Родос - два отразъка история

След падането на крепостта Акра през 1291 г. /в Светите земи, днес в Израел, на средиземноморския бряг/ християните загубили последната си голяма крепост там. Тамплиерите вече били разпуснати през 1312 г. с папска була, по настояване на френския крал Филип Хубави, но явно хоспиталиерите не били толкова богати и имотите им не били нужни на краля, затова продължили съществуването си. Всъщност те също губят опорните си точки в Леванта и постепенно си търсят ново място в Средиземноморието, първо отиват в Кипър, но по-късно великият магистър Фулк дьо Виларе решил, че орденът се нуждае от суверенна територия и така бил избран Родос. Не превземат острова безпрепятствено, обсаждат го с години, сключват договор с генуезците, едва след 1310 г. се настаняват на Родос. Постепенно го превръщат в една от най-мощните християнски крепости в Средиземноморието. На Родос създават мощен флот и постепенно се превръщат не само в религиозен, но и във военно-политически орден. 

Пред крепостната стена, забавна снимка, но става за илюстрация

Рицарите на св. Йоан изграждат и укрепват средновековния град. На остров Родос има само един град, който носи същото име, останалите населени места са села. Те построяват огромни крепостни стени, дълбоки ровове, кулите и портите, както и Двореца на Великия магистър и известната улица на рицарите. И тъй като са хоспиталиера построяват и голяма болница. Най-любопитна за мен на Родос бе улицата на рицарите, на която се намираха сгради, в които рицарите се събирали според езиците, които говорели. Самите рицари представлявали различни европейски народи и всеки народ се нуждаел от собствена резиденция, където да общува със едноплеменниците си.

Видях такъв кадър в един филм за Поаро и си казах, че ще дойда на Родос някой ден

Поглед към същата отбранителна кула, но от двора на Двореца на Великия магистър

Улицата на рицарите. Тук във всяка къща се събирали хора от различна националност.

Настилката на улицата е от морски камъни. Един мъж попълваше разрушените от автомобилите места.

В тази къща се събирали французите.

Църква, в която се черкували французите

 Хоспиталиерите, като повечето рицари са предимно аристократи, макар и монаси, но са и войници, което не изненадва никого, тъй като всеки някога се е увличал и е чел/гледал филми за кръстоносните походи. Основната първоначална мисия в Светите земи на този орден била грижата за болните и поклонниците, но постепенно военните дейности вземат връх. Били са тежки времена, ислямът настъпвал, Родос бил важна християнска територия. Те не само защитавали територията на острова, но влизали в сражения с мюсюлманите в Източното Средиземноморие. 

В центъра на снимката може да се види запазена част от оригиналната крепостна стена.

През 1480 г. огромна османска армия обсадила Родос. Рицарите, водени от великия магистър Пиер д'Обюсон, успели да отблъснат нападението. Градът обаче не останал непобедим завинаги.

Старият град отлично пази атмосферата от миналото.

Порти към пристанището, много помагат за ориентацията

Красиви остатъци от средновековни църкви

Гърците повече от българите не обичат турците, но сме живели толкова векове заедно,
може би е време да загърбим неприязънта.

Старите крепости са ми голяма тръпка.

Ресторантчета в малки улички, имаше ги навсякъде по островите.

 През 1522 г. султан Сюлейман Великолепни изпратил огромна османска армия срещу Родос. Обсадата продължила около шест месеца. Рицарите оказали ожесточена съпротива, но в крайна сметка били принудени да се предадат. Те получили право да напуснат острова при сравнително почетни условия. Тогава се установили в Малта, където продължили съществуването си до днес. След разпускането на Ордена на тамплиерите, те получили значителна част от имуществото им в различни европейски земи. Така се родили множество легенди, според които тамплиерите скрили, запазили на тайни места богатствата си. Едно от тези тайни места бил остров Родос.

Автентична сграда, която се обитава и до днес. Да се живее в такава сграда е луксозно преживяване.

 Разбира се, за каквато и да е достоверност в тези легенди няма надеждни исторически доказателства, но пък легендите подхранили много сюжети, сценарии за филми, конспиративни теории и пр. Ако бяха дошли в България, сега всяка легенда щеше да е историческа истина. Каменните стени на стария град на Родос останали, останал дворецът на Великия магистър, улицата на рицарите, болницата. Останали до днес, когато са туристически забележителности. Удивително е да се разхождаш из стария град и да слушаш историите за хоспиталиерите.

