Боб Удуърд "Страх" (Доналд Тръмп в Белия дом) - Не четете тази книга!

 

            Имам предвид книгата на Боб Удуърд „Страх“, първата от три книги, посветена на първия мандат на президента на САЩ Доналд Тръмп. Тя е преведена на български език и излиза от печат през 2020 г. в поредицата на издателство „Сиела“ „Власт и отговорност“. Горещ почитател съм на поредицата, но книгата на Боб Удуърд започвах и изоставях няколко пъти. Първо, разбира се, защото Доналд Тръмп е личност за която ми е трудно да чета, изпитвам дълбока и искрена неприязън към него. Книгата не прави главния герой по-симпатичен, напротив. Мисля си, че това е книга, която може да изплаши една част от читателите. Тя е твърде конкретна и представя  много подробен и задълбочен поглед върху ежедневния процес на управление в Белия дом — как се обсъждат и решават ключови въпроси по външната и вътрешната политика, които оформят съдбата на САЩ и света. Удуърд проследява разговори, срещи, бележки и документи, които разкриват как Тръмп и неговият екип са подхождали към въпроси като митата, имиграцията, данъците, Парижкото споразумение за климата и други. Книгата рисува картина на вътрешните „боеве“ в администрацията — включително случаи, в които висши служители тайно са премахвали проекти и документи от бюрото на президента, за да предотвратят издаване на заповеди, които смятат за опасни или вредни за националната сигурност.

            Всъщност така стъписващо въобще започва книгата, служител „спасяват света“, като премахва документи от бюрото на Тръмп. Този документ касае споразумение с Южна Корея. В средата на книгата читателите научават, че Северна Корея е един от големите проблеми на САЩ, който президента Обама не намира смелост да разреши. След като прочетох главата, посветена на Северна Корея, съм сигурна, че тази тоталитарна държава е заплаха за целия свят. На Корейския полуостров Тръмп избира нестандартен подход чрез лична дипломация със Северна Корея. Срещите му с Ким Чен-ун са безпрецедентни и символично значими, но не водят до реално ядрено разоръжаване. Въпреки това те временно намаляват напрежението и демонстрират нов стил на водене на международни отношения.

            Други важни факти, които научих от книгата на Боб Удуърд. Още по време на първата кампания на Тръмп са му обяснили две неща: международните търговски споразумения са особено важни за САЩ, тъй като икономиката на страната разчита на търговията. Свободната търговия е символ на САЩ. Освен това САЩ е имиграционният център на света, американците държат на отворените граници. В САЩ има достатъчно работни места, но американците отказват да вършат работата, която има, затова е необходимо емиграцията да продължи. Новите технологии, които фабрикува американската индустрия, влияят гибелно върху заетите в производството. Простичък пример: 25% от населението в САЩ си изкарват прехраната като шофира, ако се случи автоматизацията на автомобилите и камионите, това ще лиши от препитание много хора.

            Книгата несъмнено показва, че Русия пряко се намесва в избора на американците за президент. Спомням си как тези събития бяха отразени в България. През цялото време се говореше: имаше/нямаше. Имало е и още как. Може би това е една от най-стряскащите части. Затова след 2015-а и особено след 2016-а спрях да гледам телевизия. Те заблуждават по важните въпроси. След 2016-а започнах да чета книги, по всички въпроси, по които имах неясноти.

            От „Страх“ научих, че със сигурност е имало посегателство на руските служби върху американските избори през 2016-а, но са налице и данни за преувеличаване на фактите. Боб Удуърд надълго и нашироко разказва за това.

                От „Страх“ на Боб Удуърд, „Сиела“, 2020 г., стр. 97

                „След изборите президентът Обама накара шефовете на разузнавателните служби да излязат с пълен, строго секретен доклад относно намесата на Русия в изборите, включващ всички източници и детайли. Докладът щеше да стигне до Осмицата в Конгреса и до новоизбрания президент Тръмп.

                Разсекретена, орязана версия със същите заключения, но без идентифициране на източниците, щеше да стане публично достъпна, преди Обама да освободи поста на 20 ьнуари.

