Балчик като Слънчака

        Дворецът и Ботаническата градани в Балчик са чаровни местенца за туристите през всички сезони. Особено е излъчването на това любовно гнезденце  привечер. А и аз извадих късмет, вечерта дойде със сърдиторозови облаци, които наметнаха с призрачен плащ двореца. По днешните скъпарски стандарти, той по-скоро прилича на една изискана вила, но стопанката му била кралица, затова лятната резиденция и до днес се титулува дворец.


        В интернет има доста информация за този най-чаровен след чаровните от 100 национални туристически обекти. Ботаническата градине е създадена  през 1955 г. Днес се простира на площ от 194 дка, като голяма част от територията ѝ е със статут на защитена местност по Закона на защитените територии. В границите на защитената местност специалисти и любители могат да наблюдават естествените екосистеми и да оценят богатото биоразнообразие на региона. Това съобщава Уикипедия, като уточнява, че Ботаническата градина е част от Архитектурно-парковия комплекс "Двореца". Бившата лятна резиденция на румънската кралица Мария, е строен в началото на ХХ век. Чарът на комплекса идва от денивелацията на терена, от обособените градини, стърмин стълби, зелени тунели и въобще тайнствени и чаровни местенца. Минарето над скромната кралска резиденция напомня романтичната любов на Мария и си е напълно в реда на нещата тук на Балканите. Снимките са подбрани, за да покажат чара на Двореца привечер.





            Идвала съм много пъти в Балчик, но всеки път стигам до Двореца и Градината, за пръв път имах възможност да се разходя из градчето. Предварително проучих какви забележителности могат да се видят  и останах много доволна: стара църква, джамия, училище, бели скали, стари къщи, като във всеки по-стар град. След като разгледахме Двореца и Градината, слязохме на крайбрежната, оттам най-бързо се стигало до града, информираха ни служители. 
            Липсата на плажна ивица бе първото, което ме изненанада. Бетонът беше превзел крайбрежието - каменни и бетонни блокчета, върху тях бетонен парапет, бетонен тротоар... Попитах един човек къде мога да открия български банкомат, оказа се, че около Двореца всичките били за чужденци. Ако българи ги използват, яко се набутват. Мъжът сериозно ми отговори, че трябва да мина покрай "пустите хотели" и да отида до еди-кой си хотел, зад който може да се намери банкомат за българи.
Камъни и бетони, няма плаж. За какво са тогава скъпарските хотели?

Белите скали, само тук успях да ги хвана. 

            Не попитах какво точно означава "пустите хотели", но много бързо разбрах. Покрай бетонираното крайморие се виеше цяла крайбрежна улица с бетонни мастодонти от т. нар. апарт хотели. Каква ти улица - цял град. В залязващата розова августовска вечер минаването покрай тяхната луксозна пустота, беше доста зловещо преживяване. Белите крайбрежни скали не се виждаха, бетонните чудовища ги закриваха. След "пустите" хотели, се явиха и обитаемите. Те светеха, блестяха, шумяха. На въпроса за банкомата туристите, повечето българи, вдигаха рамене, а търговците ми отговаряха, че навсякъде може да се плати с карта. Не искам да си купувам нищо! Искам пари в брой! Хората вдигаха рамена и забравяха любезността, щом установяха, че съм някаква заблудена лелка в пъстрия и шумен августовски безгрижен и платежоспособен купон.
              Вървейки по крайбрежната алея в малкия провинциален град, за който не знаех, че изглежда като Слънчака, аз се почувствах като бедните гаврошовци от стихотворението на Смирненски.  Но да продължа. Оказа се, че пристанището съвсем не е рибарско, а яхтено. На него се разполагаха морски возила, знак за лукс, снобизъм, власт и нахално превземане на природното богатство от стотина избраници. Росенец е навсякъде! Не снимах нищо от пъстрия нощен купонджийски живот. Подобни гледки има навсякъде, а и на мен не са ми интересни.
            Най-накрая намерих заветния хотел. Доста се залутах в шумната тълпа, но не открих така нужния ми банкомат. Един чичко, който правеше палачинки, се смили над безпомощността ми и ми показа къде да отида.  Оказа се, че зад разхитителния нов град, се намира същинския град, в които има банки и банкомати, магазини и кафета за българи. Или поне за по-обикновени българи, които или не искат, или не могат да си позволят разхитителното летуване в тузарските хотели.
                Цялото препускане и търсене ме отдалечи от спътниците ми, след това се наложи да ги търся, да се чакаме по паркинги, после задружно да минаваме по самотно пусто шосе, което осветявахме с телефоните си. Абе приключение! У мен обаче остана усещането, че не съм у дома си в Балчик.  Кога малкият провинциален град се е превърнал в брат на Слънчака, вероятно съм пропуснала. Моя си е вината, упорито продължавам да летувам на българското Черноморие и да търся красиви и значими природни и културни забележителности. С всяка измината година те са все по-малко и все по-малко видими. Усещането, че Черноморието се превръща в огромно презастроено място, е все по-натрапчиво. И се чудя на нашите управници дето ни призоваваха да спасяваме българския туризъм това лято. Абе хора, как да летуваме по нашето Черноморие, като то с всяка изминала година ни показва, че не ние там мястото. Знаете ли какво няма в "новия" Балчик, което и до днес придава очарование на семплия дворец на Мария? Няма култура, стил, чар и мярка. Вероятно с това ще останете в историята - с безкултурие и нагло самодоволство, с безнаказано превземане на природата, с още по-безнаказаното й унищожаване. За съжаление, и ние с вас!

Коментари

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

Конфликтът между Иван Вазов и кръга "Мисъл"

Жътва е...

Самодива къща и деца не гледа!