За Ориент eкспрес, Русенската гара, Поаро и Ленин

Снимка: TVN

Първа част

Детството ми вече е в музея

За Ориент експрес, Русенската гара, Поаро и Ленин

            И за да се опровергая сама, ще кажа, че не всичко от онова време беше скука! Днес, докато чаках да дойде Ориент експрес, се сетих, че повече от 40 години не съм чакала международен влак на русенската гара за забавление. Когато бях дете, всеки ден я посещавах с тази цел и беше страхотно.

            Кварталът около гарата беше пълен с деца, около всички блокове целодневно се вдигаше врява, по улиците хвърчаха лагерни колички и колелета, топки попадаха по балконите на съседите, понякога чупеха стъклата на прозорците, а палавниците задължително получаваха по някой шамар. Тогава боят не беше забранен, беше си стандартно възпитателно средство и нямаше отдели „Закрила на детето“, в които да се оплачеш. Пред блоковете, на пейките седяха бабки, които докладваха на родителите за нашите подвизи. Благодарение на техния доброволен социален патронаж, децата от моето поколение се възпитаваха ежедневно с различни методи и средства, според събитията през деня.

            В далечните 80 години на 20. век на Русенската гара спираха съветски международни влакове, те возеха вагони и от други братски социалистически страни. Обаче най-забавното не беше да гледаш влаковете, а да искаш значки от руснаците. Тогава нямаше мобилни телефони и интернет, не документирахме всеки ден със снимки в социалните мрежи, затова и забавленията ни бяха по-простички. Руснаците си знаеха, че децата ще им искат значки, и си носеха, раздаваха ги с шепи, без пари, с усмивки. Налагаше се и да внимаваме в часовете по руски език, за да водим някакъв елементарен диалог с тях. Така ние, децата, усещахме мощта на СИВ, Варшавския договор и братския СССР.

            По-нахалните от нас имаха доста големи колекции от значки, помня и до днес най-лъскавите - с рубинени звезди и с ликовете на Ленин, Сталин, Брежнев. Какво се случи с моята скромна колекция, не мога да се сетя. Ако я бях запазила, сега щях да изкарам добри пари от нея. По онова време вече бях чувала за Ориент експрес. Ако се чудите откъде, веднага казвам – от Агата Кристи, от нейния невероятен роман „Убийство в Ориент експрес“. Забележително четиво! Четях си на дивана в кухнята и си представях, че вместо съветските влакове на гарата ще спре Ориент експрес и от него ще слезе Поаро. Абе, какво да ви разправям за моето детство − то беше чудесно и спокойно: с дълги летни ваканции, с много книжки от библиотеката и с още повече значки от братята руснаци за спомен от великия Съветски съюз.

            Докато чаках Ориент експрес 40 години по-късно, си казах, че по международните влакове, които спират на Русенската гара, може да разбереш кои са големите братя на нашия народ. На гарата имаше други поколения русенски хлапета, въоръжени с фотоапарати и мобилни телефони, по-малките придружени задължително от възрастни, които ги снимаха за спомен. Сигурна съм, че те, днешните русенски хлапета, мечтаят да махат отвътре на зяпачите. Да си призная честно, и на мен ми мина през ума подобна мисъл, докато не видях цените, които един приятел услужливо ми изпрати!

            После се върнах в дома на родителите си, седнах на стария диван, който пази детските ми спомени, и си казах, че съм благодарна, че по мое време не беше в сила днешното законодателство, закрилящо децата. Ами, нямаше да е същото, ако някой възрастен ме придружаваше в ежедневния поход до перона, за да си изпрося някоя значка с лика на Ленин. Даже и да ме снима на стъпалата или пред влака, пак нямаше да е същото.