Тайнствените засипани манастири
Легендите са едни от най-вълнуващите текстове,
които години и столетия се разпространяват устно, дори ако вече са
записани. Ако някой е имал наивността да търси потвърждение на легендарното в
действителността, е обречен на дълги години проучвания, без да напредне много.
Когато накрая все пак реши да събере в едно издиреното и наученото, то няма да
е научна публикация, ще е легенда или художествения разказ. Дори науката
отдавна да се е произнесла или поне да е дала една сериозна научна хипотеза, легендата
ще продължава да се шири и да вълнува умовете и сърцата на читатели и
слушатели. От древността до днес легендите имат оная невероятна способност да
са незабравими, защото възбуждат любопитството, приключенския дух и писателите
ентусиасти.
 |
| Едно вероятно място на Голям манастир |
Преди почти 30 години, когато отидох да живея в
Борово, научих легендата за два тайнствени манастира, намирали се някога в
непосредствена близост до селата Горна и Долна Манастирица, дн. Борово и
Волово. През 30-те години, които живях там, тя не ми даде мира, все ме теглеше да
ровя около нея, отново и отново. Прочетох всичко написано в книгите на местните
краеведи, запознах се със съществуващите научни хипотези, порових се в архива,
оставен в наследство от почитания в Борово краевед Ради Колев. Тотю Манев, друг
местен краевед, ме заведе до предполагаемите места на старите манастири. През
годините написах и пренаписах няколко статии, мисля се, че вече е време да
напиша своя окончателния разказ за легендите за двата манастира.
Преди мен десетилетия
наред Ради Колев също е бил изкушен от легендата, в архива му са съхранени
записките му, в които исторически достоверното и легендарното образуват единен текст.
Обобщил е и ширещите се из Борово твърдения и слухове, които поддържат живи
легендите за съществуването на два средновековни манастира, унищожени през
турско робство чрез засипване.
Ето
по-интересните от тях: в края на ХVІ в са съществували два манастира при
бившите села Горна и Долна Манастирица, откъдето селищата получили имената си;
те се именували „Успение Богородично” при с. Горна Манастирица и „Св. Архангел
Михаил” при село Долна Манастирица. „Горният” манастир притежавал вековна гора,
наречена „Заклетата гора”, „заклета”, за да не се сече. Намирала се при водната
кула на Борово юг. Съществуват дори предположения, че манастирите били
„богомилски”, което означава, че са съществували по време на най-голямата
богомилска ерес, при царуването на цар Петър. Особено любопитно допълнение е
разказа, че при с. Горна Манастирица бил убит йеромонах Софроний (поп Стефан).
Струва ми се, че тази легенда е била любима на Ради Колев, защото той
тръгва по дирите й и събира много интересна информация. Нейната достоверност,
според мен няма голямо значение за настоящия разказ.
Особената
привлекателност на легендата за двата манастира – Голен и Долен е заради начина,
по който са били унищожени: чрез засипване/зариване с пръст, за да не бъдат
опожарени и съборени от поробителите. В Борово и до днес се разказва легендата,
че ценностите на манастира са скрити в подземна дупка, която е била открита
1916 г., но не е изследвана.
Част от
събраните от мен исторически факти и ширещи се легенди вече съм публикувала в
разказа си „За живота на легендите”, в Първа част на „Истории от вчера”, Русе,
2016 г. Те са следните: село Горна Манастирица (дн. Борово) и село Долна
Манастирица (дн. Волово) през ХVІІ - ХVІІІ в. били познати като Голям манастир
и Малък манастир. Когато съставя карта на Северна България (1862 – 1874 г.),
Феликс Каниц посочва селата Горен и Долен Манастир. И все пак в турските
източници селата са наричани Голям и Малък манастир. Ради Колев твърди, че със
сигурност имената Горен и Долен манастир са в активна употреба след Освобождението
от 1878 г.
Дотук е важно да се отбележи друг факт – до Освобождението
в Горна Манастирица не живеят българи, а само мюсюлмани, въпреки това
топонимията е запазена. Твърде вероятно е българското население да се е
изселило от Горна Манастирица след началото на ХVІ в., когато по тези земи
върлува Мурза Татарски с 46-хилядна войска. По същото време, легендата гласи, че манастирът е бил заринат, за да не бъде ограбен, опустошен
и изгорен.
За село
Балабанлий има предание, че около 1700 г. е имало изселване, предизвикано от
жесток натиск за насилствено помюсюлманчаване на християнското население, като
при отказ това да стане, селото било запалено, а оцелелите българи се укривали
в местността Корията и след това се преселили в село Полски Сеновец.
