По Гергьовен в Странджа

На росен
Миналата година по Гергьовден росена в мастността Бигорът беше цъфнал. Днес ходих да го проверя – напъпил но ще цъфне след 2-3 дни. Другата седмица, като цъфне, ще отда пак да го снимам. Само на 4 км от Малко Търново, това цвете с омайна миризма и красиви розови цветове провокира любопитството ни. Защото в миналото хора, болни от неизлечими болести, по Гергьовден или по Спасовден, са ходели „На росен“ за да се лекуват. Как е ставало това, описва Георги попАянов в книгата си „Странджа“. Освен това, в много региони на България бездетни жени са ходели "На росен" за да се сдобият с рожба.
От стената на Георги Бъклев от Малко Търново

..."На Гергьовден стопаните в село Българи си трият лицата с орехови листа против мързел, а против уплаха гълтат три малки орехчета. Вярва се, че каквото е времето на този ден, такова ще е през цялата година, а ако вали дъжд, няма да се родят жълъди. В селата Факия и Момина църква хората се теглят на кантар за здраве, а момите се въртят на люлки. В селата Кости, Бродилово, Резово, Кондолово, Заберново и др., в навечерието на празника се прави първото "Спане на росен". Росенът расте по планински поляни, които също се наричат "Росен". Там отиват да преспят тежко болните, заедно със своите придружители. Те намират подходящо място и постилат черга върху която болният ляга. Близките му берат росен и заграждат с цветя страдащия. През цялото време докато са на поляната всички мълчат за да не ги чуят юдите, които трябва да излекуват юденските болести, т.е. болестите за които няма лек. Сутринта се будят мълчешком, като се почукват с камъчета. Вярва се че сънищата през тази нощ определят дали човека ще оздравее или не...."
Странджа. Материална и духовна култура. София, 1996, 338-339 (сборник)
Икони на Свети Георги от селата Крушевец, Индже войвода, Момина църква.
Оброчна плочка с изображение на тракийски конник (херос), припознат като Свети Георги и вградена в олтара на едноименният параклис край село Заберново.

Оброчна плочка с изображение на тракийски конник (херос), припознат като Свети Георги, вградена в олтара на едноименния параклис край село Заберново.

Скъпи приятели на Парк "Странджа", започна сезона, в който изпълзяват от своите зимовища земноводните и влечугите, които обитават нашата територия. За вас, любопитните по тази тема, нашият магистър биолог Милен Рашков подготви тази информация.
Сред всички 11 Природни парка в България,”Странджа” е с най-богато видово разнообразие по отношение представителите на херпетофауната. На територията му са установени 10 вида земноводни и 25 вида влечуги. Това се дължи на разнообразните природни местообитания, благоприятните климатични условия и добре запазената природна среда в региона на Странджа планина. От значение за многообразието от видове е и кръстопътното биогеографско разположение на планината между Европа и Азия, както и близостта на трите морета - Черно, Мраморно и Егейско. Всички тези фактори са обусловили съвременното разпространение в Природен парк "Странджа" на най-различни по произход видове земноводни и влечуги - средноевропейски (горска дългокрака жаба, обикновен тритон, голяма водна жаба, стенен гущер, медянка, смок-мишкар и др), евросибирски (кафява крастава жаба, жълтоуха водна змия), понтийски (горски гущер, кримски гущер), предно- и средноазиатски (сирийска чесновница, змиегущер, слепок, каспийска блатна костенурка, черновата стрелушка) средиземноморски (шипоопашата костенурка, ивичест гущер, сива водна змия), степни (смок-стрелец, пъстър смок), ирано-турански (змия-червейница) и др.
Основно, сред земноводните в границите на Природния парк преобладават средноевропейските фаунистични елементи, докато сред влечугите в защитената територия по-често се срещат видове с "южен" тип разпространение.
Смок


