Знаете ли какво е Пролеткулт и каква е връзката му с модерния утопичен роман?

         Знаете ли какво е Пролеткулт?

         Не, не е култ и няма общо с будизма. Това е съкращение от словосъчетанието „Пролетарска култура“. Движението се появява в Съветска Русия след 1917 г. и има задачата да създаде нова пролетарска култура, която да замени буржоазната. Идеологът на промяната е много любопитна личност, нарича се Александър Богданов - руски революционер, учен – енциклопедист, лекар, философ и писател, болшевик. Някъде към 1920 г. е „взет на прицел“ от другаря Ленин и движението му е лишено от оригиналност, като е натикано в казионната организация на руските писатели.

Такове е било времето!

Така изглежда Александър Богданов, когато пише "Червена звезда"

            Богданов е сред пропагандистите на модната през 1920-те теория за подмладяването чрез кръвопреливане. Той предполага, че „младата кръв“ мобилизира остарелия човешки организъм, при това без вреда за младия донор, чийто организъм „поправя“ дефектите на кръвта от стар човек. Това свое становище Богданов обосновава в труда си „Очерки организационной науки“. Сигурна съм, че сте чували как на възрастните диктатори им преливали кръв и затова са млади. Но това е конспиративна теория, която е съвременен преразказ на тази стара идея, изпробвана някога в Съветска Русия. Най-яркото доказателство, че е подобно кръвопреливане не може да подмлади никого, е смъртта на писателя. Той умира вследствие на подобно кръвопреливане.

            Защо ви занимавам с почти неизвестен днес руски писател? Защото той е първооснователя на съвременната антиутопия. И веднага бързам да кажа, че написването на неговия утопичен роман „Червена звезда“. Появата на първата съвременна антиутопия (1908) предшества идеологическата необходимост на производствен роман, ползван от Лениновата власт за пропаганда. Със сигурност „Червена звезда“ носи много от идеите на научния комунизъм и ще видим, че необходимостта да се оборят някои от тези идеи води до появата на  „Ние“ на Замятин.

            И така, през 1908 г. Богданов издава своя научнофантастичен роман утопия „Червената звезда“, в който се разказва как е изградено комунистическото общество на Марс. Това, разбира се, е общество без частна собственост, а автоматизацията е силно развита. Всичко е организирано на базата на колективно планиране – икономиката, производството, културата. Обществото цели не само материално благополучие, но и вътрешна хармония и разглежда кръвопреливането като символ на социално и биологично единство. Богданов вижда бъдещето като високоорганизирана, научно управлявана хармония, където културата служи на колектива. (Книгата може да бъде прочетена в Читанка. бг, може и да се намери в поредицата „Галактика“ на старо.)

            Планетата Марс е избрана за място на действието, тъй като е червената планета и това импонира на червената идеология. Освен това Марс е достатъчно далече от Съветска Русия, в която експеримента „диктатура на пролетарията“ много бързо ужасява съвременниците на Богданов по целия свят. (Разбира се, има и идеалисти като Смирненски, които възторжено възпяват „червените ескадрони“, но по-голямата част от Европа и света са смразени от случващото се в Русия.) Аз обичам да иронизирам всичко съветско и пролетарско, но романът заслужава да се прочете и анализира, тъй като си е същинска утопия. Освен че дава представа за „идеалната държава“, в която функционира безкласово общество с равенство между мъжете и жените, с обща собственост и господство на науката, показва нещо важно, светлите умове от онези години са вярвали в нещо, което днес определям като утопия – научния комунизъм. Освен това, само на пръв поглед романът изглежда комунистическа утопия, всъщност той е доста по-сложен.

            При по-внимателно четене се вижда, че текстът съдържа и дълбоки съмнения и критични елементи. Главният герой Леонид преживява вътрешна криза и отчуждение. Той не се вписва напълно в идеалния свят — което подсказва, че съвършената система не решава всички човешки проблеми. Комунистическата утопия разчита много на рационализма, на математиката, на експерименталната наука, но писателят Богданов предупреждава, че общество, изградено на рационализма, не е рецептата за безпроблемно живеене.

Романът на Замятин "Ние" е издаден по-късно на Запад.

            Още една любопитна личност от Пролеткулта, Алексей Гастев - поет, инженер и идеолог. Той вярва, че новият човек трябва да бъде изкован в работилницата на индустриализацията. За Гастев идеалът е „човек-машина“ – силен, ефективен, беземоционален, съвършено синхронизиран с производството. Той не е написал роман утопия, но Пролеткултът е много интересно литературно явление, което се родее с футуризма и затова му отделям толкова внимание. Стихотворението на Гастев „Аз съм работнически чук“ възпява стоманата, фабриката, скоростта, ритъма на труда. Гастев основава Централния институт по труда (ЦИТ), където се експериментира с рационализация на движенията и психологическа адаптация на работника. Гастев мечтае за утопия на ефективността, в която индивидуалността отстъпва пред машинната прецизност.