От книгата на
Кънчо Бакалов „Обретеник“ може да се научи, че нещата в Обретеник стояли
горе-долу по същия начин – през ХV - ХVІ в. населението на селото е чисто
българско. Преминаването на Мурза Татарски там е датирано към 1522 г., като Кънчо
Бакалов твърди, че манастирът бил унищожен. Намирал се в местността „Футула“,
източно от помпената станция в „Дерменджик дере“. Преданието в Обретеник, което
не само е включено в книгата, но още продължава да се препредава устно в
селото, разказва, че манастирът бил подземен, намирал се в голяма пещера.
Входът към него се затварял с желязна порта, а осветлението и пречистването на
въздуха се осъществявали от прокопан в скалите отвесен комин.
Двата манастира
вероятно са строени през Средновековието – ХІІ век, има и две вероятни
местонахождения, които знам от местните краеведи. Това, в книгата „Обретеник“,
е съвсем конкретно – в местността „Футула“. От гледна точка на прочетеното
приемам, че посоченото местоположение касае т.нар. Долен или Малък манастир.
Няма запазени
данни къде се е намирал Голям/Горен манастир. За негово вероятно място местните
по-възрастни хора посочват една долчинка срещу изхода от Борово над главния път
Русе – Бяла; „Срещу триъгълника“ – е лаконичният отговор в Борово. Откъде идва
това предположение? През годините, когато жените от Борово работели в местното
горско стопанство и копаели там, попадали на тухли, камъни, метални остатъци от
църковна утвар. Пак казвам, изложеното за
местоположението на Горен, Голям Манастир е по устни разкази, и то от
много източници, така че не отговарям напълно за достоверността им.
(Долчинка до входа към град Борово откъм главен път Велико Търново – Русе –
предполагаемо място на Голям/Горен Манастир.)
Не мога да се
въздържа да не цитирам друга местна легенда, която ме пленява с очарователната
си смесица от невероятност и устойчивост – от мястото, където в миналото се
намирал Горен Манастир – до мястото на днешната автогара имало прокопан подземен проход. „Кога, защо, от кого?“ –
легендата не казва, но упорито се преповтаря от всички.
Ако обобщим казаното в двете книги и ширещите се
легенди, ще получим горе-долу следната история. Вероятно в землищата на
днешното Борово и Волово (към Обретеник) през ХІІ век са били построени
православни манастири; топонимията „Голям“ и „Малък“, „Горен“ и „Долен“ е
достатъчно доказателство, че манастирите са били два. Те са съществували
вероятно до ХІV век, но с по-голяма вероятност до към 1522 г. и са унищожени от
ордата на Мурза Татарски, чието преминаване по тези земи е документирано.
Легендите – в Борово, че манастирите са били засипани, за да бъдат спасени, или
– в Обретеник, че манастирът се намирал в пещера, вероятно почиват на по-стар
писмен източник, чието наличие не е доказано или документирано. В него вероятно
е било написано, че манастирите са били „съсипани“ от татарските орди, защото и
този вариант на легендата съм чувала от местните хора. Твърде възможно е тези
легенди да са плод на устни предания за „съсипаните“ от татарите манастири.
Това предположение направи пред мен бившият
кмет на село Брестовица и изследвач на местната история Петко Николов, историк
по образование.
Проследявайки
легендата за манастирите в книгата „Обретеник”, 1985 г. на Кънчо Бакалов събрах
следната информация, преписах и източниците, които той цитира. „Религиозна
институция в района на Обретеник съществува още от първите години на османското
владичество. За нея съобщава академик Иван Снегаров („Турското владичество – пречка за
културното развитие на българския народ и другите балкански народи”, С., БАН,
1958, с 150-161), а
Иречек уточнява: „На пътя от Бяла за Русчук лежат от страна на пътя и няколко
български села с известно минало... гдето в старо време е имало манастир”. (Иречек, К. „Княжество
България”, С., 1899, с. 265).
В
този манастир, според животописа на св. Георги Кратовски (Попов, Х. Жития на светиите, С., Синодално
издателство, 1974, с 265),
в началото на ХVІ век е живял ... „йеромонох Софроний, първоначално наречен поп
Стефан, от село Пенковци, близо до София”, който бил убит от „дявола в подобие
на един манастирски слуга”, със секира, а подир смъртта му бил почитан като
светия.
