Безумието на популизма

 

В тази статия разглеждам двама съвременни президенти – Доналд Тръмп, настоящият президент на САЩ, и Румен Радев, който напусна президентството, за да реализира последния епизода от сериала „Спасителят“ по сценарий на проруското задкулисие, което изхаби прехода към демокрация в България и доведе страната до тотална безпътица. Подобно на Радев и Тръмп се опитва да отведе страната си към автократична система на управление. За радост на американците, техните институции са по-устойчиви от българските, и вероятно те ще се отърват един ден от най-слабия си президент в цялата си държавна история.

Мисля си, че не познавам световната политика толкова сериозно, за да пиша статии. Добре, нека този текст наречем есе, а не статия. В споделям някои от разсъжденията си защото и двамата президенти ще катастрофират с политическия си избор на демагогски популизъм, чрез който разрушават демократичните системи на своите страни, избирателите им не получават очакваното преустройство на обществото, а личното облагодетелстване вероятно е единственият резултат, който ще постигнат в отреденото им късче история.

Да започнем от МАГА и да вървим към нашенския си умерен популизъм

МАГА не е просто политическо движение около Доналд Тръмп, а израз на дълбоко и натрупано недоволство в американското общество. То възниква на кръстопътя между икономическа несигурност, културна тревожност и загуба на доверие в институциите. Тръмп не създава тези проблеми, но успява да им даде език, лице и емоционална рамка.

Икономически, много американци – особено извън големите градове – се чувстват изоставени от глобализацията, деиндустриализацията и политиките, които според тях облагодетелстват елитите. Стагниращи доходи, несигурна заетост и усещането, че „правилата не важат за всички“, създават плодородна почва за антиелитен популизъм. МАГА говори директно на това разочарование, без сложни обяснения и без нюанси.

Културно, движението е и реакция срещу бързи социални промени – около идентичност, пол, раса, имиграция и политическа коректност. За част от обществото тези промени се усещат не като разширяване на права, а като заплаха за познатия ред и собствената идентичност. МАГА рамкира този страх като борба за „истинската Америка“, която е под обсада.

Централна роля в този наратив играе идеята за т.нар. „дълбока държава“ (веднага подчертавам, че това е конспиративна теория). В по-умерен и реалистичен смисъл тя описва устойчиви институции, бюрокрация и елити, които не се променят с изборите и често действат инертно. В МАГА-версията обаче това се превръща в конспиративна рамка: тайна, координирана мрежа от бюрократи, служби, съдии, медии и корпорации, които съзнателно саботират волята на народа. Няма доказателства за такава единна структура, но теорията е психологически силна – тя обяснява провали, оправдава загуби и превръща всяка критика в доказателство за заговора.

Затова подкрепата за Тръмп не изчезва дори след скандали, разследвания и откровено проблемно поведение. Поддръжниците му виждат същите факти, но ги тълкуват през различен наратив. Ако вярваш, че системата е корумпирана, тогава атаките срещу него не го дискредитират – те го легитимират като заплаха за статуквото. Тръмп се превръща не просто в политик, а в символ. Атаката срещу него се преживява като атака срещу самите поддръжници.

Лоялността към него е емоционална и идентичностна, не рационална. Тя не се крепи на морални критерии, а на усещането за сила, автентичност и конфликт. МАГА прощава почти всичко – освен слабост. Затова един от малкото реалистични начини част от движението да се отдръпне е, ако Тръмп започне трайно да изглежда като губещ: неспособен да печели избори, да контролира партията или да „наказва враговете си“. Друг възможен сценарий е появата на по-ефективен наследник, който използва същия език и агресия, но с повече дисциплина и по-малко хаос – макар че това е трудно, защото самият Тръмп е източникът на легитимност за движението.

Факти, разследвания и морални аргументи рядко работят. Те често имат обратен ефект, защото засилват усещането за обсаденост. Реални последици, които пряко и недвусмислено вредят на поддръжниците му, биха имали по-голям шанс – но само ако връзката с него е очевидна и не може лесно да бъде обяснена като заговор.

