Кой беше Андрей Луканов?

            Ако има личност, около която се въртят най-фантастичните конспиративни теории в най-новата ни история, това е първият от новите министър-председатели на България Андрей Луканов. Според тях той обявява мораториума по външния дълг на страната, който надминава 10 млрд долара, за да закрепости България към Съветския съюз. Той е човекът, раздаващ куфарчетата с милионите, проектантът и изпълнителят на българския червен капитализъм. Твърде любопитно е, че общественото съзнание пропуска факта, че той е поръчителят на „зловещия“ план „Ран-Ът“.

            Безспорните факти за всички, които познават най-новата история на България са, че през своето управление БКП довежда държавата три пъти до състояние на неплатежосбособност (1960, 1977 и 1987 г.). Не само ние, обикновените хора, не знаехме това, то е било неизвестно на една голяма част от комунистическия елит на страната. Истината за огромния дълг става известна през 1990 г., когато за първи път започва да се вдига информационната завеса, спусната от партийната цензура, а българите усещат тежестта на прииждащата икономическата катастрофа.

         „В началото на февруари 1990 г. Андрей Луканов сменя Георги Атанасов на поста министър-председател. Още през първите дни на новия кабинет той е запознат в пълни подробности с тежкото положение с външния дълг на управлението, в което и той е участвал. В строго поверителна от особена важност докладна председателите на БНБ и БВТБ Иван Драгневски и Веселин Ранков информират председателя на Министерския съвет Андрей Луканов, че задълженията на страната към 31 декември 1989 г. възлизат на 8 млрд. и 621,4 млн. валутни лева, или 10 млрд. и 656,9 млн. долара. Вече няма място за отстъпление. През 1990 г. БВТБ следва да изплати задължения по различни видове кредити и лихви в размер на 3 млрд. и 986,8 млн. долара. За посрещане на тези плащания банката разполага с 1 млрд. и 12,8 млн. долара стратегически валутен резерв.“ (http://corruptionbg.com)

                Луканов обявява едностранно мораториума върху външния дълг, защото СССР му отказва помощ, а тази, предлагана от Запада, е недостатъчна. Тогава България трябва да бъде спасена от САЩ. Министър-председателят се обръща към Националната камара на Съединените щати и с „оправянето“ на България се заемат американски идеолози, икономисти и мениджъри, които разработват пакет от реформи за преминаване от социализъм към капитализъм. Ръководители на проекта са Ричард Ран и Роналд Ът. В него участват и над 40 икономисти от България, водени от проф. Иван Ангелов. Те изразяват мнението си по определени области, в които са специалисти. Планът е от около 600 стр, предвижда приватизация и свободен пазар, без минимална държавна регулация, неограничено движение на цените и заплатите, реформи в банковата система, околната среда, образованието и социалните дейности. Сред българските партньори са Венцислав Димитров, Иван Костов, Емил Хърсев и др. Причината да се създаде този план е убеждението, което ръководи експертите, че пазарната икономика се отличава с най-ефективните механизми за използването на всички ресурси на труда, капитала, суровините. Планът препоръчва незабавно прилагане на набелязаните мерки. Защитата на най-бедните слоеве от населението е от критично значение, за да се предотвратят обществени вълнения.

            Луканов е разчитал на това, че тъй като е изработен от американци, планът ще бъде подкрепен от СДС на кръглата маса. От СДС твърдят, че са имали своя програма, която е набелязвала подобни мерки за раздържавяване. („Планът Ран – Ът“, октомври 2013, Телевизия ON AIR) Костов какво казва? Да допълня!

            Може би заради препускащите събития или заради типичното българско несъгласие планът не е прилаган в България изобщо. Ползата от него е да захрани сюжет за конспиративна теория, която според сините идеолози е публикувана за първи път на 9 декември 2000 г. във в. „Труд“ от един български журналист - Тамбуев. „Чета я и косите ми настръхват. Все едно чета „Откровението на Йоан“ или предсказанията на Ностарадамус за Апокалипсиса… Очаква се невиждан глад. Българинът все по-трудно ще се изхранва. На пазара ще се появят всякакви ментета. Най-уязвимата част от населението – децата и възрастните ще получават тежки хипотрофични увреждания от системното недояждане. Непрекъснато ще се увеличава дистанцията между цените на стоките и заплатите… покупателната способност на населението неспирно ще спада и ще стигнем нивото, нужно само за биологично оцеляване. Ще се появи безработица. Предвижда се нивото й да достигне около един милион. Най-квалифицираните млади българи ще напуснат страната. Ще възкръснат отдавна погребани болести… Всички тези „благини“ могат да породят силни обществени сътресения. Затова трябва да се въвеждат постепенно, като се държи непрекъснато сметка за прага на издръжливостта на народа. Мизерия, глад, болести, нищета – това прокобва поверителната част от плана „Ран – Ът“. Да работиш за осъществяването на този план, значи да станеш палач на собствения си народ. Признавам, че ако ме блъснеше кола, нямаше да ме разтърси така, както ужасяващата картина на Прехода. Американските специалисти и българските експерти ни казват в очите какво ни чака.“ („Планът за разорение на България – проектът „Ран-Ът“, http://afera.bg).

            Въпреки това, обществото някак автоматично забравя тази роля на Луканов в прехода, личността му е определяна като „зловещата“ по две причини – той е раздавал куфарчетата с червените пари, т.е. назначавал е капиталистите, и е вдъхновител на българската мафия. Ето какво твърди едно сериозно изследване: „Убийството на Васил Илиев, шеф на най-популярната и набираща сила борческа застрахователна компания „ВИС-2“, в началото на 1995 г. има широк политически и обществен отзвук. Смъртта на видния борец, бивш републикански шампион, предизвиква редица полемики и най-разнообразни хипотези, заливащи публичното пространство от страниците на всекидневната преса. Все по-силно се налага тезата, че борческите групировки са част от политическите схеми на управляващите, а „определени кръгове на властта ги използват като момчета за поръчки в сенчестата страна на икономиката“. Теза, която се поддържа от мнозинството българи с убеждението, че комунистите създадоха мутрите, за да плашат народа. Според тях „началният тласък“ на борческите бизнес империи идва от „червените“ куфарчета и пари, раздавани персонално от Андрей Луканов. Изборът им произтича от техните способности. Идеята, че те са били избрани от някой друг и са се превърнали в маша за определени игри на висшестоящи политици е най-устойчива за повечето хора. Централните медии също разпространяват подобни тези и хипотези. Според тях политическото покровителство се изразява чрез лобиране, ходатайстване и прикриване, но когато възникне напрежение между двете страни, убитите босове играят ролята на бушон – изгарят, за да запазят инсталацията. Според в. „Труд“ това е и причината събраните факти да подкрепят като единствено вярна версията за политическо убийство, зад разстрела на Васил Илиев например прозирали личностите на двама действащи партийни функционери. Имената на тези личности обаче остават неназовани.“ („Преходът в България – памети и рефлексии“, Сдружение „Анамнезис“, София, 2013 г., стр. 25)

            Дали това е истината за първият от българските министър-председатели, повели ни през прехода, аз не знам. Не си спомням със сигурност. Този разказ написах след като се порових доста из вестници, сайтове, книги и пр. Луканов си спечели зловеща слава, може би един ден личността му ще получи заслужената истина – горчива или сладка, без значение. Тази истина е важна, ако не за мен, която все пак помни достатъчно от онова време, то за младите, които са разкъсвани между учебниците си по история и спомените на своите близки.