„През
1522 година през нашите земи преминава 22-хилядна армия на Мурза Татарски,
която разрушава всичко по пътя си. Тогава е унищожен и манастирът.” (Снегаров, пак там, с. 161)
Едно
предание локализира манастира в местността „Футула” източно от помпената
станция в „Дерменджик дере”. Според това предание той бил под земята, в голяма
пещера. Входът към него се затварял от желязна порта, а осветлението и
пречистването на въздуха ставало чрез прокопан в скалите отвесен комин.
След
разрушаването на манастира в началото на ХVІ век проходът към него и коминът са
затрупани с пръст. Едва в края на миналия век (ХІХ век – бележката моя – Цв. Г.), когато вековните гори са
изсечени и започва обработване на земята, селяните се натъкват на широка и
дълбока дупка. В нея те хвърлят камъни, спускат копрали, за да я измерят „колко
е дълбока”.
Легендата за манастира стига до наши дни. Тук Кънчо Бакалов прилага следния спомен – (бележката моя – Цв. Г.) – „Баба Атанаска Трифонова, която често
идвала тук с баща си, тъй като „дупката” била в тяхната нива, си спомня: „Бях
малка. Баща ми ме превърза с дълго въже и макар, че ме беше много страх и
непрекъснато плачех, ме спусна надолу. Дупката беше толкова тясна, че той
трябваше да ме натисне леко по раменете, за да се провра. Поръча ми да опипам
дъното и каквото намеря, да го отнеса горе. Помня, че при едно от слизанията си
намерих кръстче и малка глинена иконка. Какво стана после с тях, не зная...” Твърде
вероятно е тя да е била разказана от местните хора на Константин Иречек, който
я съобщава на научния свят, без обаче да посочва точното местонахождение на
религиозната обител. Проучвания на мястото не са правени, но сходството на
местността с района на река Русенски Лом ни кара да допуснем съществуването тук
на църква в скалите или на манастир по подобие на разположените край село
Иваново, Русенско.”
 |
| Търсене на мястото на Малък/Долен манастир |
Тя уверено твърди следното: „На базата на всичко това има основание да се
предполага, че в посочения район, рамкиран от селищата Борово – Брестовица –
Стърмен – Батишница – Ботров – Обретеник – Копривец – Бистренци – Бяла, може да
бъде ситуиран един от гетските политически центрове в древността. Той трудно
може да се локализира с изключителна точност, тъй като е известна практиката в
тракийската древност царете, а вероятно и династиите, да управляват страната си
в движение, обхождайки резиденциите си и доказвайки по този начин на поданиците
си, че владеят четирите краища на света.
И
ако науката все пак се е произнесла за двата манастира, мисля, че за
тайнствената полулегендарна личност на йеромонах Софроний (поп Стефан) не научих нищо повече, затова
преразказвам откритото от Ради Колев, съхранено в ръкопис в архива му. За
съжаление не е записал източника на информация, затова не го посочвам, макар да предполагам, че това е цитираното от Кънчо Бакалов житие на св. Георги Кратовски.
Поп Стефан е бил свещеник в с. Пенковци,
Трънско, Софийска област, сега Пернишка. В началото на ХVІ в., подгонен от
турците, се спасява като отива със съпругата си в София. Според едни при Георги
Кратовски, а поп Пею пише, че е отишъл при него. Оттам отива във Влахия, за
свещеник при Радул войвода (1494 – 1508), където е бил приет.
Интерес представляват
въпросите: Сам ли е решил да отиде при Радул войвода или му е предложено? Имал
ли е някакви предварителни връзки или уговорки? Как е пътувал до преминаването
на р. Дунав? Къде е преминал р. Дунав? И други, за които въпроси никъде не се
посочват, поне кратки данни, тъй като въпросите са трудни за решение, отиване в
чужда страна, отдалечаване на няколко стотици километри, пътуване пеш и т. н.
Отговорът на тези въпроси е само предполагаем.
Поп Стефан, за да
тръгне за друга страна, предполагам, че е пътувал пеш или с кола, от село до
село, от манастир до манастир, като е събирал сведения, къде ще може да премине
р. Дунав. Не мога да приема, че ще отиде в някое пристанище (Русе, Свищов или друго) без тескере, където има
опасност да бъде задържан, а ще трябва да търси най-близкото и най-безопасното,
откъдето да премине р. Дунав и да отиде до гр. Търговище, където е седалището
на Радул войвода.
