Ефес и св. апостол Павел

Ефес е един от най-впечатляващите древни градове в света. Намира се в днешна Турция, близо до град Селчук. В миналото той бил един от най-важните и богати градове в Мала Азия. Благодарение на удобното си местоположение и близостта до морето Ефес се превърнал във важен търговски, културен и религиозен център.

За да стигна до Ефес, трябваше да преплавам Егейско море с този туристически лайнер. Взех го от Пирея, пристанището на Атина.

За туристите отправна точка към Ефес е Кушадасъ, турски курорт с огромни плажни ивици 
и всякакви възможности за забавления.

Според Уикипедия така вероятно е изглеждал храма на Артемида в древността, това е едно от чудесата на Древния свят.

В Ефес е намерена нейна статуя с 28 гърди, това е древно изображение на плодородието. 

Историята на Ефес започва много преди римската епоха. Градът бил свързан с древногръцката култура, а по-късно попаднал под властта на Александър Велики и неговите наследници. През 133 г. пр.Хр. Ефес станал част от Римската империя и постепенно се превърнал в столица на римската провинция Азия. По това време градът преживял своя най-голям разцвет.

Ето ме пред Библиотеката на Целз

Една от най-известните забележителности в Ефес е Библиотеката на Целз. Тя била построена през II век в чест на римския управител Тиберий Юлий Целз. В библиотеката се съхранявали хиляди свитъци, а красивата ѝ фасада и днес е един от символите на древния град. Това е третата по големина библиотека в Древността, след Александрийската и Пергамската.

Това е театърът в Ефес, огромен и отлично запазен.

Друга впечатляваща сграда е големият театър на Ефес, който можел да побере 25 хиляди зрители, една десета от жителите на града. Той е изграден през III век пр.Хр. по време на управлението на Лизимах, значително е разширен и украсен по време на римските императори Клавдий, Нерон и Траян. Изграден е от мрамор на склона на хълма Панайър. Състои се от: кавеа, място за зрители, съдържа 66 реда седящи места, разделени на три нива. Скената, дн. сцена, също била триетажна, богато украсена с колони, статуи, релефи. В гръцкия период е  служил за театрални постановки, музикални събития и събрания на гражданите. През римския период е използван и за гладиаторски битки. Според Новия завет именно тук възникнал конфликт между последователите на апостол Павел и местните жители, които защитавали култа към богинята Артемида.

Ефес е известен и с Храма на Артемида, който бил едно от Седемте чудеса на древния свят. Храмът бил огромен и великолепно украсен, но през вековете бил разрушен и днес от него е останала само една колона. Тя се намира в дн. Селчук и не е близо до разкопките на това, което е останало от древния град.

С течение на времето Ефес постепенно губи своето значение. Реката Кайстър натрупва наноси, които запълват пристанището, а градът все повече се отдалечава от морето. Това отслабва търговското му значение и постепенно води до упадъка му.

Днес Ефес е един от най-важните археологически обекти в Турция. Посетителите могат да се разхождат по древните улици и да видят останките от библиотеки, храмове, театри, жилища и обществени сгради. Градът е своеобразен прозорец към живота преди повече от две хиляди години и показва как в едно място са се преплели гръцката, римската и християнската култура.

 

Така според православната иконопис изглежда св. ап. Павел

Винаги много съм се впечатлявала от историята на ранното християнство. А апостол Павел е бил сред любимите ми фигури. Затова си мисля, че е добре да се опитам да възкреся неговият път на проповедник.

След смъртта и възкресението на Исус учениците му започват да проповядват в Йерусалим. Първоначално християните не се възприемат непременно като отделна религия. Те са юдеи, които вярват, че Исус е обещаният Месия. Продължават да посещават храма и спазват много от юдейските обичаи. Според книгата Деяния на апостолите общността живее като братство: споделят храна и имущество, грижат се за бедните и вдовиците и се събират за молитва и „разчупване на хляба“.

 

А така изглежда проповядването на св. ап. Павел в Ефес

Или така, това е гравюра на Дюре.

