Публикации

Голямото Аполоново светилище в Мишкова нива

Изображение
  ГОЛЯМОТО АПОЛОНОВО СВЕТИЛИЩЕ В местността Мишкова нива, на 4 км югозападно от Малко Търново се намира Голямото Аполоново светилище на тракийското племе Асти. То е било величествено, изработрно от мраморни блокове и се е използвало доста дълго време – според специалистите от V в.пр.Хр. до III в.сл.Хр., когато след приемането на християнството от местните племена, езическите светилища са били изоставени. А че е посветено на Аполон, освен очевидните факти ни осведомява и един надпис, върху четиристранен жертвеник, който гласи: “На добър час! На изслушващия бог Аполон Авлариок аз, Стратон, син на Стратона, началник на елините, които работят в железните рудници, издигнах тоя жертвеник в осемнайсетата година от провъзгласяването на Антонина за август, като сторих обет за спасението и успешния труд на себе си, на близките си и на работниците”. Според стари местни хора, този жертвеник е донесен от местността Мишкова нива в църквата „Успение Богородично“ (сега е в местния музей). Аполон Авла

Еленът в коледната обредност

Изображение
Не си роди Млада бога, но си роди сур елена: рогите му позлатени, краката му посребрени.. В коледарските песни златорогият елен се появява не само в цикъла за раждането на Млада (Бяла) бога, но и в песните, които коледарите изпяват във всеки дом, където има малко момче или ерген. Те пресъздават ловна сцена, в която главни действуващи персонажи са Злато-рог елен и Добър юнак с Добра коня: Не ми било бяла зора, най ми било рабър юнак, рабър юнак с враня коня, да си гони сур елена, сур елена златорога . Юнакът тръгва обикновено да лови „дребна лова”, но намира „едра лова — сур елена”. Това е отново златорогият елен, белязан с характерните космически знаци: „на чело му ясно слънце, на гърди му месечина, на плешките му ситни звезди” . Подчертава се и неговата календарна обвързаност. Той слиза на земята само на 25 декември — „кат година по Коледа” . Преследването на златорогия елен от юнака конник по своята външна форма наподобява състезание. „Току бягай, да те гоня!” — казва юнакъ

Никулден

Изображение
  Никулден е един от най-големите зимни празници в чест на св. Николай Чудотворец, архиепископ Мирликийски. Според фолклорнохристиянските представи при подялбата на света на св. Никола се паднали моретата, реките, езерата; той е господар на целия подводен свят - рибите и водните демони. Шаранът се смята за слуга на светеца, затова на Николуден се приготвя рибник (опечена в тесто риба) - жертва на светеца, от която задължително се раздава. На обредната трапеза се слага хляб - боговица, никулденски кравай, варена царевица, жито или булгур, постни сарми, чушки. Най-възрастната жена прекадява, стопанинът вдига високо хляба и го разчупва, символизирайки високото израстване на посевите. Значението, което народното схващане отдава на задължителната консумация на риба, се разкрива в редица широко известни изрази, например: "На Никулден човек трябва да си почопли зъбите с рибя кост, макар и от боклука да я вземе." Костта от главата на рибата с форма на кръст се запазва и използва в ле

Балчик като Слънчака

Изображение
          Дворецът и Ботаническата градани в Балчик са чаровни местенца за туристите през всички сезони. Особено е излъчването на това любовно гнезденце  привечер. А и аз извадих  късмет, вечерта дойде със сърдиторозови облаци, които наметнаха с призрачен плащ двореца. По днешните скъпарски стандарти, той по-скоро прилича на една изискана вила, но стопанката му била кралица, затова лятната резиденция и до днес се титулува дворец .           В интернет има доста информация за този най-чаровен след чаровните от 100 национални туристически обекти.  Ботаническата градине е създадена   през 1955 г. Днес се простира на площ от 194 дка, като голяма част от територията ѝ е със статут на защитена местност по   Закона на защитените територии . В границите на защитената местност специалисти и любители могат да наблюдават естествените екосистеми и да оценят богатото биоразнообразие на региона . Това съобщава Уикипедия, като уточнява, че Ботаническата градина е част от Архитектурно-парковия компле

Стомашната култура

Изображение
И тази година, въпреки големият брой заразени от Ковид, във възрожденска Елена се проведе Празникът на еленския бут. (Снимките са от миналата години.) Еленският бут всъщност е свински, сушен по специална технология местен специалитет. Еленски е, защото е от възрожденския град, родил много будители и една муза. В центъра на града все още може да се види родната къща на момичето с две хубави очи - любимата на Яворов. Но домът отдавна е превърнат във фирмен магазин, в който се продава местната вкусотия. Хапвала съм еленски бут - напълно си заслужава и цената, и рекламата. Освен това рецептата е старинна, макар че аз съм горещ почитател и на балкантуристките "старинни" специалитети. И хич не се възмущавам, че те са само соц древност. Празникът на еленския бут по нищо не се отличава от хиляди подобни местни празници. Чаршията се препълва с производители и занаятчии и с още повече купувачи и зяпачи. Общината се старае да подготви за тях допълнителни забавления, читалището - също.

Жив огън

Изображение
  В традиционната българска култура огънят заема важно място. Народните вярвания му приписват магическата сила да очиства, да предпазва, да лекува. Той може също така да прогонва зли духове и болестотворни демони, да отпъжда вредни животни и насекоми, да пази землищата от градушка. С огъня са свързани редица поверия и това обуславя широкото му присъствие в традиционната обредна практика на жизнения, календарния и земеделския цикъл от празници. От особено значение е т.нар. „жив огън”. Нов огън се пали задължително и в случай на епидемична болест, през който се прекарват всички хора и добитък е се подменя стария огън в огнищата. При обредът за запалване на нов огън в къщата се нарича жив огън, млад огън, божи огън, а когато трябва да се пропъди епидемия от селото този огън е „див“ огън. Обикновено огънят се подменя с нов веднъж годишно – на третия Горешик (17 юли – Св.Марина), тъй като се вярва, че тогава огънят сам пада от небето. В народното вярване огънят в селското огнище не бива да

Кой беше Андрей Луканов?

Изображение
            Ако има личност, около която се въртят най-фантастичните конспиративни теории в най-новата ни история, това е първият от новите министър-председатели на България Андрей Луканов. Според тях той обявява мораториума по външния дълг на страната, който надминава 10 млрд долара, за да закрепости България към Съветския съюз. Той е човекът, раздаващ куфарчетата с милионите, проектантът и изпълнителят на българския червен капитализъм. Твърде любопитно е, че общественото съзнание пропуска факта, че той е поръчителят на „зловещия“ план „Ран-Ът“.             Безспорните факти за всички, които познават най-новата история на България са, че през своето управление БКП довежда държавата три пъти до състояние на неплатежосбособност (1960, 1977 и 1987 г.). Не само ние, обикновените хора, не знаехме това, то е било неизвестно на една голяма част от комунистическия елит на страната. Истината за огромния дълг става известна през 1990 г., когато за първи път започва да се вдига информационн