Преди около 3600 години, през Бронзовата епоха, на
остров Тера с колосална сила изригнал вулкан. Археологическите данни поставят събитието в периода 1600–1500 г. пр.Хр. Изригването било
толкова мощно, че огромни количества пепел и вулканични скали били изхвърлени в
атмосферата, а части от острова се срутили. Морето нахлуло в образувалата се
огромна калдера и изпратило мощни
цунами към островите и бреговете на Егейско море. Това катастрофално
събитие до голяма степен създало пейзажа, който привлича днес туристите на
Санторини — отвесните скали около калдерата и дълбокия морски басейн. Разбира
се, това събитие създало мита за Атлантида.
 |
| Калдерата |
 |
| Акротири |
 |
| Акротири |
 |
| Вкопаните в скалите жилища, вероятно ще бъдат вече хотели |
Най-интересното
е, че на Санторини ареолозите откриват истински град, наречен Акротири. Той бил погребан под
вулканичната пепел. Бил развит минойски град с многоетажни сгради, улици,
складове и великолепни стенописи. Поразителното е, че археолозите не са открили голям брой човешки останки,
което подсказва, че населението вероятно е усетило предвестниците на бедствието
— например земетресенията — и е успяло да се евакуира преди изригването.
Последствията вероятно са били особено сериозни за минойската цивилизация на Крит, която по това време е била една от
най-развитите култури в Егейския свят.
След
откриването на Акротири гръцкото
правителство поканва Жак Ив Косто да проведе подводни проучвания в района на
Санторини. Неговите изследвания се случват 1975–1976
г. с помощта на кораба му „Калипсо“. Всъщност Кусто доказва, че край
Санторини няма никаква Атлантида, макар да има Акротири и вероятно учените,
които твърдят, че тя е философско, а не географско пространство, са прави.
 |
| Изригването през 1950 г. на Неа Камени |
 |
| Застиналата лава на Неа Камени |
На Санторини
има няколко изригвания през ХХ век, последното е било
през 1950 г.
на малкия вулканичен остров Неа Камени, в
центъра на калдерата. То започва
на 10 януари 1950 г. с малко
земетресение, шум и последвали експлозии. На слизане от лифта заснех две снимки
от изригването, а по-късно и застиналата лава на Неа Камени.
През 60-те години на ХХ век около бреговете на гръцките острови плува
една голяма суперлуксозна яхта, на която понякога гостува Чърчил, друг път Мария
Калас или Джаки Кенеди… Нейн собственик е гръцкия милиардер Аристотел Онасис.
Той развежда заможни и известни хора около гръцките острови, за да ги направи
популярни. Бедните острови, на които до тогава хората се издържат с малко
земеделие и риболов, се превръщат бързо в интересни и привлекателни места.
 |
| "Кристина" - яхтата на Онасис, снимката е от Интернет |
По-късно самолетният
транспорт става по-достъпен за мнозина и Средиземноморието се превръща в
предпочитано място за морски почивки на западноевропейците. От 90-те години насам гръцките острови са
масова туристическа дестинация. Днес всеки турист стъпва на острова, след като
заплати на гръцката държава 20 евро. Това е един вид превенция пред
свръхтуризма, но тя не е особено работеща.
 |
| Само ако сте си наели стая с гледка към калдерата, може да се докоснете до създадената представа за романтика |
 |
| Кусто доказва, че тук не се крие древната Атлантида |
 |
| Мъж с традиционна носия прикадява пред църква |
 |
| Красиви и доста скъпи магазини |
Не ми стана само
ясно точно кога Санторини се превръща в символ на романтичната гръцка ваканция
– хванати за ръце влюбени, гледат към залеза над сини куполи и бели къщи.
Заслугата със сигурност е на фотографите, а социалните мрежи свършват
останалото. Тези снимки не показват почти пустинния пейзаж на острова. Той е
изключително беден откъм водоизточници. Дъждовната вода е единственият. Между
другото, тъй като отидохме рано сутринта на острова, за да избегнем тълпите,
видях колко трудно се зареждат хотелите. Туристическият бизнес се прави с
големи усилия, но…
 |
| От лифта се видя най-добре пустинния вид на острова |
Някога белите
къщи със сини куполи и изкопани в скалите пещерни жилища осигурявали на
жителите прохлада през лятото. Синият цвят служел също за възпиране лъчите на
слънцето, което немилостиво жарело пустинния остров. Военната хунта, която
управлява Гърция между 1967 и 1974 година насърчава запазването на бяло-синия
вид на сградите. Използва цветова схема като визуален символ на „гръцкото“
и националното.
Селото, в което
всички туристи ходят, е Ия. Синьо-белите къщи с гледка към морето днес са
предимно хотели, в които нощувките са между 400 и 1500 евро на вечер за двойна
стая в зависимост от местоположението. Какво може да получиш за 1500 евро – стая
с басейн с гледка към залеза, гарантирана с пари романтика. Разбира се, на
острова има и по-бюджетни места за настаняване, но те не гледат към калдерата.
И ако някога Вапцаров беше казал, че романтиката е в машините, днес е – в
снимките на залези в социалните мрежи. Между другото точно Вапцаров ми напомни
да се поинтересувам от друг гръцки остров – Кипър. Но затова – друг път.
Другото населено
място с гледки към калдерата е столицата Фира. Там може да се използва още една
атракция – спускане с лифт от града към пристанището. Има един момент, в който
за кратко висиш над бездната. Много готино преживяване! В края на деня, когато
островът трябва да бъде напуснат от туристите, дошли с корабите, се образуват
огромни опашки. Така залезите са запазени за онези, дето са си платили
настаняване.
 |
| Гледка от Фира към Неа Камени |
 |
| Фира към калдерата |
 |
| Пристанището на Фира |
И в Ия, и
във Фира уличките са тесни, създава се усещане, че си попаднал в лабиринт, но в
един разкошен синьо-бял лабиринт, украсен с лилавите цветове на бугенвилиите и с
пъстрите стоки в малките, но доста скъпи бутици и магазини за сувенири.
Все пак
интересно преживяване са гръцките острови. Честно казано, напоследък като
обикалям с най-голям интерес слушам разкази за ХХ век, бях забравила колко
драматичен е векът, в който се родих.
Коментари
Публикуване на коментар