Историите на Цветелина от вчера и днес

Ритуалите преди Йордановден и навръх празника са свързани с неговия основен смисъл – освещаването на кръста, водата и целия свят. Народът ни нарича този ден още Водици, Водокръщи и пр.  Старите българи са вярвали, че точно в полунощ реките спират да текат и стават лековити.             През нощта срещу празника, в потайна доба, небето „се отваря” и сам Господ застава на небесната порта и изпълнява желания. Който дочака и успее да види чудото с очите си и да изрече онова, което най-много иска, ще бъде възнаграден. Желанието ще се сбъдне.             Водата се освещава. След службата с тържествено шествие се отива на реката и попът хвърля кръста. За него скачат нечетен брой младежи. Който успее да го открие, ще бъде здрав и щастлив. Той обикаля с реликвата и получава отвсякъде дарове. Кръстът може да се откупи с наддаване.       ...

Кукерските маскарадни игри са старинен обичай в българските земи, засвидетелстван за първи път в писмени източници от VІ век. Разпространен е най-вече в Югоизточна и Югозападна България, както и на някои места в Северна България. Кукери днес е общоразпространено наименование, но иначе в различните региони и селища са ги наричали по различни начини. В Петрич тези игри се наричат русалийски или станчинарски игри и по данни на Михаил Арнаудов "...тези игри се провеждали през така наречените "погани" (мръсни)дни от Коледа до Богоявление(Водици) - 25 декември  -6 януари". Обичаят в миналото е имал ритуален смисъл, вероятно останал от езичеството. Кукерите трябвало да изплашат и прогонят злите сили със страшните маски и звънците, както и да повлияят за здраве и плодородие на хора, добитък и реколта.   Гяволи В настоящето, когато мистичната и магическата им функция е отпаднала, русалийските игри придобиват зрелищен характер. Ритуалното в тях е изместено за сметк...

Най-общо неговият обреден смисъл е пожелаване и осигуряване на здраве и всеобщо благополучие, за което според народните представи може да се разчита на магическо докосване със сурова, зелена клонка, и то именно в началото на годината.             Общобългарското разпространение има тази форма на обичая, участници в която са деца на възраст от 4 – 5 до 10 – 12 годишни /някъде само момченца/. Събрани на групички от по няколко деца, те обхождат домовете на своите близки и съседи, като започнат от своя дом преди разсъмване или сутринта на празника. Всяко дете носи свежо откършена и украсена дрянова пръчка /по-рядко черничева, крушова, сливова, лескова, от мекиш/, която има специално название суровакница, суровица, сурвачка, сурва, сурокница, суровиска, сировишняк, василичарка . Нейната украса, свързана често с основния за даден район поминък, бива твърде разнообразна – преплетени клнчета, нанизи от пуканки и сушени плодове, дреб...

„Понятието „демон“ е от гръцки произход и най-общо означава „дух“. Вярата в демоните възниква с появата на човека и се развива в съзвучие с неговата икономическа, културна и социална еволюция. В първобитното общество демоните олицетворяват предимно силите на непозната и позната природа. Те се възприемат като безплътни същества, живеещи в дърветата и цветята, в животните и птиците, в камъните и реките. Затова обитават горите, планините, водите и небето. В значителна степен светът на демоните представлява своеобразна свръхестествена общност, , в която липсва строга индивидуалност и йерархичност. С течение на времето демоните започват постепенно да придобиват свои, различаващи ги един от други черти и функции. Голяма част от тях присвояват отделни зооморфни и антропоморфни характеристики и измерения. Така се стига до познатия ни смесен или хибриден тип демонични същества, към които можем да отнесем кентаврите /полуконе-полухора/, песоглавците /хора с кучешки глави/, сатири /хора с кози ...

Н ОВА ГОДИНА. Днес празнуваме Нова година на 1 януари — деня, на който Църквата празнува св. Василий Велики. На много места обаче народът е запазил спомена за началото на Нова година около времето, когато денят почва да расте. Разбира се, той не знае, че астрономически най-дългата нощ и най-късият ден са на 22—23 декември. Един празник, чисто християнски, близък до тази дата, е Игнажден — празникът на св. Игнатий Богоносец, честван на 20 декември и народът казва, че от този празник денят вече е пораснал с едно просено зърно. С други думи, Игнажден се смята като ден с найдълга нощ и най-къс ден. Това навежда на мисълта, че в стария български календар, за който вече говорихме, първият месец — елем , се е падал някъде около тази дата, започвал е от нея. Когато нашите прадеди създали българската държава, те са имали нужда от един постоянен календар. Всъщност той е необходим за съществуването на всяка държава. От този календар зависят много-неща: събирането ежегодно на данъка, служене...