След Тръмп МАГА най-вероятно ще оцелее, но в променена форма. Култът около личността му трудно може да бъде възпроизведен. Това, което ще остане, е стилът: национал-популистка реторика, културна война, антиелитен език и дълбок скептицизъм към институциите. Част от това ще се институционализира в Републиканската партия, друга част ще се радикализира в по-малки, по-шумни фракции. Най-вероятният сценарий е хибрид – МАГА като трайно настроение и политически стил, а не като движение с един незаменим лидер. В този смисъл Тръмп е едновременно катализатор и ограничение. Той отвори вратата за МАГА, но и го направи зависимо от себе си. Исторически подобни движения или се превръщат в нормализирана политическа сила, или се превръщат в мит. МАГА е точно на тази граница.

Едно от най-стабилните наблюдения в социологията на американската политика е, че ниското равнище на образование често корелира със силна подкрепа за Доналд Тръмп и МАГА-наратива. Проучвания показват, че хората със средно образование или по-малко са значително по-вероятни да подкрепят Тръмп, отколкото тези с университетски дипломи. В САЩ хора без висше образование са гласували в по-голяма степен за него, докато сред завършилите колеж и университет неговата подкрепа е по-ниска, особено сред бели избиратели с диплома. Този „образователен разрив“ не означава, че хората с по-висше образование автоматично не харесват Тръмп — но нивата на образование често съвпадат със структурни различия: къде живеят хората, какви са техните икономически преживявания, социални мрежи и достъп до различни източници на информация. За много от тези гласоподаватели низовото образование е свързано с по-силно усещане за икономическа несигурност, културни тревоги и недоверие към елитите, което ги прави по-отзивчиви към популистки послания, обещаващи „връщане на силата“ и „разбиване на установения ред“.

Когато гледаме МАГА в по-широк исторически контекст, се виждат някои структурни прилики с националистическите и популистки движения от 30-те години в Европа, които довеждат до власт фигури като Хитлер и Мусолини. Тези прилики не са в конкретните идеи или цели, а в социалните механизми и динамики.

Първо, и тогава, и сега има широко разпространено усещане за криза и упадък. В Европа след Първата световна война икономическата разруха и пораженията от Версайския договор създават дълбоко недоволство. В САЩ днес глобализацията, неравенствата и загубата на традиционни икономически сектори пораждат подобно чувство на „изоставяне“. Подобни условия правят обществата податливи на силни, опростяващи публични разкази, които обещават възстановяване на величие.

Второ, движенията и тогава, и сега разчитат на силна фигура-лидер, който интерпретира „волята на народа“ и се представя като противник на „корумпираните елити“. Този лидерски модел често преминава в емотивна, персонализирана политика, която мобилизира повече чрез усещания за принадлежност и съпротива, отколкото чрез рационални програми.

Трето, както нацистките и фашистките движения, така и МАГА използват наратив „ние срещу тях“, който ясно разделя обществото на вътрешни врагове и истински народ — независимо дали става въпрос за елити, медии, бюрократи или други групи.

Но важно е да се подчертаят и големите разлики. Движенията от 30-те в Европа не просто бяха популистки — те предлагаха тоталитарни, милитаризирани идеологии, които потискаха политическите свободи и систематично елиминираха опозицията. Те разполагаха с масови паравоенни структури и ясни идеологически рамки за обществото и държавата. САЩ днес имат силни институционални буфери: федералистка система, независима съдебна власт, плуралистични медии и множество проверки и противовеси, които правят автоматичното повторение на европейския модел от 30-те малко вероятно.

С други думи, докато МАГА споделя с движенията от 30-те някои механизми — реакция срещу елитите, силен лидерски фокус и използване на разделящи наративи — той не представлява същата идеология или институционален проект. Подкрепата често е свързана с чувството за икономическа и социална маргинализация, което отчасти корелира с по-ниско ниво на образование, но това само по себе си не предопределя съдбата на американската демокрация.

Поддръжниците на Доналд Тръмп и движението МАГА споделят редица характеристики с част от съвременните български националистически и популистки движения, като например Възраждане. И в двата случая се наблюдава комбинация от ниско или средно образование, икономическа несигурност, културна тревожност и недоверие към институциите.

В България хората, които подкрепят Възраждане, често идват от малки градове или селски райони, работят в сектори с ниска сигурност и доходи, и са социално или икономически маргинализирани. Този профил силно напомня на подкрепящите МАГА в САЩ, където проучванията показват, че хора без университетски дипломи гласуват за Тръмп в много по-голяма степен, отколкото завършилите колеж. Образованието тук играе роля не като морален или интелектуален маркер, а като филтър за достъп до различни социални и икономически опити и възприятия на реалността.