Павел първоначално се казва Савел. Роден е в Тарс, град в Киликия (днешна Турция), вероятно в началото на I век. Той е юдей, фарисей и добре образован човек. Самият Павел казва, че е получил обучение в Йерусалим при Гамалиил, известен учител на еврейския закон. Павел е римски гражданин. Това му дава определени юридически права и по-късно се оказва значимо в неговата история.

Първоначално Павел е противник на християните. Според Деяния на апостолите той участва в преследването на последователите на Исус. Смята, че движението е опасно отклонение от юдейската вяра. И тогава се случва прочутото му обръщане. Докато пътува към Дамаск, за да преследва християни, Павел преживява видение на възкръсналия Исус. Според разказа Исус му се явява и му казва: „Савле, Савле, защо Ме гониш?“

След това Павел ослепява временно. В Дамаск християнин на име Ананий му помага, Павел възвръща зрението си и приема кръщение. Това събитие променя целия му живот.

Павел започва да проповядва, че Исус е Месията и Божият Син. Започва огромна мисионерска дейност. Пътува из: Сирия, Мала Азия, Македония, Гърция, вероятно и други части на Римската империя.

Основава християнски общности в градове като Филипи, Солун, Коринт и Ефес. Павел върви по римски пътища, влиза в огромни градове, говори в синагоги, среща езичници, спори с философи и религиозни учители, а след това пише писма до хората, които е оставил след себе си.

Най-големият му въпрос: трябва ли езичниците да станат юдеи?

Това е един от най-важните моменти в историята на ранното християнство.

Първите християни са предимно юдеи. Но Павел започва да проповядва сред езичниците — хора, които не са юдеи. Тогава възниква проблем:

ако един езичник стане християнин, трябва ли да спазва целия Моисеев закон? Трябва ли да бъде обрязан? Павел отговаря: не. Според него човек се оправдава пред Бога чрез вяра в Христос, а не чрез това да стане юдеин и да изпълни целия юдейски закон. Това е революционно. Именно тази идея помага християнството да стане универсално движение.

Понякога се среща твърдението, че Павел е истинският основател на християнството, а не Исус. Павел не е измислил вярата във възкресението, не е първият човек, който нарича Исус Месия, и не е създал християнската общност. Той се присъединява към вече съществуващо движение. Но неговият принос е огромен: той формулира и разпространява християнското послание в езическия свят.

Какво е писал Павел?

Имаме нещо изключително ценно — писмата му.

Няколко от книгите на Новия завет са негови писма до конкретни общности.

Сред тях са послания до римляните, коринтяните, галатяните, филипяните, солунците и др. Тези текстове са едни от най-старите запазени християнски документи. Всъщност някои от писмата на Павел са написани преди евангелията. Затова те са изключително важен исторически източник за това в какво са вярвали най-ранните християни.

За Павел: Исус е Месията; Исус е умрял заради греховете на хората; Бог го е възкресил; чрез Христос човек може да се примири с Бога; вярващите образуват едно тяло — Църквата; в края на историята Христос ще се върне и мъртвите ще възкръснат.

Павел също говори много за любовта. В Първото послание до коринтяни намираме прочутото: „Любовта е дълготърпелива, любовта е милостива...“

Това е един от най-известните текстове в цялата Библия.

Павел пише текстове, които ограничават ролята на жените в определени църковни ситуации, но в същото време в неговите писма виждаме жени, които заемат важни позиции в ранните общности. Например Фива е представена като служителка на църквата в Кенхрея, а Прискила заедно със съпруга си Акила е важна сътрудничка на Павел. Това показва, че реалният живот на ранните християнски общности е бил по-сложен от простото „мъже ръководят, жени следват“.

Новият завет не описва подробно смъртта на Павел. Според древната християнска традиция той е екзекутиран в Рим по времето на император Нерон, вероятно през 60-те години на I век. Тъй като е бил римски гражданин, традицията твърди, че е бил обезглавен, вместо да бъде разпънат. Но конкретните подробности за последните му дни не са толкова сигурни, колкото някои по-късни разкази ги представят.
След Павел християнството вече не може да бъде разглеждано само като малко движение в Юдея. И най-интересното е, че писмата му ни позволяват да надникнем почти директно в мислите на човек, живял само няколко десетилетия след Исус.