Дворецът на Великия магистър

Дворът

 Малтийски орден днес продължил традицията на хоспиталитерите - грижа за бедните и болните. Макар да носи името „малтийски“, неговото седалище вече не е там. Нещо повече орденът се превърнал в държава, без собствена територия, но със собствени паспорти, валута, дипломатически отношения с над 100 държави, вкл. и България, и Гърция. Работи в около 130 държави чрез медицински, социални и хуманитарни програми. В миналото е имал социална програма, която е действала на Родос, но днес дейността му на острова е по-ограничена. Въпреки това Орденът подпомага Родос, когато е необходимо, последната голяма помощ островът получава след големите горски пожари на през 2023 г. Това е много хубав пример как една организация, възникнала преди почти хиляда години като болнично братство, днес реагира при природни бедствия. 

Градината

Великолепна е!

Отдавна искам да се снимам под маслиново дърво.

 Голям късмет за нашата група бе, че през 2024 г. Дворецът на Великия магистър на рицарите на св. Йоан, улицата на рицарите, изобщо старият град в Родос са били обновени. След като рицарите хоспиталиери напускат Родос през 1522 г., Дворецът на Великия магистър постепенно губи първоначалното си значение. Османците използват сградата като военен и административен обект, а по-късно го превръщат в затвор. През 1856 г. съдбата на двореца се променя драматично: експлозия на барут, съхраняван в близката църква „Св. Йоан“, разрушава голяма част от сградата. В продължение на десетилетия дворецът остава до голяма степен в руини. 

Останки от църквата, разрушена от взрива. Не е възстановявана умишлено.

Опитвам се да покажа колко близо до двореца е църквата.

Разбира се, на Родос живеят мюсюлмани и католици.

 Промяната настъпва след италианското завладяване на Родос през 1912 г. в хода на Итало-турската война. Италия поема управлението на Додеканезите и започва мащабна програма за преустройство на Родос. Италианските власти виждат в средновековното наследство не просто исторически паметници, а средство за политическа пропаганда. Те искат да представят италианското присъствие като продължение на великите цивилизации и империи. През 1937 г. започва възстановяването на двореца на Великия магистър. Работата е извършена около 1940 г., проектът е на италианския архитект Виторио Местурино. Но това не е обикновена реставрация в съвременния смисъл на думата. Голяма част от оригиналната средновековна сграда вече е изгубена, а старите планове не са били достатъчни, за да позволят напълно достоверно възстановяване. Затова италианците до голяма степен реконструират двореца, като съчетават средновековни мотиви с представите на XX век за величието на рицарската епоха. Или сградата, която се вижда на снимките, не е изцяло оригиналният дворец на хоспиталиерите. Вътрешността също е преустроена. Италианците пренасят в двореца множество антични и раннохристиянски мозайки, главно от остров Кос, и ги използват за украса на залите. Добавени са мебели, произведения на изкуството и декоративни елементи, които трябва да създават впечатление за великолепна средновековна резиденция. Но зад тази реконструкция стои и много конкретна политическа цел. Фашистка Италия използва историята на Родос, за да легитимира собственото си присъствие в Егейско море. Древногръцкото, римското, византийското и рицарското минало са представяни като различни пластове от едно велико средиземноморско наследство, което фашистката държава се стреми да присвои символично. Историците определят това като характерна за фашизма употреба на миналото — миналото е превръщано в инструмент за представяне на съвременната власт като наследник на някогашното величие. 

Почти като в "Похитителят на изчезналия кивот"    
Каквото и да говорим за Холивуд, онагледява доста сюжета по свой начин.

 Дворецът става важен център на италианската власт на острова. Италианският губернатор Чезаре Мария Де Веки премества там своята централа. Сградата е предназначена и за италианския крал Виктор Емануил III, а по-късно Бенито Мусолини я използва като резиденция. Той никога не превръща двореца в свое постоянно седалище по начина, по който Франко използва своите резиденции в Испания. По-скоро дворецът е включен в представителната архитектура на италианския фашистки режим и е замислен като престижна резиденция за италианското ръководство. Именно затова на входа и до днес могат да се видят следи от епохата на италианското управление и името на Мусолини. След края на Втората световна война италианското управление приключва. С Парижкия мирен договор от 1947 г. Италия се отказва от Додеканезите и през 1948 г. Родос окончателно преминава към Гърция. Дворецът получава нов живот като музей.

Масата на Мусолини, посетителят очаквал да бъде приет и трудно различавал настроението на диктатора.