Историите на Цветелина от вчера и днес

Снощната Кървава луна извика на бял свят много предсказания на астролози, в които днешният грамотен човек вярва така, както древният във всички приказки и легенди, с които си обяснява Вселената и нейния порядък. Особено чувствителни към астрологическите начертания са политиците. Със смях слушаме приказки за    ретгроградния Меркурий и пр. глупотевини, с които ни обясняват победи на избори и подаването на оставки. До колко вярваме е друг въпрос. Истината е, че и днес хората се съобразяват с астрологически и всякакви други предсказания, начертания, зависимости, за да предприемат ново начинание или дори някаква нова връзка в живота си, или както е казано в един текст от 16. век никъде на друго място, освен по земята българска няма да се намерят толкова много магьосници, вещици, бродници и пр. вещи в тайнствения порядък на Вселената. И други, дето ще им дават парите си, за да са сигурни, че правят верните крачки в живота.            И лунно...

Тъкмо се наканих да пиша за горещниците и времето ме изненада с проливни дъждове. Това лято Русе се превърна в тропически град с редуващи се жега, дъжд и влажен задух, с неочаквани места за къпане и плажуване. Краят на юли е, затова въпреки дъжда, където и да ходя, не си нося чадър. Вчера дъждът ме изненада три пъти. Криех се под козирките на блоковете или в магазините, където с увлечение разглеждах неща, които са ми абсолютно непотребни. Баба казваше, че през лятото дъждът бие до синур, затова и тя никъде не носеше чадър. Работила на полето, в текезесето, а там никой не носел чадър. Като отиваше на работа, си носеше една мушама, ако случайно я застигне лятната поразия, да не се измокри до кости. Разказваше ми, че човек не трябва да се бои от дъжда, защото той е от Бога. Учеше ме, като ме завали да се скрия на сушина и да чакам, летният дъжд не продължава дълго. Те така правели, мятали мушамите, скривали се, където намерят, след това поизчаквали да се оттече водата и продължавали ...

   Лилия Старева "Български магии и гадания", за да припомня традиционни за нашето общество разбирания (православни и езически) за вярата в силата на словото. И говоренето, и мълчанието са имали магическа сила, необходимо е да я знаем и почитаме.  Самата аз затова обикалям и събирам реченото и стореното, защото така се чувствам в близост до вечността, до хармония, до космоса, далеч от празнословието на самовлюбените хора. Извинете ме за назидателния тон в този текст! :) "Молитва. Молитвата е магическо средство за връзка с божеството. Може да се произнесе в опасен, радостен, пределен миг. Казва се например три пъти: „Господ ми е задна и предна стража. Той ме пази от всяко зло. Амин!”, и опасността и напрежението изчезват. Молитвата може да се запише на пергамент и да се носи непрекъснато с човека. Да е близо и на разположение по всяко време. И заедно с нея и закрилниците – Архангел Михаил, св. Петър и Павел, св. Георги, св. Димитър Солунски, св. Николай Мирли...

Докато си писах романа, докато си спорих с Евгений Дайнов и Георги Господинов, без те да знаят за това, J дойде лятото на 2018 г. Седя си аз пред компа, пиша си романа, обаче държа с едно око потока на новините във фейсбук. Изведнъж изскача новината: КЗК забранява на „Инерком“ на Гинка Върбакова да купува ЧЕЗ. Ако го стори, става монопол, нарушава хоризонтални и вертикални ефекти на пазарите на електроенергия. (www.blitz.bg) Брех да видиш ти и такива ли има! По същото време Конституционният съд се произнесе, че Истанбулската конвенция нарушава конституция.             Това може би щеше да мине и замине, ако телевизиите не откриха темата с евтаназирането на овце и кози в Странджа. На екраните ни се появи леля Дора от странджанското село Шарково, която поведе битка с ДЪРЖАВАТА, за да спаси козичките си от евтаназиране. Те трябва да бъдат избити, защото попадат в 10-километровата санитарна зона, която огражда онази, в която ...

Мнение - можело е животните в Странджа да бъдат спасени Спомняте ли си Андрешко, този симпатичен герой на Елин Пелин, който остави съдията в блатото, за да помогне на своя съселянин да скрие житцето си, за да има с какво да изкара зимата. Този любопитен разказ винаги е привличал литературната критика и в стремежа си да направи много и различни прочити, тя е изговорила почти всички възможни варианти за отношението между човека и държава, всички възможни, че даже и невъзможните. Днес докато четях за съдбата на животните в селата от любимата ми Странджа, си казах, че взаимоотношенията на човека с държавата, винаги ще бъдат такива като между Андрешко и съдията - отношения на взаимно незачитане и неразбиране, а съчувствието и съучастието между хората винаги ще са стихийни и безполезни. Много шум за нищо. Това си е нашето българско живеене. (Елин Пелин не разказва какво прави съдията, когато все пак се измъква от блатото.) Моя милост на странджански път в странджанска гора. Снимката е ...

Има такива дни, в които човек сбъдва мечтите си. Преди време сбъднах една моя мечта наполовина. :) Радвам се, че не я сбъднах напълно, защото трябва да си търся нова. Е, аз и нови си намислих, но и от втората половина на тази не се отказвам. :)              Овеч Мечтата ми беше да видя Овеч. Не е кой знае каква мечта, но е мечта. Дълго не успявах да я втикам между другите мечти, обаче миналата есен (2017) успях. :) Сбъднах я наполовина и съм много щастлива от преживения пъстър есенен ден, който прекарах с приятели в спомени за минали славни дни и в срещи с нови истории. За Провадия нямахме много време - дойдохме, попитахме за път към крепостта, качихме се, видяхме невероятната красота на гледката, отпрашихме към Чудните скали, за да спрем в село Аспарухово в комплекс „Овчага“. Препоръчвам го на всички рибари от сърце. В близост е до язовир „Цонево“, комплекс от стари къщи, чудесно възстановени, страхотна кухня, ...

            В Русе вали дъжд, аз чакам на спирката, а до мен баба и дете си говорят. Заслушвам се в разговора, защото детето е много изобретателно, говори образно и привлича вниманието ми. Тъй като автобусът се бави, аз нямам други забавления и търся начин да заговоря малкия умник. Като се огледа във всички посоки и не откри нищо интересно, той погледна нагоре и каза: -           Дядо Боже е тъжен и плаче! -           Кой те учи на такива глупости – веднага грубо реагира бабата. -           Свети Илия препуска с колесница по небето, преследва ламята, защото яде житата на хората, и хвърля по нея своите светкавици. Освен това той събира мъглите и облаците в Черно море, там ги заключва и ги отключва, когато си иска, той е светецът, който дава росата и дъжда – захващам да разказвам аз на малч...