Сурвакането – обичай, известен в цялата българска етническа територия

Най-общо неговият обреден смисъл е пожелаване и осигуряване на здраве и всеобщо благополучие, за което според народните представи може да се разчита на магическо докосване със сурова, зелена клонка, и то именно в началото на годината.

            Общобългарското разпространение има тази форма на обичая, участници в която са деца на възраст от 4 – 5 до 10 – 12 годишни /някъде само момченца/. Събрани на групички от по няколко деца, те обхождат домовете на своите близки и съседи, като започнат от своя дом преди разсъмване или сутринта на празника. Всяко дете носи свежо откършена и украсена дрянова пръчка /по-рядко черничева, крушова, сливова, лескова, от мекиш/, която има специално название суровакница, суровица, сурвачка, сурва, сурокница, суровиска, сировишняк, василичарка. Нейната украса, свързана често с основния за даден район поминък, бива твърде разнообразна – преплетени клнчета, нанизи от пуканки и сушени плодове, дребни парички, разноцветни вълнени конци, малки кравайчета и пр. Името на този основен за обичая предмет, както и някои от извършваните действия, определят названията на участниците в него – сурвакари, сурокници, суроваскари, василичари, мяучкари. Сурвакарите удрят всеки член от семейството със сурвакницата, като започват от най-възрастния, и едновременно изричат благословия:

Сурва, сурва година

весела година,

зелен клас на нива,

голям грозд на лозе,

жълт мамул на леса,

червена ябълка в градина,

пълна къща с коприва,

живо, здраво догодина,

догодина, до амина!

            Сурвакарската благословия /блажанка, слава, молитва, сорвакия/ представлява вербална магия, чието действие трябва да подсили осигуряването на здраве и изобилие във всичко. Това се разкрива в съдържанието на наричаното независимо от разнообразието на вариантите на сурвакарската благословия.

            Сурвакане, в което вземат участие други две възрастови групи сурвакари – ергени и женени мъже, - е познато главно в някои райони на Източна и Южна България. /Добруджа/ Ергените ходят в повечето случаи през нощта срещу Сурваки и посещават тези домове, където има моми, на които честитят празника. Мъжете с малки сурвачки, пита, варена кокошка и вино гостуват сутринта на празника у кръстника си и му честитят. Тази форма на сурвакане до голяма степен съвпада с традиционните новогодишни гостувания на ергени, годеници и младоженци у кума,  побащима, у родителите на булката, срещани в един по-широк район.

            При разглеждане на сурвакането внимание заслужава обредният реквизит, който според представите на народа има определени количества и сила. /…/

            Само в Западна България е познат особено интересният обичай  - игрите на новогодишните дружини от маскирани лица. Участниците в тях са ергени и млади женени мъже, организирани в групи от по 15 – 20 и повече души. Всеки от тях има точно определена роля, название, облекло и реквизит. Обикновено според названието на основния за групата персонаж се определя и названието на цялата дружина. В отделните райони на Западна България дружините от маскирани са известни под наименованията сурваскари, сурвискаре, колджане, джемаларе, деди, дедици /Пернишко, Радомирско, Дупнишко, Кюстендилско/, джамала /Софийско, Скопско/ бабугери, бабурци, старци, старченари, станченари, беляци, дедерци /Благоевградско, Драмско/, невеста, мечка /Брезнишко/, чауши, арапи, русалци /Кукушко/, голяма ешка /Костурско, воденско/, василичари /Охридско, Битолско, Прилепско/. Наблюдават се някои локални различия и в игрите. Независимо от това обичаят носи обща обредна същност, която се разкрива в отделните му структурни елементи.

            Периодът, през който ходят сурвакарските дружини – от Нова година /някъде от Коледа или Стефановден/ до Йорданов или Ивановден – съвпада с т. нар. „нечисти дни”, когато, според народното вярване, броди нечиста сила и пакости на хората. Тези представи свързват нечистите сили и обичая сурвакари, т . е. със своите действия и игри сурвакарите трябва да прогонят тази сила, да предпазят хората от нея.

