Почитайте словото, защото чрез него се свързваме с божественото!


В последните месеци, седмици и дни станах свидетел на прекалената злоупотреба със словото. За съжаление, днешното време, което лиши много хора от ценности, прави така, щото тя да е по-скоро правило, отколкото изключение. Аз вярвам, че словото е това, което ни отличава от другите живи твари. Затова се чувствам погнусена от хора, които злоупотребяват с думите с ясното съзнание, че го правят, за да манипулират обществото или семейството си, близките си или чужди хора. Отвращават ме хора, които използват словото за клетви.  От древни времена до близкото минало хората не са прибягвали до клетвите толкова лесно, колкото днес, защото са знаели, че словото има магическа сила. Ако кълнеш или се закълнеш в жив човек, нещо лошо може да му се случи. Ако предците ни  хилядолетия са вярвали в магическата сила на словото, значи е имало видими причини да го правят. 
Със сигурност съвременните хора вършат престъплението - злоупотребят със словото, от невежество, простотия (да ме прощавате!, която е различна от невежеството, но много близка с него) и от самодоволство. Достойни за презрение са онези родители, които не учат децата си да поздравяват. За съжаление, доста честа практика напоследък. Поздравът е  първата стъпка, чрез която младият човек се интегрира в обществото, показва, че е негов достоен член, че почита древните традиции на народа, от който е произлязал. Показва, че е човек, който е готов да бъде съзидателна част от обществото. Липсващият поздрав не показва колко сме по-висши от другите хора, показва колко сме невъзпитани. Не познавам общества, в които практиката на поздрава да липсва. Поздравите може да са различни, но са налични.
В последните месеци наблюдавам в обществения живот свръхелемнарни форми на общуване, от умни иначе хора, по-специално фиксирам Тома Биков и Антон Тодоров. За последните две години тези хора се нагърбиха с много тежка задача - да изричат най-грозните и недоказани клевети срещу смислени хора. За съжаление, те не са прости и необразовани хора. Напротив те са автори на две книги, които съм чела с удоволствие. Припомням само, че Антон Тодоров е автор на книгата "Шайка - книга 1, Бойко, Росен, Цецо и другите" Шайка - 1. Бойко, Росен, Цецо и другите,  Тома Биков също е автор на интересна книга Другата история - 157 апокрифа. (Не съм чела "Досието на Доган").  Жалко е, че хора като тях са приели подобна роля и бързат да я вършат с безумно самодоволство, в крайна сметка се оказва, че лъжат публично:  Герджиков за оставените 1,6 млрд. Явно никога няма да разбера какво може да накара един умен и интелигентен човек да постъпва по този начин. Последни безумия - този път двамата
Словото е магия, връзка с божественото, затова трябва да се уважава. Какъв смисъл има да се поздравяваме сутрин или от пожеланията за рожден и имен ден, за Коледа и Великден, за всякакви добри поводи, ако не вярваме, че извършваме словесен благослов. Когато пожелаеш "Добро утро!", извършваш заклинание за добро и сполука, за доброто начало на деня на човека, когото срещаш.
През годините и мен се опитваха да ме заставят да говоря неща, които не мисля. Заплашваха ме, хулеха ме, обиждаха ме публично, но никога не ме пречупиха. Така се роди и моят блог - тук пиша само това, в което вярвам, независимо кой го одобрява и кой не го одобрява. За година и половина блогът ми има почти 49 000 посещения, а има само 178 материала, от които около 40 архивни, които не споделям във фейсбук. За мен това е успех, който се дължи на верността ми към словото, моето слово.

Публикувам откъси от книгата на Лилия Старева "Български магии и гадания", за да припомня традиционни за нашето общество разбирания (православни и езически) за вярата в силата на словото.
И говоренето, и мълчанието са имали магическа сила, необходимо е да я знаем и почитаме.  Самата аз затова обикалям и събирам реченото и стореното, защото така се чувствам в близост до вечността, до хармония, до космоса, далеч от празнословието на самовлюбените хора.
Извинете ме за назидателния тон в този текст! :)


