Коледа у хърцоите


Народната митология предвижда в граничното време между старата и новата година да се случат трите кадени вечери. Първата е в навечерието на Рождество Христово, нарича се Бъдни вечер, от бдение и будуване, но се свързва етимологично с бъдеще и бъднина. Символиката е пряка, предстои да се случи чудото на рождеството и народът трябва да е буден, за да го посрещне. Втората вечеря е в нощта срещу Васильовден, а третата - в нощта срещу Йордановден. Трите кадени вечери се правят в най-тежките, според народните представи, Мръсни, Погани дни. Граничността на дните ги прави опасни и ги свързва с цяла система от забрани и средства за предпазване.
Първата кадена вечеря е на Бъдни вечер. Изключителната важност на тази вечеря е съхранила богатата й обредност и практикуване и до днес. В представите на българина се сливат новите християнски вярвания със старите, езическите, когато са посрещали раждането на новото слънце. Младото слънце и младата Бога се сливат в една надежда за обновление на света, за да шествие на доброто, благодатта и добруването.
Снимка: Радио Русе

Важността на Рождеството е съхранена в народните песни, според които не само хората, но и природата трябва да затаи дъх, за да посрещне Божия син. Птиците трябва да спрат да пеят, водите на реките трябва да спрат да текат, дори листата на дърветата трябва да спрат да треперят. Кукувицата не спряла да кука, трепетликата – да трепери, а река Лъкатушка – да лъкатуши. Затова били наказани от Божията майка, че не са почели раждането й. По клетвата й: кукувицата кука само от Благовец до Еньовден, трепетликата не спира да трепери, а Лъкатушка разлива водите си между криви и тесни бродове. Вероятно образът на Божията майка е насложен върху по-стари езически вярвания, защото християнската представа за нея е за блага и всеопрощаваща жена, вечна застъпница на грешните хора пред своя син.
Символът на Младото слънце – бъдникът става символа на младата Бога. Той е дебело дъбово или крушово дърво, което домакинът на всеки дом трябва да отсече, за да гори в нощта на бъднуването. Такава традиционна представа заварих в Обретеник и останалите села от Община Борово. В етноложки изследвания е описано, че отсичането на бъдника е задача на младия, неженен мъж в семейството. Предполагам, че това отсичане е остатък от древните посветителски обреди, с които младите мъже са доказвали годността си за преминаване в групата на женените.
В Горно Абланово и в Обретеник е запазена практиката, в бъдника да се пробива дупка, в която да се налива миро, масло и вино. След като течностите се налея, дупката се запушва с дървен клин и така се слага да гори в огнището. Бъдникът се подготвя още в началото на деня. В Обретеник е съществувала практиката този край на бъдника, в който е сложено мирото, да се увива с чисто ново бяло платно и да се оставя отстрани до огнището известно време. Преди да бъде сложен да гори в огнището, най-възрастната жена го посипва със зърна от жито, за да предизвика берекет в идващия стопански цикъл. Миросването на бъдника, увиването с бял плат, посипването със зърна са части от древна, предхристиянска молба/заклинание за плодородие/берекет. Въглените от бъдника се съхраняват внимателно, като в други региони на българското землище. Според местните традиции въгленче от бъдника се заравя в неплодородната нива, слага се в полозите на кокошките, ако има недогоряло по-голямо парче дърво, от него се правят клинци за ралото, всичко това се прави, за се предизвика берекет.
Със същата цел в традициите на Бъдни вечер и в нашите села централно място заема обредния хляб. В Обретеник го наричат кравай. Меси го млада булка, в по-ново време и мома. Забравена е старата забрана мома за женене да не меси обредния хляб за Бъдни вечер, защото като се омъжи и ще изнесе берекета от дома. Всъщност е съхранена само практиката обредният хляб да се меси от млада жена във фертилна възраст, празнично облечени, накичени с китка – босилек, чемшир, червено мушкато и пр. Хлябът се меси с мълчана вода, а брашното се пресява през три сита. Тази традиция се пази при омесването на всякакви обредни хлябове в Обретеник.
Краваят е хляб с богата пластична украса, тя зависи преди всичко от умението и майсторлъка на жената, която го приготвя. В украсата основно място заемат кръга, кръста и житните класове. Интересно е да се знае, че според местните информатори този кръг, символизиращ слънцето, е знак на надеждата, че годината ще е плодородна и сита.
За коледарите се приготвя превит кравай, който се украсява допълнително с чемшир, здравец, бръшлян или орехи. В сватбените ритуали също е съхранена практиката обредният хляб да се украсява допълнително с венци от пуканки, зелени клони, червена ябълка и пр., познати ритуални заклинания за плодородие.
В селата на беленските хърцои по настоящем е разпространена практиката за Бъдни вечер да се меси содена питка, в която се слага паричка. Тя също се украсява с пластична украса. Не съм проследила откъде е дошла практика, смята че, содената питка овеществява представата за постен хляб на Рождество.
Практиката да се прикадяват три важни вечери, преди празниците – Бъдни вечер, Васильовден, Йордановден съществува до средата на ХХ век. Кади се като на лемежа на ралото се слагат въгленчета, върху които се пускат зрънца тамян. Домакинът прикажда не само дома и софрата, а и стопанските постройки, оборите и добитъка, хамбарите. Бъдната вечеря започва с произнасяне на молитвата „Отче наш”. И в местните села съществува поверието бъдната вечеря да не се прибира, а да стои на софрата през цялата нощ, за да слезе Богородица и да вечеря.