                Директорът на Националното разузнаване Джеймс Клапър, директорът на ЦРУ Джон Бренан, на ФБР Джеймс Коми на Агенцията за национална сигурност Майк Роджърс се срещнаха, за да работят по брифинга за Тръмп. Те не знаеха, че той ще приема доклада като инструмент за оспорване на победата му, хвърлящ съмнение върху легитимността на изборите. Съгласиха се, че ще трябва да бъдат единни.

                - Това е нашето становище и стоим зад него – каза Клапър, призовавайки за солидарност.

                Клапър щеше да говори през по-голямата част от времето. Беше от изключителна важност да звучи уверено. Нямаше съмнение, че брифингът ще разбуди звяра.

                /…/

                Тръмп отговори войнствено на нарастващия хор от репортажи, че разузнавателните служби са стигнали до извода, че Русия се е намесила задкулисно в изборите.

                На 9 декември Тръмп каза, че тези, които сега бият тревога, са същите хора от разузнаването, които преди „казаха, че Саддам Хюсеин има оръжие за масово унищожение“. Впоследствие каза за „Фокус Нюз“: „Те няма представа дали е Русия, или Китай, или някой, който седи някъде по долни гащи“. Той пусна в туитър: „Освен ако не хванете „хакерите“ в действие, е много трудно да се определи кой е „хаквал“: Защо въпросът не беше повдигнат преди изборите?“.

                На 5 януари Комисията по военните служби на Сената проведе изслушване по повод на руското „хакване“. Клапър, който трябваше да брифира Тръмп на следващия ден, беше един от даващите показания. Разгневен от критиките на Тръмп към разузнаването, той каза:

         - Има разлик а между скептицизма и клеветата. Доверието на обществото в разузнавателните служби е от решаващо значение. Много от международните ни колеги изразиха загриженост… клеветите, насочени към американските служби.“

                Стр. 102

                В бриифнга в Тръмп Тауър Клапър резюмира Ключовите становища, сърцето на всяка разузнавателна оценка:

             Русия има отдавнашно намерение „да подкопае водения от САЩ либерален демократичен ред“, но в президентските избори от 2016 г. е имало „значителна ескалация като директност, ниво на дейност и размер на усилията“.

                Путин е наредил да има кампания за влияние през 2016 г., насочена към президентските избори на САЩ…, за да се подкопае публичното доверие в демократичния процес, да се оклевети бившия държавен секретар Клинтън и да намали шансовете й да бъде избрана или потенциално да утежни президентския  мандат. В допълнение, нашата преценка е, че Путин и руското правителство са развили ясни предпочитания към кандидатурата на президента Тръмп.“

        Формулировката на службите е смегчена, за да не се чувства намек към Тръмп и обвиненията в заговор с руснаците. Но всички източници потвърждават случилото се – руските служби са съдействали за подкопаване на възможностите на Клинтън и за спечелването на изборите от Тръмп. Американските служби са имали шест източника от руските политически среди. Между тях са твърдения, че през 2013 г. Тръмп е бил с проститутки в московски хотел и руските служби са го заснели. Тръмп е карал проститутките да уринират една върху друга върху леглото, в което са спали президента Барак Обама и съпругата му Мишел. Тръмп отрича обвиненията. Всъщност досието от 35 страници, съставено от службите е пуснато на 10 януари 2017 г. в електронен сайт. Боб Удуърд смята, че документа е боклук, т.е. не е особено достоверен, Тръмп му благодари за това, но епизодът изиграва голяма роля на войната на Тръмп срещу службите. Обама налага санкции на Русия, заради намесата в изборите през 2016-а.

            Особено показателна е политиката Тръмп към НАТО и Европа. Президентът открито критикува европейските съюзници за ниските им разходи за отбрана и нееднократно поставя под съмнение автоматичния ангажимент на САЩ към колективната отбрана. Макар този натиск да доведе до увеличаване на военните бюджети на някои държави, той разклати доверието в САЩ като стабилен и предвидим партньор. Като грамотен европеец и особено в годините на войната на Русия срещу Украйна, съм наясно, че НАТО е единствената възможност за стопиране на руската агресия към европейските страни.