"Молитва. Молитвата е магическо средство за връзка с божеството. Може да се произнесе в опасен, радостен, пределен миг. Казва се например три пъти: „Господ ми е задна и предна стража. Той ме пази от всяко зло. Амин!”, и опасността и напрежението изчезват. Молитвата може да се запише на пергамент и да се носи непрекъснато с човека. Да е близо и на разположение по всяко време. И заедно с нея и закрилниците – Архангел Михаил, св. Петър и Павел, св. Георги, св. Димитър Солунски, св. Николай Мирликийски Чудотворец, св. Стефан, св. Василий Велики, светците лечители – Харалампий, Дамян и Козма, св. Константин и Елена, светците евангелисти – Матей, Марко, Лука и Йоан. Някъде си избират един свят чудотворец. Другаде допълват с молба към други могъщи негови събратя. Най-несигурните търсят  покровителство на множество светци и мъченици.
 Светците закрилници. Вълшебни закрилници са и изображенията на светиите – пазачи на земите ни, лечители, чудотворци. Най-обичаната от тях – Богородица. Най-близка до човека, но и „най-слушана” от Светата Троица. Рисуват я вдъхновено и с вяра – с Младенеца на ръце, с честния пояс, с корона на главата.
Иконата на св. Йоан Рилски, закрилник на българския народ и застъпник пред Бога за него, носи спокойствие и хубав живот на дома. Светецът изпълнява всички молби, стига да са за добро. Св. Петка също бди над българските земи. Св. Марина предпазва от змии, зли духове и бесове. Към св. Трифон е насочена молитва за опазване на лозе, градина или нива.


Видове магии. Колкото и многобройни и различни да са класификациите на магиите, в крайна сметка основно се определят според търсения резултат /бяла и черна/ и според начина, по който се правят. Дж. Фрейзър ги дели на имитативни и контагиозни. Французите А. Юбер и М. Мос – на ръчни /действия/ и словесни /заклинателни/. В. Токарев определя шест типа магии:

  •       Контактна – при нея най-същественото е прекият допир /носенето на амулет предпазва от зли сили/.
  • .  Имитативна, подражателна – при която ефектът се постига чрез подражание на магическото слово или действие. Казва се какво да стане с болестта или се извършват символични действия с хора и вещи, които ясно и недвусмислено показват какво се очаква. При подражателната магия е достатъчно да се пожелае нещо, да се нарече, да се изрази, да се извърши със сянката на човека, за да постигне същата участ и самия човек /разливането на вода предизвиква дъжд, посипването на младоженците с просто или жито плодородие и т. н./
  • .      Инициална е магията на първия ден.
  • .     Контагиозната магия разчита на вярването, че контактът с предмет или вещи на даден човек е равносилен на контакта със самия него. Лечебното полазване на дреха от змии на Благовец и Иеремия е като магическо допиране до нейния притежател. При ходенето на баячка се носи дреха на пострадалия.
  •       Очистителна и профилактична – с нея се прогонва злото. Обредно къпане с вода или роса е част от повечето народни обичаи.
  • .      Словесна – тя е свързана с вярата в магическата сила на словото. Намираме го във всяко магическо действие. Доброто слово е благословия, лошото – клетва.
Родните магически практики познават изтънко всички видове магии, известни на
световните изследователи. Класификацията на Димитър Маринов им дава названия, с които битуват повсеместно. Има характерно българско звучене, поглежда към магическото като специфично наше, неповторимо качество на мисълта и вярата.
1.  В зависимост от това, което причиняват, магиите  са за: болест, здраве, любов, раздяла, плодородие, обиране на плодородие, късмет, пари, имот и т. н.
2.      В зависимост от това, как се правят, са:
-          духовни – когато се правят по духовен път, без докосване на потърпевшите, по въздух, чрез устрелване и пр.
-          веществени – когато омагьосваният яде или пие нещо.
       Магиите са колективни и индивидуални. Ритуалът и миторитуалните практики са форма на колективна магия, която винаги има положителен знак. Регламентирането от общността вече я прави и приемлива, и добра за всички. По този начин магическите действия в традиционната обредност на българина се възприемат еднозначно като добри, бели магии и стават част от ценностната система на народа ни.
        Най-често срещаната в ритуалите, и във всекидневия живот, е подражателната имитативна магия. Магьосникът, обикновен човек или участник в ритуал, предизвиква желаното действие, като му подражава. Коледарите и бъдникът се засипват с жито и това е магическо докосване на плодородието по нивите. Децата сурвакат със зелена пръчка и това е магическо пренасяне на нейната свежест и зеленина като здраве и жизненост върху хората. Гергьовските венци и цветя по къщите са магия за пренасяне на живота и силата, които те крият, върху хората.