Значителен е броят на консервационно значимите и защитени представители на херпетофауната в Парка. От земноводните голям брой са защитени както на национално, така и на международно равнище. В Приложение 3 на Закона за биологичното разнообразие и в Приложение II на Бернската конвенция за опазване на дивата европейска флора и фауна и природните местообитания са включени по 6 вида, сред които, жабата-дървесница, зелената крастава жаба, сирийската (балканска) чесновница и др. Два вида - южният гребенест тритон и жълтокоремната бумка, са вписани в Приложение II на европейската Директива 92/43/ЕИО за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна (Директива за хабитатите). Балканската чесновница е включена в Червената книга на България.
Изключително висок е делът на консервационно значимите видове влечуги в Природен парк "Странджа". От всички 25 вида, общо 22 са включени в Приложение 3 на Закона за биологичното разнообразие. В Приложение II на Бернската конвенция са вписани 18 вида, сред които шипобедрена и шипоопашата сухоземна костенурка, обикновена и каспийска блатни костенурки, зелен гущер, балкански гекон, медянка и други. Четирите вида костенурки са включени в Приложение II на Директивата за хабитатите. В Червената книга на България са вписани 6 вида, сред които черноврата стрелушка, южна блатна, шипобедрена и шипоопашата сухоземна костенурка.
Редки в Природен парк "Странджа" са ливадният гущер от влечугите и зелената водна жаба и жълтокоремната бумка от земноводните. Последният вид е само с отделни изолирани находища в Природния парк, при същевременно широко разпространение и статут на обикновен вид в останалите части на страната.
Сред редките и защитени видове влечуги в Парка, с най-висок консервационен статус са двата вида сухоземни костенурки - шипобедрена и шипоопашата, които са защитени съгласно всички съществуващи природозащитни закони и директиви на национално, европейско и световно ниво. Популациите и на двата вида са силно застрашени и уязвими в света, като основната част от тях са концентрирани в някои по-големи защитени територии и зони. В Природен парк "Странджа" са съсредоточени едни от най-стабилните популации на шипобедрената и шипоопашатата костенурка, и по отношение на тяхното опазване Паркът е на първо място в България и на едно от челните места сред защитените територии в Европа и света!
В Парка се срещат и два редки и защитени вида водни костенурки - обикновената и каспийската, като втората представлява особен интерес поради своето по-южно разпространение. Този топлолюбив вид се среща само в най-южните части на България и Европа, като Природен парк "Странджа" е на първо място сред защитените територии в страната по отношение опазването на вида.
В Странджа се среща един от най-редките видове змии на Земята - черновратата стрелушка, и относно нейната защита Природният парк се явява най-важната защитена територия в света! Тази дребна, потайна, неотровна и напълно безобидна змия има само няколко изолирани находища по крайбрежието на Парка. Поради тази причина е необходимо едни от тези останали последни незасегнати от човешката дейност кътчета по морския бряг да останат такива и занапред!
Интересни представители на херпетофауната в Странджа, чиито популации в границите на Природния парк също са едни от най-запазените и стабилни в България, са два вида безкраки гущери - източният слепок (крехар) и змиегущерът (жълтокоремник). Наблюдава се интересен парадокс в наименованията, които местното население е дало на двата вида. Странджанци наричат жълтокоремника "слепок", а на слепока казват "бакърница" или "златушка"!. И двата гущера външно приличат на змии, но се различават от тях по наличието на клепачи на очите и ушни отвори отстрани на главата. Никоя змия в света няма такива! Слепокът и змиегущерът не са отровни, напълно безопасни са за човека (в България няма отровни гущери) и не правят опити да хапят при улавяне.
От общо 9 вида змии в Природен парк "Странджа" само 2 са отровни - пепелянката и вдлъбнаточелият смок, но и те реално не представляват опасност за хората. Трябва да знаете, че никоя змия, било то отровна или не, не напада първа човека с цел да го преследва, а напротив - избягва среща с хора! Змиите, както и много други по-малки от него животни, когато срещнат човек, реагират като първо се опитват да се отдалечат на безопасно разстояние. Те хапят само при самоотбрана, когато са изненадани и няма къде да избягат, ако някой случайно ги настъпи или се опита да ги улови! За пепелянката трябва също да се знае, че тя е сравнително бавно подвижна, "доста мързелива" и кротка змия (за разлика от останалите змии в Странджа, които са много подвижни и бързо ще избягат ако ви усетят наблизо). Затова даже ако минете съвсем близо до нея без да я докоснете или настъпите (ако все пак дотогава не е избягала от вас), тя няма да ви закачи. Също така, знайте че в последните повече от тридесет години няма нито един физиологично здрав човек, който да е починал след ухапване от пепелянка.
Вторият отровен вид змия в Природен парк "Странджа" е практически безопасен за човека. Отровните му зъби са разположени дълбоко назад в устата и не могат да достигнат и пробият кожата и тъканите при ухапване на човек. Освен това, вдлъбнаточелият смок е доста подвижна и бърза змия, отдалеч усеща опасността и при среща с човек бърза да избяга.
Пепелянка
Освен че не са опасни и страшни за човека, влечугите и земноводните са с изключително важна и неизменна роля за поддържането на екологичното равновесие. Жабите и гущерите например се явяват естествени регулатори на числеността на насекомите и други безгръбначни в природата, тъй като се хранят почти изключително с тях. По същия начин повечето змии регулират броя на гризачите. Така те се явяват много ценни помощници на човека, унищожавайки много неприятели по селското и горското стопанство. Това също е една от причините да опазим земноводните и влечугите и занапред.
От фейсбук страницата на Природен парк "Странджа"

Коментари

Популярни публикации от този блог

Добре дошли в Странджа!

Билките и техните магии за любов и раздяла

Бразая в селата Батин, Горно Абланово и Екзарх Йосиф