Ирминден

Този ден се празнува в чест на змиите и гущерите и на него се изпълняват обреди, целящи пропъждането им и предпазването от тях. В народните представи змиите излизат от дупките си на Свети Четиридесет мъченици или на Благовещение, а на йеремия излиза техният цар. На този ден се извършват няколко обреда: пъдене на змиите; газене чирепните; палене на огньове.
Пъденето на змиите не се прави на самия ден, а вечерта преди него и е подобно на това, което се прави срещу Благовещение (Благовец). Момиче или жена взима машата и ръжена и като вдига шум (дрънка) с тях, обикаля цялата къща и двора. В същото време изрича заклинания или заричания:
"Бягай, бягай гъдурийо!
Ето ти я Еремия,
Ке ти мотат черевата
Со железно мотоило"
или
"Бягайте, змии и гушчерици!
Я я арамията зад вратата,
Ке ви а сече главата,
Ке ви а фърли у барата."
В Западна България палят огньове, прескачат ги и като вдигат много шум изричат същите думи.
Друг обичай, който се изпълнява на този празник е газене подници (глинен съд за печене на хляб). Още в ранни зори момите, накичени с лепка (вид трева) по главите, отиват да копаят пръст. Тази пръст (глина) събират на едно място и всеки се изрежда да я гази. Вярва се, че подницата има магическа сила и всеки, който гази глината, от която тя се прави, ще се предпази от ухапване на змия.
На места, за да пропъдят змиите, запушват дупките в стените с парцали или тор, запалени от накладения сутринта огън. В някои райони този ден се празнува специално от бременните и още неродили жени, за да бъдат запазени при раждане и децата им да не се разболеят от йеремия - болест, причинена от различни зли сили. В Южна България се тачи за предпазване от градушка и гръм.
В някои селища на тоя ден извършват обреда „гонене на змей". Хората вярват, че ако в селото има змей, той спира облаците и не вали дъжд. Затова мъжете устройват изгонване. Това става нощно време, когато няколко мъже, съблечени „дибидюс голи", въоръжени със сопи, започват от източния край на селището и завършват в западния, като мушкат и удрят навред, за да изгонят скрилия се змей. След обхождането на селото мъжете вкупом се изкъпват в течаща вода и вярват, че дъждът вече няма да заобикаля тяхното селище.
На Зъмски ден моми и ергени тъпчат с боси нозе кал за глинени съдове. А като привършат, отиват в полето да берат див чесън, който носят вкъщи, за да ги пази от зли магии и змийски погледи.
В земите по долното течение на река Тунджа хората на тоя ден сеят зелето и наричат: „Както се свиват змиите, тъй да се свиват и зелките" Така те ще станат стегнати и здрави. в някои родопски селища ирминден се почита за опазване от вълци, затова ловци-те в този ден хващат малки вълчета от леговищата им, развеждат ги от къща в къща, а стопаните ги даряват с вълна, брашно, стар боб и дребни пари. в някои селища правят и каркъм - стригане на овцете, което завършва с обща трапеза за овчарите.
Църковен празник: св.Йеремия - юдейски пророк. Той предсказва, че Йерусалим ще бъде завладян от Навуходоносор, а народът му ще бъде разпилян по света. Предрича още, че Бог ще изпрати своя син и наследник на Земята.
horo.bg
Обичаят е предоставен от Христо Янъков, секретар на НЧ „Просвета“ с. Лозен, общ. Любимец
Обредното приготвяне на подниците е стар български обичай, който вече е почти изчезнал. Обичаят е все още жив и битува в с. Лозен, общ. Любимец. Това е единственото село в цяла България, в което все още може да видите как нашите прабаби са приготвяли подниците (известни в Лозен като поници) за печене на хляб, баници и др. Самия обред става в деня, когато християнската църква почита свети Йеремия (1 май), пророкувал, че Бог ще изпрати своя Син на Земята. На Ирминден, както още наричат празника в Лозен, жените стават рано, берат билки за женски болести, вземат мълчешком пръст от три места и се събират в нечий двор. Носят мълчана вода от бунар (кладенец). Като заври водата на огъня я смесват със пръстта и слагат слама (ръженка)и я покрива с черга „да кабаряса“. След това, също като тестото, я размесват втори път. „Женското царство“ тъпче с крака и пее (пеят се специални песни за празника като „Ерменлия, гидия“). Разделят глината на топки, от големите правят подници, на които се пекат хлябове и баници под връшник. Малките стават на сачове за катми. Прави се задължително и кандило за дома. Всички съдинки се оставят да съхнат под слама в продължение на 20-ина дни. Жените се гощават със зелник и пресен хляб. След това всички се отправят към реката да изперат чергите и чувалите и да се измият. Обредното приготвяне на глинените съдове само един ден в годината се обяснява с това, че хлябът е свещен за българската трапеза.
folklore-bg.com