            Магията на словото. Под формата на клетва и благослов Бог създава голяма част от света.
            Като част от Божието слово, клетвите са израз на свещеното разбиране за добро и зло и част от Божието възмездие и подреждане на света. Господ проклина змията все по корем да се влачи и по дупките да живее, защото въвежда на гърба си дявола в Рая. Проклина злото доведено момиче и го превръща в мечка. Превръща избягалия престъпник в прилеп. Клетвите на Света Богородица /понякога може да прокълне и св. Йоан Кръстител/ обикновено обричат на безплодие и безполезност. Затова, че не затаяват дъх пред новородената й рожба и не правят път да мине.
          Клетвите влияят силно върху живота и здравето на хората. Запазват своето значение в различни времена, епохи, мирогледни системи, съществуват в изобилие и дори и в библията. Магията на клетвата присъства силно в традиционната българска култура. Стереотипни заклинания се предават от поколение на поколение в бита и празниците на народа ни като емоционален израз на народа ни за добро и зло, за обществена и семейна йерархия. И представят силната вяра в магическата, свръхестествена възможност за правосъдие и правораздаване чрез думи.
           Клетвите са израз на отношенията в обществото и спонтанен опит за тяхното регулиране според приетите ценности, според разбиранията за добро и зло, нравствено и безнравствено и пр. Те обаче са магическо средство за постигане на равновесие, разчитат на магията на изреченото слово да се случва. Изричат се с голяма духовна сила и емоция и придобиват свръехестествена сила да превърнат желаното в действително. Клетвите за болести, които и до днес можем да чуем от някой обиден, огорчен и ядосан несретник, някога вероятно са били действителни призиви към злите демони срещу враговете: „Чумата те измела!”, „Пуканица да те хване!”
      Така както не всеки може да раздава справедливост, така и не всяка клетва „хваща”, „стига”, „лови”. Най-голяма е магическата сила на клетва, произнесена от най-уважаваните, първенците – в обществото, семейството, рода. В техните уста заклинанието се превръща в нравствен кодекс, в осмисляне на разбирането за добро и зло и в определяне на наказанията за всяка проява на злото.
         В обществото особена сила има клетвата на свещениците, но същото и на магьосниците. Едни общуват с небето, другите – със свръхестествените сили от подземията. Медиатори между световете – в едните, и другите имат властта да изричат клетвите магия, да търсят помощта на отвъдните сили – божествени и още по-често демонични, за изпълнението им.
         В семейството тежки клетви изричат майката и бащата. Смята се, че отвъдното винаги им „отговаря”. Бащин гняв застига 40 алчни за земя синове и те се превръщат в къртици. За народа майчината и бащината клетва са свещени и съвсем равностойни на изреченото свише.
     Тежка е клетвата на свекър и свекърва, кум и кръстници. Понякога лоша може да е и сестрината клетва. Братовата клетва обикновено не се сбъдва. Също и невестината. Колкото по-малка власт има човекът, толкова по-малка е властта на клетвата му. По този начин тя се превръща в характеристика на социалния му статус. Клетвата често е гаранция за истината. Мъжът се кълне в коня и в оръжието си, майката – в децата си, момата – в даровете си. Неизпълненият обет често води до изпълнение на клетвата. Погрешно отправената клетва се връща върху този, който я е отправил.
    Силна магия да се сбъдват имат клетвите, изречени в магически обред. Тайнствено, прокобно и неизбежно звучат и клетвите в лечителските обреди на баячки, знахарки и магьосници. Разминаването на границата между световете в ритуала, възможността на обредните лица да пътуват през тях и да се сдобиват с помощта на отвъдни същества прави неизбежна и сигурна магията клетва.

            Магически благослов. Благословията и клетвата са двете страни на една магия, на едно общо разбиране за добро и зло, на една равностойна отплата. Стоят на страната на доброто и са награда за него. И ако клетвата се обръща към господарите на злото и на черната земя, благословията е насочена нагоре, към небесните владетели, божества и светци.
            След като божествения благослов подрежда света, според това, което е заслужил, следва и благословът – подредба на обикновените хора. Изричали го поединично – в дома и семейството, но и общо – в цялото селище. Магическата формула е най-често повелителна, утвърдена от дълго повтаряне по съответен повод през годините, история и съдбата на народа ни. „Жив и здрав да си!”, „Помози Бог!”, „Зло да не те срещне, болест да не те хване!”, „Добра среща!”, „Добра стига!” Добрата дума трябва да привлече доброто, да го обърне към този, за когото звучи. За хубавото трябва да се говори, за да се яви. За лошото трябва да се мълчи, не само да не се споменава, а и да не се помисля за него. Ако трябва някоя хвалба или щастие да се сподели, се казва: „Пу, пу, пу, да не чуе дяволът!”
            Най-силно, искрено и магически звучат благословиите в ритуалите магии. В тях те вече са не само израз на конкретна отплата, но и магия за предизвикване на добро – здраве, живот, любов, плодородие и т. н. Затова голяма част от празничния календар на българина е изпъстрен с вълнуващи благословии.

