Историите на Цветелина от вчера и днес

            Спомените от миналото ме навестяват не когато искам, а когато те искат. Навестяват ме без ред, в някакъв свой си порядък, усещам, че всъщност не аз пиша моя роман, а те драскат своите разкази в ума и сърцето ми и ме канят да ги запиша. Това усетих в един хубав пролетен ден, докато се мотаех из Варненския гранд мол. Бях там заедно с моите ученици, които с желание се разхождаха в своя свят – новия модерен свят, а аз реших да посветя цялото си налично време за разглеждане на Ретро музея. Всяко поколение си е с времето: аз с Ретро музея, младите - с мола.  Ретро музей. Всякакви мисли започнаха бавно да се настаняват в харда на спомените, след това се сбиха помежду си и всяка започна да крещи: Избери мен! Разкарайте се, няма да сядам в някое кафене и да ви записвам, няма да подкарвам „Аскетката в мола“! Няма да се получи, нещо не ме бива много по аскетизма, а и сюжетът вече е употребен. Но една мисъл беше осо...

             За прехода провинциално Публицистичен роман          Моят разказ за прехода, различен от разказите на сините гурута.       Разказ за прехода, далече от Орлов мост, от „Царя“ и Парламента, от Министерски съвет и жълтите павета, далеч от интелигенцията и мислещите хора, далече от инакомислието въобще.          Тъжен разказ. Забавен разказ. Интригуващ разказ.           Разказ за политиката, докато още не е станала история.           Провинциална история.           За прехода провинциално. 2018. Здравей, европредседателство!             С братски привет от мен всестранно развитата лич...

https://bulgarianhistory.org/1300bulgaria/ Тази сутрин виждам горния линк, споделен на стената на една приятелка. И ме засърбя езика, ей тъй да каже нещо полемично, :) че да заприличам на себе си! Илиянчето Делева беше написала: "и понеже съм на тази вълна". Нямах време да прочета статията, но като всички във фейса реших да се изкажа само по заглавието й! :) И ако Каравелов е бил кабинетен революционер, по думите на проф. Боян Пенев, то аз съм фейсбук революционер! Седя си у фейса и мъдрувам, а докато мъдрувам простите хора затриват държавата ни! Обаче нали преди две години се отказах да се боря с прости хора, сега какво друго ми остава - да мъдрувам! И аз като Илиянчето това лято се върнах към далечното минало на 1981 г., когато държавата ни празнуваше 1300-годишен юбилей. Демек, съм на същата вълна, макар да не ми остава време да се нося по нея. Опитвам се да осмисля времето на нашето детство, когато се гордеехме, че растем под девиза: "Единство, творче...

От две години съм напълно миролюбив човек! Драмата на раздялата ми с миналото, с работата, с едни от най-скъпите ми приятели ме направи миролюбив човек! Дето се вика вече на мравката път правя... Само понякога у мен се обажда старата Цветелина - с голямата уста, острието на негодуванието срещу обществените злини, лъжите, подлостите и клеветите! Старата Цветелина много ми липсва! Толкова много, че се чудя кога отново ще се срещна с нея! Знам, че един ден тя ще изригне на стената си във фейсбук или в блога си. Ще ми каже здрасти и ще продължи да живее вместо мен! Очаквам с нетърпение този ден. И ако се чудите, защото така внезапно ме е обхванало личностно разстройство, шизофрения или словесен бяс, да си кажа направо: твърде трудно издържам да мълча, когато се сблъсквам с несправедливостите на живота. Бавно и тъжно наблюдавам как феодализацията бавно завлядява не само малките населени места, а и цялата страна. Все повече факти от новините говорят за това. Искате пример за феодал...

Преди 109 г. българско общество успя да убеди своя владетел да обяви независимостта на скоро освободеното си Отечество. Как стана това? Като бе формулиран и отстояван националният идеал. Той бе отстояван след Освобождението, след Съединението, дори след Деня на независимостта. Въпреки че Вазов патетично громи своите съвременници за липсата на идеали, националният идеал е все още жив - той е простичък и ясен - обединение на всички земи, в които живеят българи. Това е вечното желание на един балкански народ за могъщо Отечество. Така е тук на Балканите - малките народи често се люшкат между своите мегали идеи и националния си нихилизъм. По това се различават от великите - руснаци, германци, французи, американци и др. :) И все пак българското общество, тогава също в преход от робство към политическа независимост, успява да отстоява националния си идеал. Има кой да ги формулира - това са поетите и писатели. Има и народ, който търпи една прослойка да прави избори, както Алеко ни описва в ...

Това лято (2017) нос Калиакра се прочу в новините, но не като интересно място за туристическа обиколка, а като спорна земя от Натура 2000, около която са построени голф игрища, ветропаркове и други неща за печелене на пари. Заформи се протест, защото парите ги печелели богатите, монополите, а бедният човек от народа, живеещ в прекрасната приморска Добруджа, няма къде да си пасе добитъка и пчелите, къде да си произвежда зеленчуците и пр. Имаше и стачки на засегнатите, мигновено се заформи комитет, който едничък имаше право да представлява протестиращите, обадиха се и еколозите, започнаха дебати, отново на бял кон се появи Бойко, който се зае веднага всичко да оправи (този път не той беше забъркал предварително кашата, ами я наследил от юпита, тройни коалиции и други зловредни управници от далечното минало). Обичаен сценарий от новините днес, с устойчиви – увод, изложение, послания, празни обещания, неясна развръзка, неясно удовлетворяваща чувството за справедливост у зрителите. ...

Снимка: TVN Първа част Детството ми вече е в музея За Ориент експрес, Русенската гара, Поаро и Ленин             И за да се опровергая сама, ще кажа, че не всичко от онова време беше скука! Днес, докато чаках да дойде Ориент експрес, се сетих, че повече от 40 години не съм чакала международен влак на русенската гара за забавление. Когато бях дете, всеки ден я посещавах с тази цел и беше страхотно.             Кварталът около гарата беше пълен с деца, около всички блокове целодневно се вдигаше врява, по улиците хвърчаха лагерни колички и колелета, топки попадаха по балконите на съседите, понякога чупеха стъклата на прозорците, а палавниците задължително получаваха по някой шамар. Тогава боят не беше забранен, беше си стандартно възпитателно средство и нямаше отдели „Закрила на детето“, в които да се оплачеш. Пред блоковете, на пейките седяха бабки, които докл...