Както МАГА, така и Възраждане използват ясна рамка „ние срещу тях“. Елити, медии, чуждестранни влияния или „задкулисни сили“ се представят като враг, а „истинският народ“ или „нацията“ е героизиращият субект. В този контекст лидерът играе централна роля: харизматичният водач се представя като „спасител“ и символ на сила и решителност, а не просто като политик.

Структурно съществуват и прилики с европейските движения от 30-те години: недоверие към парламентарната система и институциите, култ към силния лидер и мобилизация на социални групи, които се чувстват изоставени или унижени. В същото време разликите са ключови: България и САЩ имат демократични институции, които ограничават най-екстремните сценарии, и липсват масово милитаризирани движения или тоталитарни идеологии като тези от Германия и Италия през 30-те години.

Между МАГА и Възраждане има и съществени разлики. МАГА има национално измерение с реален шанс да контролира държавата, докато Възраждане е по-малко влиятелно на национално ниво. Идеологическият фокус на МАГА е експанзивен и реваншистки, докато Възраждане е дефанзивно и се концентрира върху националната идентичност и възстановяването на ред и традиция. Историческият и институционален контекст също е различен: САЩ имат стабилни федерални структури и силни проверки и противовеси, докато България има по-слаби институционални буфери, което позволява радикалните движения да се развиват по-гъвкаво, но с по-локален ефект.

В заключение, както МАГА, така и Възраждане се хранят от социална маргинализация, културна тревожност и недоверие към елитите. Разликите в мащаба, институционалната среда и идеологическата амбиция определят крайния ефект на тези движения. Българските движения не могат да се сравняват директно с американския популизъм, но механизмите на мобилизация, социалният профил на поддръжниците и лидерската динамика са поразително сходни, което ги прави интересен обект за анализ и разбиране на съвременните политически процеси в страната.

Румен Радев и политическата сцена в България – януари 2026 г.

През януари 2026 г. Румен Радев подаде оставка като президент на България, за да се включи директно в партийната и изборна политика. Това е значителен ход, който раздвижва политическата сцена и променя динамиката на протестния вот в страната.

Радев е известен с харизматичен лидерски стил, който често го представя като „спасител“ или символ на сила срещу статуквото. В миналото той се е позиционирал като недоволен от традиционните партии и е използвал популистки риторики, които привличат хората с усещане за социална и политическа несправедливост.

Радев споделя частично проруски разбирания, които понякога се припокриват с риториката на националистически движения като „Възраждане“. Той често се е изказвал критично към някои европейски и западни политики, но остава в рамките на официалната дипломатическа линия на България. Неговата реторика е насочена към защита на националния интерес, засилване на социалната справедливост и политическа стабилност, което го прави привлекателен за част от протестно настроените избиратели.

С появата на Радев в партийната политика се очаква: преразпределяне на протестния вот – част от хората, които досега са гласували за Възраждане като форма на недоволство, могат да се ориентират към новия проект на Радев. Укрепване на центристко-популистки блок – Радев може да привлече широк кръг от недоволни избиратели, които не се идентифицират с ултрарадикалната десница, като създаде движение с по-голяма маса. Поляризация на политическата сцена – новият проект ще конкурира както традиционните партии (ГЕРБ, БСП), така и националистическите формации, увеличавайки напрежението и конкуренцията за гласове.

Някои анализатори прогнозират, че появата на Радев ще отслаби подкрепата за Възраждане, защото част от избирателите се привличат не от идеология, а от харизмата на лидера и възможността да изразят протест срещу статуквото. Част от твърдото ядро на Възраждане вероятно ще остане лоялно, особено сред най-радикалните националисти, които не приемат умерената или центристка платформа на Радев.

Възможни рискове за политическата система

1. Концентрация на лидерска харизма – ако Радев привлече голям брой избиратели на база личност, а не програма, това може да увеличи зависимостта на политическата система от харизматичен лидер.
2. Повишена поляризация – нов проект може да засили разделенията между различните избирателни групи и да увеличи конфликти на ниво обществено мнение.
3. Реорганизация на протестния вот – ултрарадикалните движения като Възраждане ще се концентрират върху по-твърдо ядро, което може да ги направи по-малки, но по-радикални.

