Ърнест Хемингуей: "Фашизмът е лъжа, изречена от бандити."

 „Фашизмът е лъжа, изречена от бандити. Писател, който няма да лъже, не може да живее и работи при фашизма.“ (Ърнест Хемингуей, 1937 г.)

 

Ърнест Хемингуей, Куба (1950), на борда на "Пилар"

            Журналистическата дейност на Ърнест Хемингуей по време на Гражданската война в Испания (1936–1939 г.) е един от опасните периоди в кариерата му. През 1937 г. Хемингуей е утвърден писател, с категорични антифашистки възгледи, които демонстрира през този период. Той избира да се върне в Европа, но този път не в любимия Париж. Забравя дори любимата Африка. Избира Мадрид, за да е в близост до фронтовата линия на Испанската гражданска война. Желанието му е да предаде човешката трагедия, както и да подкрепи Републиканското правителство срещу Франсиско Франко. През февруари той пристига в Испания като специален кореспондент на Северноамериканския вестникарски алианс. Той е един от най-известните и най-скъпо платените военни репортери по това време, получава по 500 долара за дълъг репортаж и по долар на дума за кабелограма. Хемингуей не крие своите пристрастия и изобщо не се стреми да бъде безпристрастен. За него Испания е „последната добра страна“ и фронтова линия в защитата на демокрацията. (Освен това Хемингуей винаги е искал да бъде военният кореспондент/писателят на своето поколение. В "Зелените хълмове на Африка" той заявява, че писател, който не е бил на война, не може да бъде достатъчно добър и да изобразява правилно военни сцени. В същото време чете усилено Толстой.)

        Мадрид, по това време е под постоянен артилерийски обстрел от националистите. Хемингуей живее и пише в прочутия хотел „Флорида“, където споделя битието си с други интелектуалци и журналисти, включително с Марта Гелхорн (която по-късно става негова трета съпруга). Хемингуей изпраща 31 мащабни репортажа за американската преса. Те  са почти художествени текстове. Писателят не се страхува да промени правилата на военната кореспонденция. Описва страха, глада, праха и умората на обикновените войници и цивилните граждани.

            Той е толкова пристрастен, че се опитва да привлече вниманието на президента на САЩ към конфликта. Изследователите на творчеството му смятат, че се стреми да избегне включването на САЩ в бъдеща война. В сътрудничество с холандския режисьор Йорис Ивенс  (свързан с Коминтерна) създава филм. Участието му се свежда не само до написването на сценария, но и до озвучаването на филма със собствения си гласа. Пропагандният документален филм „Испанска земя“ (1937) е прожектиран в Белия дом пред президента Франклин Рузвелт. Поради близкото си сътрудничество с интернационалните бригади и републиканското командване (контролирано отчасти от съветски съветници), Хемингуей е получил безпрецедентен достъп до фронта. Показването на филма пред Рузвелт всъщност цели нещо съвсем друго, Хемингуей и Ивенс се опитват да убедят президента да отмени временно ембаргото за износ на оръжия. Разбира се, един пропаганден филм, дори създаден от Хемингуей, не може да промени американската политика. Филмът е показан и в Холивуд, но отзивите за него са като за пропаганден филм - много пропаганда, малко истина. 

            Още през 1937 г. Хемингуей разбира, че СССР отдавна е монополизирал антифашизма и го използва за свои цели. (Много бързо променя позициите си. След като войната избухва през 1936 г. той е на страната на републиканците срещу едрите земеделци, които подкрепят Франко. След като идва в Испания още през 1937 г. е разколебан и пише до родителите на жена си, че не подкрепя нито една от двете враждуващи страни. Но всъщност през двете години (1937-1939) смята, че не трябва да се противопоставя на съветската пропаганда, за да успее републиканското правителство.) Първоначалната симпатия на писателят към републиканците е по-скоро заради идеализма на интербригадистите, повечето хора с леви убеждения. По време на престоя си в хотел „Флорида“ в Мадрид, Хемингуей отблизо наблюдава действията на съветските съветници, агентите на НКВД (политическата полиция на СССР) и чуждестранните комунистически лидери. Той става свидетел как съветските агенти са по-заети да преследват, затварят и екзекутират други леви антифашисти (анархисти, троцкисти от ПОУМ и независими републиканци), отколкото да се бият на фронта. И как масите им винаги са отрупани с отбрани ястия и питиета.