Град Търговище се
намира на север от р. Дунав, по права линия на картата, а на юг от р. Дунав
остават околностите на село Батин. Точно тук има най-удобно място и прелез,
през който в 1084 г. са преминали печенезите, а по-късно 1770, 1812 и 1877 г.
са преминали и руски войски при водените войни с Турция. А такова място може да
му се посочи от селата и манастирите близки до р. Дунав. Такива са манастирите
от селата Горна и Долна Манастирица, тогава наричани с. Манастир и с. Малък
Манастир, които отстоят на около 25 км южно от р. Дунав в долината (ялията), която води началото си от
с. Горна Манастирица, стига на това място на р. Дунав, източно от село Бати).
Поп
Стефан остава във Влахия до смъртта на Радул войвода (1508) и а съпругата си (1510), след което
приема монашество и става йеромонах Софроний.
През 1510 г. се
завръща в България, предполагам по същия път, по който е минал при отиването.
Отседнал е в манастир, близо до Русе. Тук спорно се тълкува думата „близо”.
Едни са на становището, че е отишъл в старите манастири в селата Горна и Долна
Манастирица, други са на становището, че е отишъл в Басарбовския манастир.
Въпросът се лишава от сръбското списание „Гласник”, в което e отпечатано житието на Георги Кратовски. По повод на това Иречек
пише, като почерпва данни от списанието, където е писано, че е отседнал (в манастир) при селото, наречено “Манастир”, близо до Русе, живел е в началото на ХVІ в. йеромонах
Софроний, поп Стефан. Също така е писано , в житието, че е живял кратко време,
ударен е със секира по главата от манастирски слуга, подбуден от дявола, който
го лишава от живот.
Като имах предвид на
какви места се строили манастирите, ниски, залутани, гористи места, покрай
извори, с изложения на юг, изток, югоизток и преданието в коя местност се е
намирал манастира при с. Горна Манастирица, тръгнах да търся подходящото място,
където да е построен.
Преданието е, че
манастирът се намирал в местността „Кале дере”, а в същата се намира и селищна
могила „Чакмак тепе” и трябваше около могилата да търся това място. Най-подходящо
място е на изток и югоизток, срещу големия извор на около 50-60 м.
От селищната могила е
вземано пръст, за попълване на низината, за прокарване на магистралата (1950 – 1954) При това положение могилата
се открива на височина около 8 – 10 м., към долината. В горната част на
могилата се явиха две пукнатини(отвесно) една от друга около 2 м., които наблюдавах и същите се
увеличаваха и бях решил да пъхам прът в пукнатините, но не намерих време. Един
ден при обиколката (1978) се спрях
срещу това място и що да видя, междината се срутила. Тук мястото е
най-подходящо за насипване на пръст върху сградата. На второ място, като
събирах керамика, в южната страна при разкритата пещ, ми направи впечатление,
че пръстта е белизникава, късовете от керамика и другите материали, са споени
здраво с пръстта и с ръка не могат да се изваждат, а при копане до тях се
чупят. А в югоизточната страна пръстта е възчервена, рони се и няма никакви
късове.
 |
| Тотю Манев, който ни предполагаемите места на Голям и Малък манастир, 2015 г. |
Не
ми се иска да кажа, че с този текст слагам финална точка на темата за двата
манастира, но ми се струва, че всъщност е точно така. Може би все пак трябва да се доверим на науката, а когато разказваме за двата манастира да знаем, че тя е скептична за тяхното съществуване. А може би един ден моят разказ ще послужи на някой млад човек, който ще тръгне по дирите на легендарното и след моята точка, ще напише своя нов абзац и нов текст. До тогава моят текст ще е най-пълното описание на съществуващите факти и легенди, вкл. и на тези, които наследих от Ради Колев.
Глупости на търкалета, майка ми е от Оретеник, прабаба ми от Волово, познавам легендите и също разказани от първа ръка от дядо ми.Нещо повече доколкото знам от мой роднина , дори се знае с голяма точност мястото в акациевата гора на Футула,доколкото знам геолози са потвърдили наличието на "кухина" в този район, единственото което трябва е разбира се финансиране и сериозна група археолози за да намерят останките от манастира.
ОтговорИзтриванеМного ми харесва написания коментар, той показва колко устойчива е легендата и колко правилно е да продължаваме да я възкресяваме. Съгласна съм, че геолози и археолози единствени могат да дадат най-верния отговор за съществуването на манастирите. Дано наистина това един ден се случи.
ОтговорИзтриване