Румен Радев вече не е само президент, а ключов играч в парламентарната и партийната политика на България. Появата му може да реформира политическата сцена, като отслаби ултрарадикалната десница и същевременно увеличи влиянието на центристко-популистки проект. Реалният ефект върху стабилността и развитието на страната ще зависи от поведението на институциите, медиите и самите партии, както и от реакцията на избирателите през следващите избори.

И кратка история на МАГА

Днес, когато Тръмп се намира в центъра на политическите ми интереси, започнах да се интересувам и от МАГА. MAGA (Make America Great Again) е политическо движение, което подкрепя Доналд Тръмп и неговите идеи. Започва около кампанията му за президент през 2015–2016 г. и се превръща в символ на неговите поддръжници.

            Основни характеристики на движението: национализъм, патриотизъм, „Америка на първо място“, ограничаване на имиграцията, подкрепа за традиционни ценности, критика към политическия елит и медиите. (От книгата „Страх“ на Боб Удуърд, научих, че Тръмп съвсем не изповяда традиционни ценности. Преди да стане кандидат за президент във всичките си изказвания подкрепя аборта, но за да стане кандидат на републиканците, трябва да промени възгледите си.)

            Ако си привърженик на МАГА, носиш червена шапка с надпис „Make America Great Again“ и пишеш глупости в социалните медии. Така прави техният вожд и вдъхновител. Тези дни си мислех, какво ли щеше да се случи в Европа, ако Хитлер имаше фейсбук, туитър или ТикТок.

            Успокояващото е, че MAGA не е Републиканската партия, а основната база на Тръмп в нея. Тъй като аз съм се позиционирала като критик на MAGA, възприемам движението като отговорно за обществената поляризация в САЩ, която бе изведена и в Европа и донесе много спорове. За мен национализмът е остаряла идеология, която няма място в съвременния свят. Светът днес може да бъде само глобален, както доказват събитията от 2025 и първия месец на 2026, затова трябва да бъде либерален, а левите и десните режими, управляващи голямата част от света, постепенно трябва да бъдат премахнати. Не ми вярвате, ами я погледнете в портфейлите и телефоните си, картите ви са или Мастер, или Виза, това са американски компании, които работят в 200 страни, а Револют, а борсите, а производството на технологии, отворете си телефоните и си представете, ако започнем да се делим със САЩ, едва ли ще имаме ли интернет, фейсбук, даже достъп до банковите си сметки. А като няма интернет, знаем какво стана в Иран – избиват гражданите с картечници и автомати.

            Най-позорното събитие, за което носи отговорност вдъхновителя на МАГА се случва на 6 януари 2021 г. Тогава привържениците на Доналд Тръмп щурмуваха Капитолия, където Конгресът сертифицираше изборните резултати от президентските избори през 2020 г. Хиляди хора се събраха на митинг, след което част от тях пробиха барикадите и влязоха насилствено в сградата, принуждавайки евакуацията на конгресмени и вицепрезидента Майк Пенс. По време на събитията загинаха петима души, а много други бяха ранени. След това стотици участници бяха арестувани, а Доналд Тръмп беше подложен на импийчмънт за „подбуждане към бунт“. Нападението се разглежда като сериозен опит за спиране на демократичния процес в САЩ и като кулминация на политическото напрежение след изборите.

            Хората, които симпатизират на MAGA, обикновено споделят консервативни ценности. До днес се чудя защо американците не четат Стайнбек и не си го сложат в учебната програма на гимназиите. Та, тези консервативни патриоти често живеят в малки градове или селски райони и се тревожат за икономическата сигурност на местната индустрия и работните места. Много от тях имат недоверие към политическия елит, медиите и големите корпорации. Държа да подчертая, че подобно събития се случват в американската история почти цял век. (Джон Стайнбек „Гроздовете на гнева“)

            И най-тъжното за мен, е неспособността на голяма част от съвременните хора да бъдат солидарни. Войната в Украйна засили подкрепата към Тръмп от хора, които искат по-резервирана външна политика и минимална намеса на САЩ в международни конфликти, като същевременно са притеснени от икономическите последици на войната. Така комбинацията от вътрешнополитически, икономически и геополитически фактори обяснява защо много американци го избраха за втори мандат. Войната в Украйна подчерта позицията му като „резервен избор“ срещу традиционната външна политика на САЩ, която много избиратели смятат за скъпа и рискована.

           

 Тази статия е написана с помощта на ИИ. В нета на български език има много повече инфо, но аз целенасочено търсих такова, което да потвърди моите разсъждения.