            Може би случаят с убийството на Хосе Роблес показва доколко Хемингуей е повлиян от съветската идеология, макар и за кратко. Роблес е роден в семейство с монархически симпатии, който по-късно се приобщава към левицата. През 20-те години на ХХ век емигрира в САЩ, където преподава испанска литература. Когато през 1936 г. избухва Гражданската война, той се връща в Мадрид. Още през есента съветската полиция арестува Роблес, изтезава го в един от специално създадените съветски затвори (НКВД създава такива из цяла Испания). Накрая го убива и се отърва от трупа му. (Подобно на войната в Украйна, и в Испания НКВД има не и свои крематориуми.) Още когато пристига в Испания през 1937 г. приятелят на Роблес Дос Пасос се залавя да разкрие истинскита съдба му. Той отказва да повярва, че бил фашистки шпионин. Между другото от 1937 до 1939 г. възгледите на Дос Пасос и Хемингуей се разминават, тъй като Ърнес приема съветската идея, че една личност няма значение, важно е делото. Той се опитва да попречи на Дос Пасос да разкаже в САЩ истината за убийството на Роблес. Съпругата на писателя Кейти Дос Пасос не вярва на ушите си, когато на пристанището Хемингуей изрича: "Майната им на гражданските свободи. Ти с нас ли си, или против нас?". Интересно е, че Хемингуей така и не се отказва от позицията си по случая с Хосе Роблес. Смятам, че след 1939 г. той вече не вярва твърдо на съветската пропаганда. Обяснява го обаче с огромното напрежение от войната. Извинява се по-скоро.

            В тези две години Хемингуей сближава много позициите си със съветските и вероятно това дава основание на НКВД да го вербува през 1940 г., когато започва Втората световна война. През 1938 г. Ивенс заминава за Китай, но в писма продължава да назидава Хемингуей. Повечето му съвети остават нечути. Мястото на Ивенс е заето от друг комунист, германецът Реглер, който за разлика от Ивенс не описва една добродетелна Русия, която се бори срещу фашизма, а една сатанинска Русия, която използва всякакви методи, за да ликвидира собствените си хора. Реглер е човекът, която запознава Хемингуей с един от сатанинските представители на НКВД в Испания, Орлов, предполагайки, че на американеца е известно кой е той. По-късно Орлов цинично ще напише, че Хемингуей, оплетен във възгледите си, не е знаел къде да спре. Може би оправданието на Хемингуей е, вярата му, че фашизмът трябва да бъде спрян в Испания. (Орлов е използван след това в "За кого бие камбаната.)

        През 1938 г. по настояване на западните правителства интербригадистите трябва да напуснат Испания, за да се ограничи чуждестранната интервенция във войната. Републиканското правителство набързо организира прощален парад в Барселона, на който интербригадистите маршируват пред добронамерената тълпа. Случилото се разклаща вярата на Хемингуей, който научава за него в началото на ноември във Валенсия, републиканската столица. Той пада духом, тъй като не вижда никакво основание за оптимизъм. Все още Хемингуей не знае, че интербригадистите могат да се завърнат в страните си, но ако в западните те ще останат винаги под подозрение, в СССР те ще станат жертви на Сталинските чистки.

           Веднага след като става ясно, че Републиката губи войната, Хемингуей започва да отразява видяното в творчеството си. Фашистите на Франко превземат страната и разстрелват всеки, който дори малко им прилича на републиканец. Хемингуей е в Кий Уест и следи предсмъртната агония на републиката. Обзет е от гняв и чувство на вина, особено негодува срещу журналистите. Гневен е и на западните държави, който според него, не са защитили републиката. Той все още вярва, че суровите методи на НКВД и Коминтерна са оправдани заради борбата срещу фашизма. Разбира се, когато влизат в Мадрид фашистите на Франко действат като по сценарий, описан от някой републиканец. Марксистките книги се горят на клада, републиканците и техните съюзници са отстранени от политическия живот, хиляди са разстреляни, десетки хиляди губят работата си и са изпратени в лагери. Само Мексико приема интербригадистите с отворени обятия. Франция става все по-негостоприемна и там републиканците са изпратени в лагери, когато броят им надхвърля 200 000. После идва предателството на западните страни към Чехословакия, там те отстъпват Судетите на Хитлер, а той превръща цялата страна в своя сфера на влияние. Обстановката в Европа продължава да се изостря. На 23 август 1939 г. външните министри на Германия и СССР обявяват, че са подписали договор за ненападение за следващите девет години. Пактът е смъртна присъда и за Коминтерна, нейните ръководители ще бъдат убити в следващите години. (НКВД ликвидира Коминтерна.) Хемингуей отново е готов да повярва на Сталин за разлика от своите приятели. Може би тук трябва да спра да говоря за възгледите на Хемингуей и да кажа с едно изречение, че в "За кого бие камбаната" той се опитва да изложи обективна истина за случилото се в Испания. Заради романа Хемингуей загубва много от приятелите си от левицата. Какво се е променило за американеца след 1939 г. Много просто, той спира да се цензурира, защото няма как написаното да навреди на Републиката и дава обективната представа за случилото се.

