Може ли да се издои луната?

Снощната Кървава луна извика на бял свят много предсказания на астролози, в които днешният грамотен човек вярва така, както древният във всички приказки и легенди, с които си обяснява Вселената и нейния порядък. Особено чувствителни към астрологическите начертания са политиците. Със смях слушаме приказки за  ретгроградния Меркурий и пр. глупотевини, с които ни обясняват победи на избори и подаването на оставки. До колко вярваме е друг въпрос. Истината е, че и днес хората се съобразяват с астрологически и всякакви други предсказания, начертания, зависимости, за да предприемат ново начинание или дори някаква нова връзка в живота си, или както е казано в един текст от 16. век никъде на друго място, освен по земята българска няма да се намерят толкова много магьосници, вещици, бродници и пр. вещи в тайнствения порядък на Вселената. И други, дето ще им дават парите си, за да са сигурни, че правят верните крачки в живота.


          
И лунното затъмнение нашите предци си обяснявали по магически начин. Те вярвали, че има жени магьосници, които точно в полунощ (идеалното време за магии) с баене могат да свалят месечината. Превръщат я в шарена крава и доят млякото ú. Любопитен е ритуалът при подготовка на магьосницата за това важно действие: тя заколва черна кокошка и с кръвта й намазва тялото си. Не всяка жена може да издои луната. Най-подходяща за целта е тази, която е раждала два или три пъти близнаци, подходящи за доенето на луната са майка и дъщеря, които кърмят едновременно. Не на всеки ден може да се издои луната, най-подходящият е зимният празник на света Анна, 9 декември (22 декември по стар стил). Това е денят на най-дългата астрономическа нощ. Според Хр. Вакарелски („Етнография на България“, София, 1977 г.) луната, наричана от нашите предци месец, месечина „върви по небето“, „по пътя на слънцето“. Някога тя светила много близко до земята, но една жена хвърлила нещо по нея и я замърсила, тя се ядосала и се издигнала високо. Светела и по-силно от слънцето, но Слънчовата майка от завист я зацапала. Други вярвали, че петната по нея са оставени от лоши хора. В лунните петна се припознават образите на момък с палешник, на девойки, на циганин с огледало, на обесен циганин, на Каин, на дявола или на човеци, отнесени там по силата на някакво наказание. Фазите на луната, наричани „мени“ са три: новина, пълнолуние и разпус. Обясненията за тях са различни и най-често фантастични. Слънцето застига луната на всеки 28 дни и я изяжда. Фазите на луната имат важно влияние върху природата, затова стопаните ги следят и започват всяка стопанска дейност съобразно това дали луната е на пълнеж (добро, полезно, плодовито) или на разпус (не се захваща нищо ново).
            Според Лилия Старева („Български магии и гадания“, изд. „Труд“, 2007 г.)  хората в миналото вярвали, че нямало Земя и хора, имало само вода, Господ и Дявола живеели заедно. Този, който извадил малко пръст и създал земята от дъното на морето, бил Дяволът, но Господ я благословил да бъде Земя. Земята се държи от змия, на която опашката стига до главата. Тази огромна змия  държи Земята да не се разцепи, а краищата ú завършват с висок бряг, от който започва морето, и накрая е небето, което я е захлупило цялото. Мястото, където небето и земята се допират, се нарича „край свет”. Там живеят слънцето, самодивите, змейовете и болестите. Там, където изгрява слънцето, е началото на Земята, там, където залязва, е краят. Тъкмо там е раят.
            „Небето било близо до Земята и хората можели да го докосват, луната светела от него и нощите не били толкова тъмни. Но и небето, и светлината пречели на някого и затова хората ставали все по-лоши и имали все по-малко нужда от тях. И небесните светила се отдалечавали бавно и полека, докато в крайна сметка избягали съвсем далеч. Същото станало с Господ и светците. Било време, когато светците ходели по земята и раздавали всекиму заслуженото. Човек можел да ги приема в дома си и да бъде близо до тях, но ставал все по-грешен и по-грешен и затова и Бог и светците все повече се отдалечавали. Господ отчаян решил да си отиде завинаги и с него тръгнала Земята. Но Господ рекъл: „Стой, Земьо, аз пак ще дойда при тебе!” и земята спряла докъдето била стигнала. Местата, по които Господ минал, се издигнали по-високо, това днес са планините.“
            В това вярвали хората хилядолетия, затова не се изненадвам, че и днес не само следим с интерес природното явление „кървава луна“, но и четем хиляди предсказания за природни и обществени катаклизми. Природните са налице, гледаме ги в новините всяка вечер. Обществените дела няма да ни ги свърши луната, ще трябва да си ги свършим ние, хората, ако искаме да променим нещо, в реда, който не ни харесва. Е няма лошо да се съобразим със звездните предначертания кога да стане това! 

Коментари

Популярни публикации от този блог

Добре дошли в Странджа!

Билките и техните магии за любов и раздяла

Бразая в селата Батин, Горно Абланово и Екзарх Йосиф