Историите на Цветелина от вчера и днес

            Уинстън Чърчил е номиниран многократно за Нобелова награда за мир , главно за ролята си във Втората световна война. Комитетът обаче винаги е бил колеблив – Чърчил е едновременно лидер, помогнал да бъде победен нацизмът, и политик, участвал в тежки военни решения (например бомбардировките над Германия и колониалната политика на Великобритания). Заради това образът му не се вписва в модела на „традиционен миротворец“, който Нобеловият комитет предпочита.           През 1953-а Нобеловият комитет му присъжда Награда за литература за : „господството му в историческото и биографично описание и за блестящата му ораторска защита на възвишени човешки ценности“, т.е. за неговите многотомни исторически трудове и за знаменитите му речи. Номинациите за наградата идват от различни академици и членове на Шведската академия. През 1953 г. решаващото предложение е направено от Андерс Йостерлинг  – вл...

  Много отдавна не бях чела нищо от Стайнбек, не бях се сещала за него, а й не съм голям почитател на американската литература. Един ден в групата „Какво четеш…“ видях кемпера на писателя, с който обикаля Съединените щати, за да напише една от последните си книги „Пътешествие с Чарли“. Напоследък не се хвърлям да чета нито една книга, без преди това да се осведомя най-подробно какво мога да очаквам от нея. Че Стайнбек е голям писател, защото е голям разказвач, знае всеки, който е прочел поне една негова книга. Като разбрах, че книгата е за пътешествие, реших, че трябва да започна веднага да я чета, защото скоро не се очертава да пътувам из Съединените щати. А и дори да пътувам, едва ли моето пътешествие ще е толкова голямо, буквално е обиколка на огромната страна. То е осъществено в края на 1960 г. Според интервю на един от синовете на Стайнбек, писателят предприема пътуването, тъй като е сериозно болен и мечтае да обиколи родината си за последен път. Джон Стайнбек Нищо в разказа...

  Тази седмица почина Исмаил Кадаре, един от най-познатите албански писатели. Кадаре е сладкодумен разказвач, каквито са големите. Избирам да кажа две - три думи за тази книга, защото е вълнуваща и ще е добре да се прочете от повече хора. Книгата съдържа три повести. Те разказват истории, свързани със стари легенди или традиции. Втората повест "Посърналият април" разказва за бесата, традицията за кръвното отмъщение в Албания до 30-те години на ХХ век, превърната в канона от планинците, спазвана много по-строго от редица държавни закони. Заради накърнена чест и достойнство на дома хладнокръвно са се изтребвали поколение след поколение хора от цели родове. Зловещо или романтично? - всеки читател ще прецени. Докато четях повестта си мислех, че тези стари патриархални традиции по-скоро ме плашат, отколкото ме накарат да се възхищавам на суровите планинци. Но Кадаре представя различни гледни точки и съумява да убеди читателя, че в тази тъжна традиции е имало смисъл, тежен, непон...

 Кристина Патрашкова „Въпреки всичко. Българските писатели в годините на цензурата“ Не бях чела нищо от Кристина Патрашкова до този момент. Тъй като от години не гледам телевизия, с изключение на някои документални поредици на БНТ, малко познавам личността на журналистката. Разбира се, знам, че се изявява по Нова, знам и че пише книги. Мярнах две за Бойко Борисов („Алексей и Бойко“). Тази информация по-скоро ме настрои негативно срещу нея и през годините аз отлагах четенето на нейните книги напълно несправедливо. Иначе от 4-5 години предпочитам книги на журналисти пред книги на писатели. Защо? Времето е такова публицистично. Повечето журналисти пишат по следния начин: повече информация в по-малко обем и увлекателно водене на сюжета, който забъркват. В последните 30-35 години, бяха свалени всякакви информационни завеси, съвсем несправедливо подхранвана от пропагандата е тезата, че всичко се фалшифицира. Напротив, пазарът на информация е толкова свободен, че пропуска дезинформаци...

  Чета за втори път „Непосилната лекота на битието“. Обичам тази книга и въобще начина на писане на Кундера – разпилян, житейски правдив, смесващ високото с ниското, делничното с историческото, поетичен, сатиричен, абсурден. Лесно се чете, макар че понякога „непосилната лекота“ на текста те спира и те връща назад, за да осъзнаеш поредната интригуваща мисъл, изникнала неочаквано от руслото на разказването. Книгата излиза от печат през 1984 г., разбира се, не в Чехословакия, а във Франция. Писателят е прогонен от родината си и трябва да се приютява в страна, в която не пращат в лагери за Слово. В страните отсам Желязната завеса Свободното слово е забранено, мислите са забранени… Романът разказва за живота в Прага между 60-те и 70-те години на ХХ век. Събитията в Чехословакия през 1968 г. са трагедията на един народ, прецакан за втори път от Европа. Докато Източна Европа праща войски с танкове, Западна си трае… Кундера не забравя, че преди това Чехия е окупирана от Хитлер под благ...