 

Джордж Оруел, в Испания (1937)

            По същото време в Испанската гражданска война участва друг от големите писатели на ХХ век – Джордж Оруел. Приликата между двамата е, че подкрепят републиканската кауза срещу фашизма. Разликите в техните репортажи, роли и изводи дефинират бъдещото им творчество. Хемингуей пристига в Испания като знаменитост, като високоплатен  кореспондент. Радва се на лукса на хотел „Флорида“ в Мадрид, има достъп до гориво, добра храна и високопоставени източници на информация. Войната за него е катализатор за драматични разкази. Оруел се намира в окопите. Пристигнал е в Испания без пари и без протекции. Той се записва като доброволец в лявата антисталинистка милиция POUM. Прекарва месеци в калта на Арагонския фронт, страдайки от въшки, глад и студ, преди куршум на франкистки снайперист почти да го убие.

    Отношението към Съветския съюз е най-големият идеологически разлом между двамата автори. Хемингуей съзнателно си затваря очите за сталинистките чистки и екзекуции в тила на републиканците. Той вярва, че комунистите са единствената организирана сила, способна да победи Франко, и затова не трябва да бъдат критикувани в пресата по време на войната. Оруел преживява бруталното преследване на неговата милиция от страна на просъветските тайни служби в Барселона през май 1937 г. Той вижда как съюзници избиват съюзници в гърба. Оруел е отвратен и от съветската пропаганда в пресата, което още в Испания го превръща в заклет враг на тоталитаризма. Испания ражда шедьовъра на Хемингуей „За кого бие камбаната“. Прочитът му е романтичен, фокусиран върху саможертвата, дълга и любовта пред лицето на смъртта. Преживяното в Испания вдъхновява Оруел за „Почит към Каталония“, но и полага директните основи за написването на двете му най-велики антитоталитарни творби – „Фермата на животните“ и „1984“. Антиутопиите от самото си раждане са провокиране от ужаса на съветските зверства и в Съветския съюз, и по време на гражданската война в Испания, и през ВСВ.

        Та, антифашизмът е създаден от  СССР още от 30-те години на ХХ век (Създаден е Коминтернът), ликвидиран е през 1939 г. от НКВД по поръчение на Сталин и обсебен като идеология от СССР/Русия и до ден днешен. Има много примери за това, съдбата на Вапцаров и съдбата на Хемингуей ясно доказват колко брутално се използват човешките съдби на левите интелектуалци за пропаганда. Тяхната смърт е най-яркото доказателство, че човек не може да е антифашист и да се отскубне от лапите на Коминтерна и НКВД.

Лодката "Пилар"

            Въпреки това разочарование, въпреки "За кого бие камбаната" (1940 г.), Хемингуей се съгласява на формален контакт със съветското разузнаване, т.е. той става съветски шпионин, с кодовото име „Арго“. Макар че не предава никаква информация на Москва и е определен като „безполезен“, неговото самоубийство е пряко свързано с решението му да се включи активно в антифашистката борба.

        Хемингуей заживява в Куба след участието си в Испанската гражданска война. Живее в Хавана повече от две десетилетия (между 1939 и 1960 г.). Това е най-продуктивният, но и най-противоречивият период от живота му. Кубинският му дом, имението „Финка Вихия“ в покрайнините на Хавана, се превръща в негово лично убежище, където той съчетава писането, риболова и заплитането в сложни политически и шпионски игри. Куба дава на Хемингуей вдъхновението за най-великите му късни творби. На острова той живее сред десетки котки и кучета, приема холивудски звезди като Спенсър Трейси и Ава Гарднър и прекарва часове в любимите си хавански барове „Ел Флорида“ и „Ла Бодегита дел Медио“. Вдъхновен от кубинските рибари, през 1951 г. той написва „Старецът и морето“. Творбата му носи наградата „Пулицър“ (1953) и Нобеловата награда за литература (1954). Писателят подарява златния си Нобелов медал на кубинския народ.

          Когато през 1959 г. Кубинската революция побеждава, Хемингуей първоначално приветства свалянето на диктатора Батиста, заявявайки пред репортери, че е „възхитен от Фидел Кастро“ и вярва в каузата на революционерите. Хемингуей и Кастро се срещат лично само веднъж – през май 1960 г. на риболовния турнир „Ърнест Хемингуей“ край Хавана. Кастро печели трофея, а двамата разговарят приятелски за риболов и литература (Фидел твърди, че любимата му книга е „За кого бие камбаната“). Хемингуей отново се оказва притиснат между два огъня. 

С Фидел Кастро, 1960 г.

            През юли 1960 г. Хемингуей напуска Куба за последен път, вярвайки, че ще се завърне. След последвалата американска инвазия в Залива на прасетата през 1961 г. обаче става ясно, че връщането му е невъзможно. Изгубил любимия си дом, ценната си библиотека, ръкописите си, писателят изпада в тежка депресия. Манията му, че ФБР го следи (която по-късно се оказва истина именно заради кубинските му връзки), се засилва фатално, което води до самоубийството му същата година в Кетчъм, Айдахо.

        За тази част от живота на Хемингуей ще разкажа допълнително. Смъртта му е пряко следствие от шпионските игри, в които участва, и от подозрението, което пада върху него от страна на ФБР заради испанския период от живота му.