            Гатанки. Гатанките, за мнозина само радостна детска игра, също се оказват част от негласния култ към възможността да се докосне и получи знание от отвъдното. Задаването на гатанки, дори само като игра, показва колко е пораснало детето, колко знания, ум, съобразителност е натрупало. Включени в обред за инициация, за прекрачване в нова възраст, социално положение, време, те вече са магически начин за проверка на готовността на човек да осъществи съдбовна промяна, да поеме нова роля в живота си. Гадаенето на календарните празници пък е част от магическите начини да се обозначи преходът от едно време в друго, от една календарна година в друга. Неслучайно задаването на гатанки се свързва с Нова година – преход във времето, и с моменти от сватбата – преход в нов социален статус. Иносказателната реч при гатанките има смисъл на изпитание, което трябва да се преодолее от обредните персонажи /младите около Новогодишната трапеза, невестата/, за да се постигне крайна цел на ритуала. Двойнствеността на образите, които се създават чрез загадката, предпоставка, от една страна, пряк отговор – изпълнение, от друга – условие, от което зависи крайната задача. Правилните отговори са и добро предсказание за изхода от всички изпитания в крайна сметка.
            Разновидност на гатанките са иносказателните диалози. Откриваме ги в сватбените обреди. Правилното им тълкувание, както и самото им изричане, насочват действието към положителен развой, предопределят го и го предсказват. Момъкът се превръща в сокол, биче, вол, момата – в гълъбица, юница и пр. – все предсказващи пожелания за сила, юначество, мощ, плодовитост, работливост… Алегорията и неяснота представят повече магически действия, които целят промяна, преход от едно състояние в друго.
            Най-важното, първото препятствие е годежът. На него започват и първите изпитания с гатанки. Колкото по-добре се представят младите, толкова по-готови са за важната промяна, която им предстои. Въпросите към тях в същото време са магия, насочваща развоя към добър финал.

            Неясните думи. Необичайното произнасяне на словото засилва магическото му действие. Особено видно е това при баячките лечителки. Шепот, съскане, фъфлене, неясно мърморене, ритмична и неясна реч, схвръхбързо задъхано говорене. Цял звуков арсенал, за да скрие думите, но да засили тяхната магическа сила. При нестинарките пък на преден план излизат възклицанията, междуметията и пр. Чрез тях обикновената жена придобива магическа сила и става нестинарка, магьосница.

            Магическото мълчание. Обредното мълчание е част от много магически обреди. То е начин за скриване на обредното лице, което е в момент на преход. Отсъствието на действителния свят всъщност маркира този преход. То е прекъсване на диалога и в едната, и в другата посока. Веднъж прекъсва връзката с човешкия свят, за да достигне блага и познание в свещената отвъдност. Втори път прекъсва влиянието на злите сили в отвъдното.
            Мълчи невестата по време на цялата сватба и само ако се окаже, че не е девствена, сватбата се прекратява и тя проговаря. Мълчат Еньовата буля, кукерът, момите, които носят мълчана вода за замесване на сватбените хлябове и за напяването на еньовските китки. Абсолютно задължително е и мълчанието при среща с демонични същества – самодиви, вихрушка, орисници, каракондул, таласъм, вампир, устрел… Притихнала е и майката, пред ориста на наречниците, появили се в съдбовната нощ над главите на детенцето й.
            Особено необходимо е мълчанието на посветените в тайните на магическия преход – врачки, баячки, лечиталки …. Чрез него те „чуват гласа на отвъдното”, намират пътя за „там”, присъстват едновременно и в двете реалности, спират нахлуването на невидими дихания." (Лилия Старева, "Български магии и гадания")

         

Коментари

Популярни публикации от този блог

Конфликтът между Иван Вазов и кръга "Мисъл"

Жътва е...

Самодива къща и деца не гледа!