към болника. Но за най-надеждно се е смятало родството, затова болестите получават и роднински имена.

Коя е най-страшната болест? Разбира се тази, която стои най-високо в роднинската йерархия – баба Шарка. Чумата несъмнено е много опасна, но тя се появява твърде рядко. Затова е достатъчно да бъде удостоена със званието „леля“.

Шарката, напротив, върлува много често, включително и в особено опасната си форма – едра шарка. Докато не се преболедуват всички видове шарка, майката се тревожи за живота на децата си. Затова именно шарката носи най-високия женски роднински титул „баба“, който за традиционния българин звучи почти като „херцогиня“. Звателното сродяване поражда взаимни задължения между хората и болестта, те трябва да се отнасят помежду си като истински роднини. Болестта ще е благоразположена и следователно болният ще оздравее бързо и леко. Като роднина, тя е очаквана в дома да посети болния и затова се правят съответните приготовления.

Българската домакиня чистница полага още по-големи усилия за хигиената на дома си, защото добрите гости трябва да стъпят на чисто място. Диетата на болния, както и на цялото домочадие, изключва храните, които Баба Шарка ненавижда: сланината и въобще животинските продукти. Всички, и особено болният, консумират растителни храни, а непременно трябва да се набави и любимият на болесчиците мед. Във възрожденската мемоаристика се срещат колоритни описания на посрещането на Баба Шарка: ако нещо изтрополи през нощта, цялото семейство се вдига на крак заради скъпата гостенка, поднасят се дарове – храна и вълна. Независимо, че болестите се мислят най-вече в образа на жени, Баба Шарка може да се яви и като безстопанствено
куче, което драска или вие на вратата.

Сродяването с болесчиците се запазва и през ХХ в. През 1918 г. Иван Голчев, държавен чиновник, живеещ в Пловдив, пише на роднината си акад. Никола Начов, че
на цялото семейство била на гости „кака Ефлосица“. Съдейки по обстоятелствата около „гостуването“ и по датата на писмото, „кака Ефлосица“ е голямата грипна епидемия, наричана още „ефлуенца“ (инфлуенца). Прави впечатление все пак понижаването на болестите по скалата на роднинската йерархия: от баба и леля – на кака. Това вероятно има връзка с нарастването на вярата в младата тогава българска медицинска система.

Малцина знаят, че ваксината срещу едра шарка се усвоява в Европа именно въз основа на балканския опит. У нас народните лечители правят ваксинация – доста
примитивна, но и достатъчно надеждна. Подбират дете, което кара болестта в по-лека форма. Наред с това се следи както самото дете, така и родителите и роднините му да се отличават с общо добро здраве. Взема се „мая“ от съдържимото на пришката с остър предмет, оставя се ден-два да „отслабне“ и се вкарва с игла подкожно на все още незаразените деца. Известният събирач на народно творчество Марко Цепенков пише в автобиографията си, че баща му се научил да ваксинира и при една голяма епидемия обикалял по селата и спасил много деца, за което получил специална похвална грамота от владиката. Съпругата на английския посланник в Цариград лейди Монтегю, която придружава мъжа си, ваксинира децата си срещу едра шарка и пренася тази практика в Западна Европа. Оттук тръгва началото на имунизационните календари.

Автор: Дария Василева
Дария Василева е доктор по етнология и главен асистент в секция „Етнология на социализма и постсоциализма“. Основните й научни интереси са насочени към градската култура, традиционната народна медицина, родствени и други социални мрежи.

На снимката: Питка с мед за омилостивяване на Баба Шарка. Източник: https://zvezdev.com/рецепта/питка-за-баба-шарка

От страницата на ИЕФЕМ във фейсбук