Обредният хляб, предназначен за дома – кравай, се разчупва от стопанина, първото парче се отделя за Света Богородица, след това се подава по късче хляб на всеки член от семейството. След вечерята остатъкът от кравая се слага високо на полицата, за да израстат високо житата, годината да е сита и благодатна.
И тук е позната практиката вечерята се поставя на пода върху нов трапезник, а под нея да се разхвърля житна слама. Тя не се изхвърля, част от нея се пали на Гергьовден, вярва се, че докъдето стига светлината на огъня от нея, до там няма да бие градушка. Друга част от сламата се носи на нивите и се заравя в тях за плодородие. От сламата се вият венчета и с тях се кичат плодните дървета, слага се и в полозите на кокошките.
Всички традиционни ритуали на Бъдни вечер, включително и трапезата пресъздават магията за плодородие и късмет. Затова в песните я наричат „шестредна” и „седмопола”. Смята се, че всяка трапеза има шест по-малки, всяка от които се състои от седем реда. Слагат се храни, които набъбват, защото така ще набъбва късметът и плодородието. Колкото повече са ястията, толкова по-богата ще е годината. Съхранена е практиката те да са нечетен брой – 7,9,11.
Трапезата представлява символ – заклинание на обилието, богатството, плодородието и спокойствието. Всички храни имат заклинателно - пожелателни функции  – обредния хляб с пара, царевица, пуканки, боб, ябълки, ошав, дори се добавя бучка пръст от нивата. Чесънът предпазва от зло и болести, медът е послание за сладък живот, дряновите клонки, орехите и бръшляна са послание за здраве. Медът, пепелта и тамянът са лекове срещу болести. Ястията са постни – сарми от кисело зеле с ориз, пълнени с ориз чушки, фасул, зелник, ошав, счукан чесън с орехи, тиквеник, варено жито, грозде, дюли.
И в Обретеник съществува практиката да се гадае по ядките на счупените на Бъдни вечер орехи. Ако са изгнили или сухи, това е лош знак за болест, ако са цели – предстои  добро, здраве и берекет. На Бъдни вечер се гадае по лучени люспи, посипани със сол. 12-те люспи предсказват времето, ако са наречени на месеците от годината или късметът на всеки член на семейството, ако са наречени на хората. Момите гадаят за бъдещ съпруг с хапка от обредния хляб – слагат я под възглавницата, за да сънуват момъка, за който ще се оженят.
В Обретеник коледуват само мъже, за обиколката си в рождественската нощ се готвят през постите – разучават песни, определят състава на коледарската дружина и задълженията на коледарите. Когато селата са били по-големи, коледарските дружини са били две, три и дори четири. Подобно на съседните села и в Обретеник се наричат колове, всеки кол знае кои къщи трябва да обиколи. Дружините се разбират за това предварително, за да не остане необходен дом.
Станеникът (водачът на коледарската група) винаги е женен мъж. Негова е задачата да приготви обредния хляб – кравай с дупка в средата, в нея се забучва стрък босилек, който се окичва с пуканки и стафиди, нанизани на конец. С бъклица и бяла кърпа станеникът води дружината. С групата вървят и по-малки момчета, които мяукат пред къщите, за да разбудят стопаните. Сходни ритуални лица съпровождат и кола на бразаята в съседните села, наричат ги котки.
Коледарите са облечени в най-новото си празнично облекло, калпаците им са украсени с босилкови или чемширени китки, пуканки, увити върху венци от извита лозова или сливова пръчка, липова кора или дрян. Дружината пее една песен докато обикаля селото, друга – на прага на дома. В домовете пее на всеки член на семейството. Благословията се произнася от предварително определен член на групата. Той се кани с бъклица от член на коледарската група по поръчение на станеника. (Информацията за тази сложна практика е запазена в стар сценарий в местното читалище, вероятно писан в средатата на 80-те години на ХХ век).
Ритуал с обредно – магически функции в съседните на Обретеник села е обиколката на един кол маскирани лица, наричани бразаи. В Обретеник обикалят само коледари, докато в съседните села Екзарх Йосиф, Горно Абланово и Батин обикалят коледари и бразаи. Според изследователите маскарадната игра в тези села е привнесена късно, след Освободителната война 1877-1878 г.
В Обретеник коледарите се посрещат с греяна ракия, даряват с дребни пари, боб, брашно или жито, сланина или месо от прасето. До Ивановден дружината трябва да се събере и да се гости със събраната храна. На това събиране някои от коледарите идват преоблечени като мечка, вълк, старец и старица, но в самата Бъдна вечер в Обретеник не обикалят маскарадни групи.
Информаторите от село Обретеник знаят, че коледуването е обичай с обредно-магически функции, свързани с осигуряване на плодородие и предпазване от зли духове.
Съхранена е и представата за Нечистите дни от Коледа до Йордановден, в тези дни от залез слънце до първи петли бродят зли сили, които пакостят на хората. За предпазване от тях се спазват редица забрани, основна, сред които е да не се излиза извън пределите на дома в тази част от денонощието.
В читалищен сценарий е съхранена следната коледарска благословия, записана от Митю Христов Хаджийски, казвана до 1935 г.:
Хей, братя,
събрахме се снощи,
снощи в полунощи,
отбор момци юнаци,
със засукани мустаци,
с накривени калпаци.
Ходихме
на тоз брат на друма,
на онзи брат на друма,
ний рекохме шъ ни мъмри,
шъ ни мъмри, шъ ни гони,
то ни нъ мъмри, ни нъ гони,
най ни дари добра дара,
добра дара, шиник жито.
На следващия ден – 25 декември, Коледа, се блажи, прави се общоселско хоро, ходи се на гости на именниците и пр.

Коментари

Популярни публикации от този блог

Конфликтът между Иван Вазов и кръга "Мисъл"

Жътва е...

Самодива къща и деца не гледа!