            Алексей Гастев е един от най-активните участници в литературния и в обществения живот на Русия през 20-те и началото на 30-те години на ХХ век. Силният му стремеж е доближаването на „изкуството и живота“ до пределната им точка на взаимодействие, до пределното размиване на границите им. Идеите му са събрани в "Поэзия рабочего удара", претърпяла в периода 1918-1924 г. шест издания. Гастев не само превръща колективния труд в основен персонаж на своето творчество, а и в своеобразен източник на поетиката и на техниките на писане. ЦИТ оцелял до 1938 г., като Гастев съвсем сериозно и отговорно се опитва да разработи научните основи на организирания труд. Разбира се, този опит нямаше да даде пълноценен резултат, тъй като налага върху човека една изкована в лабораториите организация. Но е любопитно да се знае, че е съществувал подобен опит. Къде греши Гастев? В концепцията си, че изкуството е лишено от индивидуално психологически предпоставки. Опитът да се натика поезията само и единствено да възпява  колективния трудов процес е грешка, но грешка на едно трудно и опасно време. Затова пролеткултовците са ми симпатични, рискували са си живота за идея в една от най-чудовищните организации на обществено живеене – диктатурата на пролетарията.

            Интересно е да се види как двамата творци се сблъскват със съветската реалност. И… съветската реалност побеждава – Богданов е прогонен от страната, а Гастев е разстрелян през 1938 г. Това за мен е ярко доказателство, че съветската литература през 30-те години на ХХ век вече не допуска индивидуална вяра дори в научния комунизъм. Богданов вярва, че комунизмът трябва да се изгражда на базата на научно знание, етика, хармония между тялото и съзнанието. Ленин се противопоставя на Пролеткулта, като твърди, че пролетарската култура трябва да израсне върху основата на буржоазната, а не да се опитва да я отрича напълно. Още по-зле става по времето на Сталин. Богданов мечтае за доброволен, научен комунизъм, Сталин изгражда насилствен, централизирано планиран режим, в който научните утопии нямат място.

            Гастев създава своя институция – Централен институт по труда (ЦИТ), където се изследват оптимални работни движения, темпо, психологическа настройка към трудовия процес. В началото ЦИТ е подкрепян от държавата, особено през НЕП-а (20-те години). Но в края на 20-те, с възхода на сталинския индустриален шоков модел, рационалната наука на Гастев бива заменена с „ударничество“ и пропаганда – емоционална мобилизация, а не научно управление. През 1938 г. Гастев е арестуван от НКВД и разстрелян като „враг на народа“. Гастев мечтае за системно инженерство на труда, Сталин предпочита показни героизации и идеологическа лоялност пред научна рационалност.

            И нещо остава - романът „Червената звезда“. Той слага началото на зараждането на съветската научна фантастика. Богданов е първият съветски автор, написал утопия със социално-фантастичен сюжет, което директно повлиява автори като: Евгений Замятин („Ние“, 1921) – дистопия, в която контролът и технокрацията са доведени до крайност; Иван Ефремов („Мъглявината Андромеда“, 1957) – комунистическа утопия в далечното бъдеще; Аркадий и Борис Стругацки по-късно ще поставят под съмнение утопичния модел  на Богданов. Но… „Червената звезда“ си остава начало на съветската фантастична утопия. Романът се чете лесно, написан е много добре, интригува, има и романтична сюжетна линия.

            Гастевият стил на футуристична поезия за машините, скоростта и ритъма директно влияе на Владимир Маяковски, който в духа на времето възпява революцията и индустриалното бъдеще.

             „Ние“ (1921) на Евгений Замятин е едно от най-важните произведения в световната антиутопична литература. Той е остра реакция към утопиите на Богданов, Гастев и самата ранна съветска идеология. Замятин, сам инженер и участник в в Руско-японската война и Октомврийската революцията, познава добре идеите на своето време – и точно затова ги подлага на критика. Главният герой – D-503, математик и строител на космически кораб („Интеграл“), започва да изпитва съмнения, след като се влюбва в загадъчната жена I-330, която принадлежи на нелегалното движение, борещо се срещу тоталитарната власт. D-503 е продукт на света на Гастев: мисли математически, работи по строг график, живее с машинна точност. Влиянието на Гастев в съветската литература е пародирано. Пародиран е Богданов комунизмът, видян като хармонично и доброволно организиран. При Замятин комунизмът се превръща в насилствена технокрация, където свободната воля е изтрита в името на „щастието“. Замятин показва как утопията може да се изроди в кошмар, когато хармонията е наложена със сила.

            В духа на Гастев и Пролеткулта „новият човек“ трябва да бъде рационален, дисциплиниран, предан на колектива. Замятин показва точно обратното: истинският човек е ирационален, грешен, способен на любов и бунт. Връзката между D-503 и I-330 е въстание на телесното и чувственото срещу държавната стерилност. „Ние“ е огледало, в което утопиите на Богданов и Гастев се пречупват и разкриват своите тъмни страни. Замятин не казва просто „това е лошо“, а предупреждава „Когато мечтата за съвършенство изтрие хаоса на човешката душа, ние губим самата си човечност.“