 

Днес този котарак има 15 милиона последователи в Инстарграм. Той е стопанинът на древния град, или по-точно на разкопките на древния град.

За престоя на Павел в Ефес се знае доста, информацията идва от  Деяния на апостолите и от самите писма на Павел. Най-вероятно Павел прекарва в Ефес около две до три години по време на т.нар. трето мисионерско пътуване, приблизително 53–55 г. сл. Хр. Хронологията не може да бъде установена с абсолютна точност. Първоначално той пристига в града и започва да проповядва в синагогата. След като възникват спорове, премества дейността си в помещение, наречено „училището на Тиран“. Там, според Деяния 19:10, Павел поучава толкова продължително, че посланието му се разпространява из цяла Азия.

Ефес е един от големите градски центрове на римска Мала Азия. Има огромно пристанище, театър, пазари и прочут храм на Артемида. Павел очевидно не просто проповядва от време на време. Той изгражда организирана християнска общност. В Деяния четем за хора, които приемат неговото учение, кръщават се и се отказват от магически практики. Един от най-впечатляващите епизоди е разказът за хора, които публично изгарят своите книги за магия. Лука оценява стойността им на 50 000 драхми — огромна сума.

Това вероятно е литературно оформен разказ, но показва колко силно авторът представя конфликта между християнството и местните религиозни практики.

Няколко юдейски екзорсисти се опитват да използват името на Исус като магическа формула. Те казват на демон: „Заклевам ви в Исус, Когото Павел проповядва.“ Според разказа демонът им отговаря: „Исус познавам и Павел зная; но вие кои сте?“ След това човекът, обладан от духа, ги напада и те избягват ранени и без дрехи. Историята е интересна, защото показва, че в Ефес е съществувала силна култура на магия, заклинания и екзорсизъм.

Големият конфликт с почитателите на Артемида. Това е може би най-известният епизод от престоя му. Ефес е прочут с храма на Артемида, едно от чудесата на древния свят. Около култа има цяла икономика — занаятчии и търговци продават малки сребърни изображения на богинята. Проповедта на Павел започва да засяга този бизнес. Един сребърник на име Димитрий събира други занаятчии и ги убеждава, че Павел застрашава не само доходите им, но и почитта към Артемида. Тълпата се втурва към огромния театър на Ефес и започва да крещи: „Велика е Артемида Ефеска!“ Според Деяния тълпата продължава така около два часа.Това е прекрасен пример за реалността на ранната християнска мисия: проповядването не е било само богословски спор. То понякога е засягало икономика, традиция, обществен ред и градска идентичност.

Павел пише Първото послание до коринтяни по време на престоя си в Ефес. Самият той споменава: „Ще остана в Ефес до Петдесетница.“ Тоест имаме директно свидетелство от самия Павел, че се намира там. Вероятно от Ефес той поддържа активна кореспонденция с други църкви.

Има и Послание към ефесяните, но повечето съвременни изследователи смятат, че то вероятно не е написано лично от Павел, а от по-късен автор от неговата традиция. Това е един от спорните въпроси в новозаветната наука.

Павел и коринтяните от Ефес. Докато е в Ефес, Павел е в постоянна връзка с християните в Коринт. Оттам пише поне част от кореспонденцията си с тях.

И в Първото послание до коринтяни виждаме много живия човек зад богословските текстове: той се кара с тях, отговаря на въпросите им, поправя ги, тревожи се за разделенията им и едновременно с това се опитва да ги убеди да останат една общност. Така Ефес вероятно е бил не просто място, където Павел проповядва, а един от главните му оперативни центрове.

Има ли археологически следи от Павел? Знаем много за самия Ефес — улиците, театъра, храмовете, обществените сгради и градската структура. Но няма археологически обект, за който да можем със сигурност да кажем: „Тук точно Павел е живял“ или „тук точно е проповядвал.“ „Училището на Тиран“ например е известно от текста на Деяния, но археологията не ни позволява уверено да посочим конкретна сграда като неговата.

Ефес ни позволява да видим Павел не просто като автор на богословски писма, а като реален човек, който живее години наред в голям римски град, работи, проповядва, пише писма, има последователи и влиза в конфликт с местната икономика и религия.