            В състава на сурвакарската дружина могат да се откроят няколко групи от по две-три и повече лица, вътрешн обединени от своето място в обичая. Най-многобройна е групата на лицата, които обикновено дават общото название на обичая и дружината и които са преоблечени по един и същи начин. Най-често те са в костюми от кози кожи, кожуси с вълната навън или стари парцаливи дрехи. На главите си имат различни зооморфни /понякога фантастични/ маски от кожи, картон или дърво. Задължителен реквизит са окачените на кръста пръчка суровиска и дървена /дъбова и дрянова/ тояга – топуз и джоп. За русалиите е характерен кръстният знак, ушит по костюмите и знамето им.

            В дружината винаги има старец /деда, дедица/, който е неин водач. Той е облечен по същия начин. Някъде носи дървен фалос, обагрен в червено. Старецът и обредните лица невеста /баба/, младоженец, девер и поп съставят също една група. Тези лица са преоблечени в подходящо за случая облекло от местната носия. Невестата може да носи хурка и да „преде”, а попът – котле с вода, от което „ръси”. В дружината може да има още мечка с мечкар, циганин /циганка, която носи увито в парцали „дете” от дърво/, някъде – джамала :/камила/ с джемалар. Единствените немаскирани лица са конярят, който води кон за даровете, и гайдар.

            Дружината обхожда всички домове в своето село и в съседните села. В къщи влиза само групата с невестата, където тя „шета” – рови в огнището, пръска с вода, разхвърля. Някъде попът „венчава” младоженците. Старецът симулира извършването на полов акт с невестата. През това време на двора останалите играят хоро, на което се ловят и стопаните на дома. Мечкарят разиграва мечката, която гази домакините „за здраве”. Групата на джамалата изпълнява своеобразна пантомима, при която след играта камилата пада мъртва и трябва да се получи подарък от стопаните за играта си, за да се съживи.

            За разкриване обредната същина на обичая особено интересни са някои елементи от структурата на обичайно – празничния комплекс – например широко разпространената представа, че открадването и скриването на невестата може да осигури плодородие, поражда често инсцениране на нейното похищение. Богатото даряване на дружината във всеки дом с различни продукти и пари, обредното хоро около даровете и изричаните благословии също се свързват с бъдещото плодородие. По своето съдържание тези благословии са твърде близки до коледните. Докато за сурвакарските игри и обичаи в Средна Западна България са типични ементите на фалически култ, при русалиите и чаушите в Югозападна България има изпълнение специален танц с обредно сражение. Внимание заслужава и русалийският кръстен знак, който по всяка вероятност няма връзка с християнския кръст, а с представлява символ на слънцето. Това се подкрепя и от обстоятелството, че русалийските игри са в дните около зимното слънцестоене и началото на новата година.

            Всички тези елементи говорят за връзката на обичая с магията за плодородие и зимния слънчев кръговрат. Същевременно твърде вероятно е новогодишните дружини /кат се има предвид състава им/ да са остатък от древни мъжки съюзи.

            Присъствието на  обредното лице невеста във всяка дружина, както и елементите на брачна магия разкриват още една страна и съдържанието на обичая – любовно – женитбената. Към същия календарен момент са прикрепени и различни гадания на момите за задомяване.

            Срещата на две новогодишни дружини се смята за лоша и обикновено се завързва бой между тях, който може да завърши и със смъртни случаи. На много места са известни „сървакарски, дажамаласки, русалийски гробища”. Някъде при среща сурвакарите си честитят и се разменят сироваските, за да предотвратят лошите последици.

            Обичаят приключва с обща трапеза от събраните дарове в предварително определената къща, където външни хора не присъстват. Топузите и суроваските изгарят или пък хвърлят топузите на нивите, за да дадат много жито. Останалият обреден реквизит се прибира на скрито място и не се пипа, което може да се обясни с приписваната му магическа сила. До Йордановден всички сурвакари трябва задължително да отидат на църква, където свещеникът ги поръсва със светена вода и им чете очистителна молитва. С това те излизат от обредното състояние, в което са били и се връщат към своето ежедневие.

Лилия Старева