Спиналонга - островът на прокажените

 Преди да тръгна за гръцките острови прочетох доста книги. Все още малко познавам историята на южната ни съседка и се старая да разширявам това познание. Разбира се, и преди да видя в плана на пътуването Спиналонга, бях чувала за острова на прокажените. Знаех, че има роман, написана от английска писателка с гръцки корени, но все не успявах да го заема от Регионалната библиотека. Оказа се, че Виктория Хислъп не е непозната на четящата русенска публика. Не си падам много по романи за любов и исторически драми, но „Островът“ на Хислъп ме плени. Книгата е художествено произведение, но доста конкретно свързано с историята, напомни ми на книгите на Капка Касабова. Хислъп се оказа и отличен разказвач, буквално „глътнах“ книгата.

Споналонга

Елунда, Крит

Историята на проказата ми напомни историята за Ковид 19, която всички наскоро преживяхме. Разликата между двете заболявания е много съществена обаче. Проказата съществува от древни времена, за прокажените разказват още евангелските текстове. Като се порових, научих, че съществуването на болестта е доказана при археологически разкопки в Азия сред изследвани човешки останки от второто хилядолетие преди Христа.

Днес проказата е известна днес като болест на Хансен, причинява се от бактерията, която засяга предимно кожата и периферните нерви. Ако не бъде лекувано, заболяването може постепенно да доведе до загуба на чувствителност, мускулна слабост, увреждания и трайни деформации. Книгата Хислъп обхваща доста дълъг исторически период - преди и след Втората световна война. Годината 1957 г. е показана като последната в колонията на Спиналонга. Колонията е закрита, тъй като по-голямата част от хората са вкарани в ремисия чрез лечението и се връщат в общността, а най-тежките случаи приети в специализирана болница в Атина.

От Средновековието до 1957 г. проказата в Европа е възпирана, като хората са отделяни в колонии. Била е значим здравен проблем. Считала за силно заразна, нелечима, обезобразяващи заболелите, затова те са подлагани на огромната социална стигма. И в романа е показано как са отделят болните от техните семейства и болният се е счита „мъртъв“ приживе.

Големият научен пробив за откриване на причинителя на болестта всъщност е осъществен от един норвежки лекар, Хансен, още през 1873 г. и това, според някои автори, е началото на съвременната бактериология. Спиналонга е част от тази история. На малкото островче са изпращани болните от проказа в продължение на почти половин век /1905-1957г./. Първоначално те са само от Крит. През 1913 г. островът става част от гръцката държава и тогава на него биват изпращани болни от цялата страна.

Гледка от Спиналонга към морската шир

Днес островът е музей, запазен е такъв, какъвто е бил през 1957 г. Това е една от най-нашумелите туристически дестинации в момента. Може би в тази първа част от моя разказ трябва да обясня защо точно Спиналонга е избран за място на прокажените. Както казах, островът е близо до остров Крит, по-точно до едно селище Елунда. Оттам прокажените са били снабдявани ежедневно с храна, лекарства и стоки от първа необходимост.

И накратко защо точно Спиналонга е избран за колония за прокажени. През 1597 г. на островът е изградена венецианска крепост. Задачата й е отбранителна, целта - остров Крит да не бъде превзет от османците. От миналата година обикалям териториите на бившата венецианска република и съм възхитена от оставеното архитектурно наследство и солидната борба срещу навлизането на османците в християнска Европа. Малкият остров Спиналонга е превърнат от венецианците в трудно превземаема крепост, обърната към морето, бастион, който защитава жителите на свободолюбивия остров Крит. Спиналонга е превзета от османците на 4 октомври 1715 г. след тримесечна обсада. След това започва османският период на острова. Създава се поселище, изграждат се домове и обществени сгради. Когато през 1903 г. критските власти решават да използват острова за колония, имат предвид наследството на острова – венецианската крепост и османските полуразрушени домове.

 

Крепостта