Историите на Цветелина от вчера и днес

Зимата скърцаше под краката на хората, зловеща и яростна. Тя не ги плашеше. Пращеше вятърът да фучи и да хвърля в очите им шепи сняг. Пращаше дъжда да излива кофи вода от небето, а тя я сковаваше на тънък лед. Навираше се между шапките и шаловете, яростно вееше под полите и в крачолите на панталоните. Щипеше, хапеше, пръстите изтръпваха, устните опръхваха, веждите побеляваха.             Хората вървяха един до друг и не се плашеха от ледената й офанзива. Стъпките им водеха към Парламента. Един след друг, един след друг – десетина, двадесет, стотици, хиляди. Носеха сини знамена, с усмихнати лъвчета, прегръщаха се, усмихва се, вярваха. От трибуната звучеше все една и съща песен „Четиресет и пет години стигат! /Времето е наше! Времето е наше!“             Какво се случва? – чудеше се зимата.             Улицата, старат...

Къде може да отидем за един ден, ако живеем в Русе? На много места... Аз имам няколко любими маршрута и мисля да ви ги представя с много снимки и с по-малко текст. Дори в ноемврийския ден имате време да обиколите по следния кратък, но съдържателен маршрут: Тутракан (Рибарската махала) - Тутракан (Военното гробище) - Демир Баба - село Свещари (Тракийската гробница) - село Малък Поровец (Къщата с дърворезбите). Ако тръгнете веднага, след като прочетете настоящия текст (м. ноември 2018), вероятно няма да ви пуснат в Свещарската гробница, защото в продължение на  година ще правят ремонт на технологията, с която е консервирана. Проверете предварително, за да не се окажете излъгани. Тогава се помотайте повече из Тутракан,  отправните ви точки, може да са повече от една. На главната улица има музей на риболова. ( Етнографски музей - Дунавски риболов и лодкостроене ) Има местен исторически музей, а и самото градче е доста живописно. Може да се разходите из Дунавския парк. Всеки г...

             Есента остаря бързо и размаха срещу вятъра голите си черни ръце. Той беше ограбил пъстрата ú премяна и сега тя си отиваше мрачна и навъсена. От запад идеше Зимата, красива и зла, с леденобяло рухо, със студени зловещо усмихнати очи и с отлично фризирани синьо-бели къдрици. Жалко, че няма да я видя след около пет месеца, когато прическата й ще клепне, а тя, подпухнала от лошотия, ще си тръгне смачкана и тъжна! – мислеше си Есента.             Влакът за Б. слушаше монолога ú и потреперваше. Нищо, че е машина, и той не обичаше Зимата. А и беше стар, много стар. Старите влакове са като старите хора, предпочитат да си стоят на топло вкъщи и да се утешават със спомени. Колко хубаво е сега в депото! Топло, сухо, мъжете се смеят, разказват си истории. Ех, ако можеше да говори, колко истории щеше да разкаже.             Но...

     Рижият котарак лежеше  в купчина златистожълти есенни листи. Хем се топлеше на последните слънчеви лъчи, хем се чувстваше обичан. Стопанката му трудно го различаваше сред пъстрата шума  и  го викаше търпеливо. Рижко не бързаше да се появи. Есента беше тяхното време – топлото и меко като спомен.  Котаракът знаеше, че  Дора го вика, за да го затвори вкъщи, докато е на разходка с приятелката си. Познаваше всяка нейна стъпка. Тя беше като тази от вчера, от онзи ден, от миналия месец.            Преди години Рижко  - настойчиво мяукащо гладно коте, се яви на стълбите пред къщата на Дора, за да я направи своя стопанка. Тя тъкмо се беше върнала   в родния си град след тежък развод. Единственият й син от години живееше в Съединените щати и имаше многоцветно семейство. Майка му не познаваше внучетата си, защото не се реши на дългото пътуване през океана. Остана при родителите си, за да не са сами в по...

Житие на света Петка от свети Патриарх Евтимий Голубенце вода пие на сред село, на езеро; сви се сокол да го грабне, не даде го света Петка: - Ишо, ишо, сив соколе, не ми граби голубенце! Голубенце и света Петка 1   Песента се е пеела на Водици Петковден е, 14 октомври е денят, в който Светата православна църквата почита света Параскева или още наричана  Петка. В народния календар денят е познат като Зимен Петковден,   защото бележи прехода към зимата. Припомням, че в традиционното предхристиянско време годината се дели на два сезона – зимен и летен. Зимният започвал от Димитровден, в някои краища на България още от Петковден. Света Петка е една от българските светици, житието й написва сам свети Патриарх Евтимий Търновски. Ако сте възпитаници на Великотърновския университет, тя, както и всичко свързано с Търновската книжовна школа, ще е сред най-важното във вашата картина за свят. Житието на светицата е сред най-красивите образци на средновековната ни л...