                Стр. 113

                „По време на кампанията си Тръмп сипеше хули по Организацията на Северноатлантическия договор (НАТО), 68-годишен съюз между САЩ и Европа. НАТО често се споменаваше като най-успешния ход да се противостои на Съветския съюз през Студената война и като фундамент на единството на Западния свят. Членовете на съюза се вричат в колективна отбрана, което значи, че атака срещу един от членовете се възприема като атака срещу всички.

                Тръмп се беше изказвал, че НАТО може вече да е отживелица. Много от критиките му бяха свързани с пари. Целите в НАТО бяха всяка нация членка да се стреми да отдели 2 процента от БВП за отбрана. САЩ харчеше 3,5% от своя БВП, докато Германия например харчеше 1,2 процента.“

            Продължавам да преразказвам наученото в книгата. Военните вдъхновено защитават съюза, като цитират опасността, която представлява Русия за Полша и Украйна. Убеждават президента, че е ужасно важно да се задържи единна Европа. Информират го, че европейските икономически проблеми са много по-значителни от американските. Тръмп не се убеждава напълно, но приема казаното от генералите. Затова в речта си в Мюнхен на 15 февруари 2017-а твърди, че Америка ще изпълни отговорностите си.

            Външнополитическите решения на Доналд Тръмп през първия му президентски мандат (2017–2021) представляват рязък завой спрямо традиционния подход на Съединените щати след края на Студената война. Те се ръководят от доктрината „America First“, която поставя националния интерес на САЩ над многостранните договори, международните институции и дългогодишните съюзнически ангажименти. Вместо консенсус и колективни решения, Тръмп залага на двустранни сделки, икономически натиск и лична дипломация между държавни лидери.

            Един от най-значимите елементи на тази политика е конфронтацията с Китай. Администрацията на Тръмп започва търговска война, като налага високи мита върху китайски стоки и обвинява Пекин в нелоялни търговски практики и кражба на интелектуална собственост. Това решение променя дългогодишния американски консенсус, че икономическата интеграция ще доведе до политическа либерализация на Китай. Вместо това Китай е официално дефиниран като стратегически конкурент, което поставя основите на дългосрочно геополитическо съперничество.

            В Близкия изток администрацията на Тръмп предприема едни от най-драматичните си решения. САЩ се оттеглят от ядреното споразумение с Иран и налагат политика на „максимален натиск“ чрез тежки икономически санкции. Кулминацията е убийството на иранския генерал Касем Сюлеймани през 2020 г., което довежда региона до ръба на военна ескалация. Паралелно с това Тръмп демонстрира силна подкрепа за Израел, като признава Йерусалим за негова столица и посредничи за т.нар. Авраамови споразумения между Израел и няколко арабски държави.

            В глобален план САЩ под ръководството на Тръмп се оттеглят от ключови многостранни ангажименти, включително Парижкото споразумение за климата, и заемат критична позиция спрямо международни организации като Световната здравна организация. Във военната сфера Тръмп избягва започването на нови мащабни конфликти, но увеличава военния бюджет и предприема частични изтегляния от Сирия и Афганистан.

            Външната политика на Доналд Тръмп през първия му мандат не представлява пълно отстъпление от глобалното лидерство на САЩ, а по-скоро преосмисляне на начина, по който това лидерство се упражнява. Тя е по-конфронтационна, по-персонализирана и по-малко обвързана с традиционните норми на международната дипломация — промяна, чиито последици се усещат и след края на неговото управление.

 

            Книгата „Страх“ с подзаглавие „Доналд Тръмп в Белия дом“ е част от поредица. След „Страх“ следват „Ярост“ и „Опасност“. Втората и третата книга не са преведени на български език, което според мен е грешка на „Сиела“. С огромни усилия се добрах до информация за какво става въпрос в тя. Тъй като не съм чела самата книга, а само откъси и ревюта, възможно е, информацията, която предоставям да не е коректна. Втората книга „Ярост“ е съсредоточена върху това как Тръмп управлява пандемията от Ковид.  „Опасност“ –  третата книга се фокусира върху последните месеци от първия мандат и спечелването на изборите от Джо Байдън. Порових се в чуждоезичната информация за „Опасност“ и се оказа, че книгата носи това заглавие, защото е написана като политически трилър, в който ясно е изложено колко лесно може да бъде унищожена демокрацията, колко лесно може да се стигне до ядрена опасност и въобще колко опасно е Доналд Тръмп да бъде президент на най-голямата демократична държава в света. Днес светът знае това от новините. А и всички бихте казали, че това се знае и без да се четат книги. Така е, но някак ми се струва, че книгите на добросъвестен разследващ журналист придават увереност на читателя, че знае нещата от „източник“. В „Страх“, „Ярост“ и „Опасност“ Боб Удуърд предлага детайлен поглед отвътре към начина, по който Доналд Тръмп взема външнополитически решения през първия си президентски мандат.  

