Публикации

От Гинка до леля Дора или историята на едно европредседателство

Изображение
Европредседателството мина и замина. Хвалбите и изхарчените милиони се вихриха известно време из телевизиите, радиата, сайтовете, из градовете и селата. Те, разбира се, предизвикаха  ответа на хейтъри, които определиха Председателството като провал, изхарчени напразно пари, неумела работа на администрацията и пр.
Хейтът потопи вресливите хвалби и показа колко огромна пропаст зее между народ и държава. На единия бряг са хвалбите, на другия - хейта, а между тях пропаст, която скоро няма да бъде запълнена.
Днес докато гледаха пресконференцията на БАБХ по Канал 3, следих коментарите, които с бясна скорост изскачаха един след друг. Отварях профилите на хората, написали най-яростните, обикновени хора, излезли със своите имена и лица, не бяха някакви тролове. Удивих се на нежеланието на обикновения човек да слушат каквито и да са аргументи. Не само защото бяха поднасяни самодоволно, не само защото не бяха поднесени навреме, а така, защото българинът мрази своята държава заради дълголетното й…

Трябва ли да сме андрешковци?

Изображение
Мнение - можело е животните в Странджа да бъдат спасени

Спомняте ли си Андрешко, този симпатичен герой на Елин Пелин, който остави съдията в блатото, за да помогне на своя съселянин да скрие житцето си, за да има с какво да изкара зимата. Този любопитен разказ винаги е привличал литературната критика и в стремежа си да направи много и различни прочити, тя е изговорила почти всички възможни варианти за отношението между човека и държава, всички възможни, че даже и невъзможните.
Днес докато четях за съдбата на животните в селата от любимата ми Странджа, си казах, че взаимоотношенията на човека с държавата, винаги ще бъдат такива като между Андрешко и съдията - отношения на взаимно незачитане и неразбиране, а съчувствието и съучастието между хората винаги ще са стихийни и безполезни. Много шум за нищо. Това си е нашето българско живеене. (Елин Пелин не разказва какво прави съдията, когато все пак се измъква от блатото.)

Независимо дали е социалистическа или капиталистическа държавата вин…

Закъснял разказ

Изображение
Има такива дни, в които човек сбъдва мечтите си. Преди време сбъднах една моя мечта наполовина. :) Радвам се, че не я сбъднах напълно, защото трябва да си търся нова. Е, аз и нови си намислих, но и от втората половина на тази не се отказвам. :)
Мечтата ми беше да видя Овеч. Не е кой знае каква мечта, но е мечта. Дълго не успявах да я втикам между другите мечти, обаче миналата есен (2017) успях. :) Сбъднах я наполовина и съм много щастлива от преживения пъстър есенен ден, който прекарах с приятели в спомени за минали славни дни и в срещи с нови истории. За Провадия нямахме много време - дойдохме, попитахме за път към крепостта, качихме се, видяхме невероятната красота на гледката, отпрашихме към Чудните скали, за да спрем в село Аспарухово в комплекс „Овчага“. Препоръчвам го на всички рибари от сърце. В близост е до язовир „Цонево“, комплекс от стари къщи, чудесно възстановени, страхотна кухня, любезни хора, ентусиасти самодейци в местното читалище.
Село Аспарухово е нов постсоциалисти…

Разказ за дъжда, слънцето и свети Илия

Изображение
В Русе вали дъжд, аз чакам на спирката, а до мен баба и дете си говорят. Заслушвам се в разговора, защото детето е много изобретателно, говори образно и привлича вниманието ми. Тъй като автобусът се бави, аз нямам други забавления и търся начин да заговоря малкия умник. Като се огледа във всички посоки и не откри нищо интересно, той погледна нагоре и каза: -Дядо Боже е тъжен и плаче! -Кой те учи на такива глупости – веднага грубо реагира бабата. -Свети Илия препуска с колесница по небето, преследва ламята, защото яде житата на хората, и хвърля по нея своите светкавици. Освен това той събира мъглите и облаците в Черно море, там ги заключва и ги отключва, когато си иска, той е светецът, който дава росата и дъжда – захващам да разказвам аз на малчугана. Гледам под око бабата, но тя мълчи и не смее пред възрастен да произнася оценки от рода на „глупости“. Надявам се, че е разбрала урока си, а детето ще бъде оставено на мира да си фантазира. -Това приказка ли е? – пита детето. -Приказка – отго…

Местната история за пътя към подвига на Хаджи Димитър и Стефан Караджа

Изображение
Посвещавам този текст на 150-та годишнина от подвига на двамата воеводи
Преди 150 г., на 6 юли 1868 г. четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа преминава Дунава, за да тръгне по стъпките на подвига. Мястото, където слизат на българския бряг, е означено с паметник. Преди три години до него ни заведе бившият кмет на село Нов град, община Ценово. Паметникът се намира в местността Янково гърло в землището на съседното свищовско село Вардим. Много се знае за смъртта на двамата воеводи, за нея разказват историци, местни хора и много легенди. По-малко, според мен, се знае за началото на легендарния път, а той е един от първите опити на Късното Възраждане да се воюва за свободата на България освен с пламенна публицистика и с военна тактика.




Героичната чета била съставена от четите на двамата воеводи от Сливен, в българската история тя е първата с истински командири - с военно образование, с познания за водене на бой с противника, вкл. и чрез окопаване. (Предавам разказа на дългогодишния кмет Т…

Несериозен разказ за едно пътуване

Изображение
Вчера беше 1 юли, всяка година на този ден се каним на ходим някъде да посрещнем изгрева на слънцето, всяка година плановете ни се подреждат по друг начин. Традицията да се будува до изгрева на първоюлското слънце е измислена от хипитата, безкрайно симпатични хора, като забравим любовта им към наркотиците. :) В Уикипедия прочетох следното:"Символичното посрещане на изгрева е осмисляно като посрещане на ново начало и очакване на по-добро бъдеще от участниците. В по-широк смисъл това е просто начало на лятото. Името на празника се свързва с известната песен July Morning на английската рок-група „Юрая Хийп“ от 1971 г." (bg.wikipedia.org) Ново начало! Хм! Моята орисия явно не е новото, а старото, минало, фолклорът. 

Мрачната сутрин, огромните количества дъжд, които се изляха в изминалите дни, не ни изплашиха и ние поехме към аязмото на св. Марина в китната местност до село Каран Върбовка. В отдавна отминалата младост на нашето поколение съществуваше едно изпитание, което всеки тр…

Света Марина Огнена - стопанката на аязми с лековита вода

Изображение
Света Марина Огнена, стопанката на аязми с лековита вода
На 17 юли православната църква чества празника на света Марина.Светицата е много популярна в цяла България, но най-тайнствените и очарователни нейни места, които вероятно всеки пътешественик би искал да посети, се намират в Странджа.
В Свещената планина според Валерия Фол („Странджа, Света Марина и Свети Илия“, http://www.focus-news.net) светицата има различен образ, той няма нищо общо с този на житийната й съименица. Странджанската света Марина е висия, покровителка на змиите, пролетно време пуска малките по земята, а страшните държи заключени в пещера. Освен че е змийска владичица, тя е покровителка на свещения огън, затова е Света Марина Огнена. Тя е и вергина, помага на момичетата в предбрачна възраст, покровителства родилките. Простира добротворството си над бездетните жени и им помага да заченат. За целта те трябвало да преспят на свещеното й място. Със сигурност във всичко разказано може да разпознаем характеристиките на д…