Мана или оренда

      Магьосниците стават недосегаеми за злите духове като се табуират чрез костюми или заголване, украшения, амулети и билки

(…) Ние сме тук при изходната точка на най-старите магически идеи и практики, както можем да ги наблюдаваме в жива форма и днес ту у изостаналите културни племена на Новия свят, ту у народи като нашия, смесили в странна пъстрота първични възрения върху скритото съотношение на нещата и по-нови религиозно – етически идеи. Ако дълго време се приемаше, че в началото на религиозното развитие стои т. нар. анимизъм, т. е. вярата в особени духове, които изпълняват природа, животни и човек, по-късно се видя, че има една преданимистична магия, която може да замества тази вяра и да борави с явленията, без да прибягва до душа и духове. Интелектуалната сила на първобитния човек не бива да се надценява за сметка на една образно.афективна мисъл, способна да се задоволи с по-прости представи за околния свят. Разбира се, еволюцията тук не може да се свежда към една проста схема за смяна на магия с религия, както правеха някои учени, и в действителност картината днес представя твърде заплетени ходове на мисълта с успоредни или кръстосани методи на вярата, култовете и чародейството. Но че редом с най-новите християнски или научни идеи се търпят и някои „варварски” понятия, непримирими с тях, не трябва да ни учудва някак при особения състав и различните напластявания на фолклора. (…)

      Идеята за мана се досяга с представата за табу, т. е. за предмети и лица, които не трябва да се докосват, понеже от тях иде опасно действие. Всичко, свързано със смъртта, излъчва инфекциозна сила; също тъй и предмети, които играят свещена роля. Особено предводители и царе са дотолкова табуирани и неприкосновени, щото всичко, което те досегнат, става неупотребимо за другите смъртни. Разни магьосници и лекари, като нашите русалии, и калушари взимат предпазителни мерки, за да станат недосегаеми за тези духове - табуират се чрез особен костюм, заклевания и украшения, чрез обредното заголване, чрез амулети, билки и пр.

      Древните българи не са били чужди на този род представи, както добре развива тая идея В. Бешевлиев. От отговорите на папа Николай І до българите (866) ние учим, че те са имали някакъв камък, „от който, ако някой поради немощ вземе нещо, случва се да добие лек за тялото си”. Такива камъни с чудодейна или лековита сила знаят всички по-стари народи, еднакво тюрките, семитите, германците и славяните. Крум, като отсякъл главата на Никифор, оголил черепа, облякъл го отвън със сребро и карал да пият от него славянските вождове. Маната на убития император се намирала в главата (черепа) му и пиенето от нея е трябвало да усили маната на българския господар и на неговите най-близки. (…)

      Но и днешните българи знаят множество случаи на представи и обреди от кръга на мана-оренда, без да можем да определим във всеки случай дали те са прастаро наше наследство, или културни заемки от пражителите на Балканския полуостров или южните и източните народи.

      Така напр. вграждането на живи хора или техните субститути (сянка, животно) в основите на сгради може да се тълкува прекрасно като документ на първобитна вяра, че сградите се сдобиват с една собствена сила на устойчивост, с един магически дух, равнозначен с т. нар. мана. Кукерът, който на чисти понеделник върши своята култово-магическа пантомима, притежава някаква особена свръхлична сила, която може да бъде целебна за тогова, който докосне неговата дреха; така също и русалиите калушари, които носят тояга с чудодейни билки и танцуват магическия си танец, за да засилят своята мана, могат да отстранят болестта, щом болният влезе в техния кръг и се приобщи към тяхната тайнствена сила, спечелена чрез особени обреди и посвещения.

      Ако изобщо разните типове вражалци и магьосници се радват у народа на голяма почит, то е заради тяхната свръхлична сила, придобита чрез аскетическа практика или чрез чудесни предмети и заклевания. Тази сила се предава било „по кръв”, по наследство, било по пренасяне, чрез лично посвещение. Някои неща и предмети се отличават с особена двойна мана – така напр. „живият огън”, през който се прекарват при особен церемониал животни или хора в случай на тежки болести; или разни части от люти зверове, зъб и кожа на вълк, череп на змия, вол или кон, способни да прогонят духа на болестта; или голи мечове и разни железни предмети, които се смятат като сигурно средство за пропъждане демонични сили; или колачи и хлябове от Коледа, Нова година и т. н., осветени чрез обреда и получили тайнствена мощ да влияят върху здраве и жизнена сила на членове на семейството.

      Някои лица обладават по природа по-голяма мана, отколкото други, и те са носители на благодат навред, гдето идат. Така напр. по цяла България се знае обичаят на полезване на Игнажден. Гледа се кой човек отвън ще дойде пръв в къщата на този ден и според това се гадае за благополучие през цялата година. „Полазникът” обаче може да се доведе и с хитрост, щом той е доказал веднъж своето по-добро щастие. Наместо слепият случай да решава за първото посещение, домашните сами подсещат полезника си да дойде уж за някоя работа и откак го гостят, откриват му стратегемата си. (…)

      Познат е обичаят на грабене чуждо жито или мляко от бродници срещу Еньовден или Гергьовден. Жените магьосници, които се занимават с това тайно и престъпно изкуство, се събличат голи, за да бъдат табуирани срещу зли духове, отиват ноще в нивата, която има най-добър плод и чрез разни магически действия или заклевания пренасят изобилието в своята по-бедна нива или на своя харман. Бродницата влачи престилка и събира росата от чуждата нива, за да я излее в своята нива; или пък обира най-плодородните класове, „царете” на нивата, и хвърля зърното им на своя харман, кога да дойде вършитба; или „мами” млякото от чуждите овци, като минава път на стадото и произнася някои заклевания; или посяга с лъжица и паница към чуждата стока (овци, кози, говеда) и казва: „Ела, мляко, при мене!” Така обира и медът по пчелите или пилетата на кокошките. Невред по магически мироглед, основан на асоциативната мисъл и на симпатията, някои субстанции се смятат наситени с енергията на изобилието (избраните класове, роса, част от млякото, от козината на овцете) и овладеят ли се те по някакъв начин, чрез техниката на магьосниците, ще настъпи изведнъж изобилие и там, гдето то по естествен път не може да се очаква.

      Михаил АРНАУДОВ,

      „Очерци по български фолклор”, 1969 г.