            Казах, че в „Ярост“ Удуърд разкрива и друг важен аспект на външната политика на Тръмп — смесването ѝ с вътрешнополитически съображения. Президентът признава насаме, че COVID-19 е изключително опасен вирус, но публично омаловажава заплахата. В същото време той използва пандемията като инструмент в конфронтацията си с Китай, вписвайки здравната криза в по-широкия контекст на търговската война и стратегическото съперничество. Това показва как външната политика често се оформя от комуникационни и електорални съображения, а не от последователна дългосрочна визия.

            Най-драматичната картина се появява в „Опасност“, където Удуърд описва последните месеци от мандата на Тръмп. След изборите през 2020 г. висши военни и ръководители на разузнавателните агенции се опасяват, че нестабилността и гневът на президента могат да доведат до внезапна външнополитическа криза или дори военен конфликт. В книгата е описано как председателят на Обединения комитет на началник-щабовете Марк Мили провежда разговори с китайските си колеги, за да ги увери, че САЩ няма да предприемат неочаквани агресивни действия. Този епизод ясно показва до каква степен институциите действат като предпазен механизъм срещу решения, които биха могли да дестабилизират международната система.

            След книгите, когато Тръмп дойде в Белия дом отново, не е необходимо да чета никакви книги, тъй като външната му политика е темата, която следя ежедневно. През втория си президентски мандат Доналд Тръмп продължава да налага визията „America First“, но тя вече се проявява като по-твърд и директен подход към международната сцена. Политиката му остава едностранна и трансакционна, като националният интерес се поставя над дългогодишни съюзи, многостранни споразумения и международни институции.

            Един от най-значимите ходове през този период е излизането на САЩ от Парижкото климатично споразумение за втори път. Това решение демонстрира оттеглянето на страната от глобалните усилия за ограничаване на климатичните промени и засилва критиките, че САЩ вече не могат да се считат за лидер в международните екологични инициативи.

            Тръмп продължава да прилага твърда линия и спрямо миграцията и националната сигурност, като въвежда нови ограничения за влизане на граждани от определени държави. Тези мерки са част от по-широка стратегия, при която външната политика се свързва с вътрешнополитически цели и личния имидж на президента. Знаем, че двамата убити при акции на емиграционните служби граждани дават основание на американската преса да твърди, че режимът в Белия дом е фашистки. От сега съществуват страхове как ще бъде предадена властта на демократите през 2029-а.

            В Близкия изток администрацията му засилва натиска върху Ирак и Иран. В същото време Тръмп предлага неортодоксални идеи за Газа, включително планове за контрол върху територията и преместване на населението, което предизвиква международни критики. Отношенията със Саудитска Арабия и други регионални играчи се градят върху икономически и стратегически сделки, а не върху традиционни съюзнически рамки. Това провокира европейските държави и други партньори да мислят за по-голяма автономия и намалява доверието в трансатлантическите отношения. За Съвета за мир няма да говоря, надявам се, че той няма да функционира реално.

            В обобщение, външната политика на Доналд Тръмп през втория мандат е по-агресивна, по-едностранна и по-пряка в налагането на интересите на САЩ. Тя се характеризира с директни заплахи, ограничаване на международни ангажименти, трансакционни сделки и силен фокус върху националния интерес, като запазва елементи от стила на първия мандат, но с по-твърд и видим подход към глобалната сцена. Надявам се Боб Удуърд да е жив и здрав още дълги години, макар че вече мина 80-те, за да напише следващи книги.