Историите на Цветелина от вчера и днес

            Ако има личност, около която се въртят най-фантастичните конспиративни теории в най-новата ни история, това е първият от новите министър-председатели на България Андрей Луканов. Според тях той обявява мораториума по външния дълг на страната, който надминава 10 млрд долара, за да закрепости България към Съветския съюз. Той е човекът, раздаващ куфарчетата с милионите, проектантът и изпълнителят на българския червен капитализъм. Твърде любопитно е, че общественото съзнание пропуска факта, че той е поръчителят на „зловещия“ план „Ран-Ът“.             Безспорните факти за всички, които познават най-новата история на България са, че през своето управление БКП довежда държавата три пъти до състояние на неплатежосбособност (1960, 1977 и 1987 г.). Не само ние, обикновените хора, не знаехме това, то е било неизвестно на една голяма част от комунистическия елит на страната...

            На пръв поглед, животът в малкия град след „историческия“ 10 ноември си продължаваше по старому. Хората отиваха и се връщаха от работа, някои смутени, други обнадеждени. Хубавото на новите промени беше, че премахнаха партийните организации по месторабота. Ние – младите, бяхме много доволни, защото се сдобихме неочаквано със свободно време, далече от „Тезисите на партията“. Посветихме ги на купони, на четене на вестници, на гледане на телевизия. Събитията се случваха в големите градове, най-интересните – в София.             Опитвам се да различа кой е моят първи спомен от усещането, че общественият живот тръгва в ново русло. „Демокрацията“ дойде с „танковата“ реплика на Петър Младенов. Следяхме и събитията от т. нар. „кръгла маса“, на която управляващи и опозиция очертаваха рамките на „мирния преход“. Кръглата маса в зала 6 на НДК всъщност беше квадрат, около ко...

1990. По пътя на сините илюзии             Синьото начало, сините надежди, сините идеи, сините илюзии, синьото време започна възторжено, с хиляди СИНИ знамена развени, с лозунги: „Времето е наше! 45 години стигат!“ В суматохата на прииждащата на талази 1990-а година и аз се оказах абонирана за в. „Демокрация“, не за друго, а защото партийният секретар на училището, в което работех, не ми разрешаваше да ходя на работа с дънки. Не било възпитателно за учениците. Затова след като чух, че сменили Бай Тошо, си казах: дано сменят и тези дърти комуняги, дето всяка вечер ни карат да слушаме глупости на комсомолски събрания, политически учебни години. Учителските съвети продължаваха до късни нощи, на които буквално ни набиваха със сърпа и чука в главите „Тезисите на партията“.             Изпихме тържествено, на банкет последния събран членски внос на местната учителска комсо...

1989. Разпадането на соца             Оказа се, че само ние – обикновените хора, сме изненадани от разпадането на соца. Много дълго вярвах, че то наистина се е случило на 10 ноември 1989 г. Оказа се, че за настъпването на кардиналната промяна се е знаело предварително, още в спокойните за мен студентски години. Разбира се, знаещият е мистифицираната тогава, а сега ненапълно демаскирана и зловещо дискредитирана ДС (Държавна сигурност). Научих това от книгата на английския журналист Миша Глени „МакМафия“ (Глени, М., „МакМафия“, София, 2008 г.), която четох преди години. ДС въртяла необезпокоявана търговия с оръжие, наркотици и висши технологии – разказва Глени. (СИВ разпределил на България висшите технологии, наркотиците и контрабандата – последните две заради географското положение.) Дори още по-рано – разказва авторът − в далечните и мирни 60 години на ХХ век не друга, а ДС създала компания „Кинтекс“, чрез която е монополиз...

Втора част Спомени за революции 1985-1989. Когато не очаквахме революция             В средата на 80-те вече бях студентка, ученическите ми години бяха изминали безметежно, основно в четене и ходене на училище. Четях, четях, четях и вече бях сигурна, че съм научила всичко за света, в който живеех. Бях убедена, че социализмът е висшата форма на общественото съществуване. Той ми позволяваше да си живея безгрижно, да си вземам безплатно книги от библиотеката, дори не се сещах, че за образование може и трябва да се плаща. Светът изглеждаше стабилен, справедлив и почтено устроен. Не знам дали трябва да отдам това усещане на крехката ми и наивна възраст, или времето си беше такова, спокойно дезинформирано. Никога след 10 ноември 1989 г. не почувствах нито за миг това – че мога да погледна напред и да видя уверено, че ще изживея спокойно и смислено целия си живот.           ...

И аз живях социализма             Когато пиша за детството и юношеството, разказът ми винаги е весел. В този разказ липсва последователност, защото мислите ми препускат насам-натам. Тъкмо ги наместя и те се отклонили към друго кътче на спомените. Не знам дали съзнателно или не съвсем, но в забавния разказ от онова време, винаги отнякъде се появява Людмила Живкова. Баща ú Тодор Живков не си го спомням много - много, макар че всеки ден го показваха по телевизора. Спомням си, че хората го наричаха Бай Тошо, вероятно по аналогия с Бай Ганьо. За Бай Тошо и за Бай Ганьо имаше много вицове: и преди, и сега. За него още приживе имаше и един филм „Човек от народа“.             Може би по-ярките ми спомени са от времето на 10 ноември 1989 г. и след това. Както е модерно да се казва днес: 10 ноември ме изненада. Влязох в аптеката, чух, че по радиото говорят, че сменили Тодор Живк...