Историите на Цветелина от вчера и днес

  Имаме исторически късмет началото на Българската следосвобожденска литература да е поставено от една велика книга – „Записки по българските въстания“ от Захари Стоянов. Работата по нея започва още през лятото на 1878 г. в Русе, в дома на Баба Тонка. В няколко абзаца накратко разказвам творческата й история.             Още през 1876 г. Никола Обретенов осъзнава, че е необходимо да се запазят спомените за Гюргевския комитет, Априлското въстание, Ботевата чета. Идеята му се затвърждава след разговори с другарите му в Русенския и Цариградския затвор през 1876-а, преди да го изпратят на заточение /заради участие в Ботевата чета/. Събирането на спомени започва в крепостта Сен Жан Дакр, докато е окован заедно с Кирил Ботев и Стоян Заимов. Обретенов започва да води дневник и записва спомените на четниците на Хаджи Димитър и Стефан Караджа. Те са третирани като криминални престъпници от турското правителство и то отказва да ги осво...

„Времеубежище“ се оказа книга, писана специално за мен. Не я бях чела. Имам я отдавна, с автограф, но я пререждаха много други книги. Не мога да се оправдая с обяснението, че защото всички твърдяха, че се чете трудно, че трябва да се мисли върху написаното и пр. Миналата неделя трябваше да се скрия някъде и намерих убежище във „Времеубежище“. Започнах с намерение да прочета лист – два, за да се успокоя. Когато се откъснах от книгата, вече беше полунощ, почти не можех да си затворя очите: бодяха, смъдяха, лееха сълзи, но в душата ми бе светло и спокойно. Неусетно бях преполовила книгата и не ми се наложи нито за миг да спирам, за да обмислям нещо. Не четях, поглъщах историята. Бях уверена, че чета книга откровение, написана само за мен, за утеха от настоящето и за внушаване на смелост за бъдещето.  Във „Времеубежище“ Георги Господинов е съхранил света на нашето поколение, родените през 60-те. 1968-а е важна за писателя, ние – читателите, знаем това и преди „Времеубежище“. Изобщо, ро...

                 Никея (дн. Изник) е град основан е около IV в. пр. Хр. от тракийски наемници, но скоро попада под властта на македоните, а после — на Рим и Византия. Той има стратегическо местоположение — на брега на езерото Аскания (днешно Изник гьолю), близо до дн. Константинопол — на кръстопътно място между Изтока и Запада, вероятно затова се превръща в религиозен център. В Античността е известен с великолепните си крепостни стени, които и днес частично се запазени. По време на разцвета на Османската империя в Изник се произвежда един от най-красивия порцелан. Базиликата, в която се приема Символът на вярата, 325 г. (Спасителни разкопки -2025 г.) Езерото Аскания, както се вижда базиликата днес се намира на самия бряг. Всъщност руините са били под вода десетилетия. Излизат в последните години заради засушаването. Схема на Базиликата             И макар да не намира в един мюсюлм...

            Едва ли ще изненадам някого, ако кажа, че поех по този маршрут в азиатска Турци заради Троя. Надявам се да не съм от последното поколение читатели, вдъхновено от великите епоси на Омир. Но Пътят, моят втори учител, ме отведе на Асос, древният град, който Аристотел провидял като място на своята идеална държава. Тук той се оженил, тук живял три години, оттук бил прогонен от персите и избягал в далечна Древна Македония при Филип Македонски. Станал учител на сина му Александър и възпитал първия глобалист на древния свят.      Или поне аз го виждам като първия, тъй като не съм много добре запозната с древната история. Докато гледах безбрежното Бяло море, си мислех за миналото. Лесбос тънеше в синкава мъгла и се виждаха само очертанията му. Наистина е най-големият остров в Егейско море. Някога той бил място на хармония за Сафо и нейните приятелки, днес на него се намира най-големият лагер за емигранти. Оттам до турския бряг е мно...

            Регионалният исторически музей – София се намира в красивата сграда на бившата Централна минерална баня. Намира се за ЦУМ зад „Баня Баши“. Сградата е завършена през 1913 г., разрушена е от бомбардировките над София по време на ВСВ, възстановена е след това, функционира до 1986 г. Тогава е затворена за ремонт и след като отново е възстановена в края на 20. век, се превръща в музей на София през 2015-а година. Сградата на Централната минерална баня           Отвътре сградата е изключително красива и пространството е много умело използвано, защото историята на нашата столица е дълголетна. Експозициите са няколко, започват от неолита и завършват до 1940 г. На мен лично най-любопитна ми беше модерността, времето след Освобождението, когато България постепенно придобива европейски облик. (Затова и повечето снимки са от тези експозиции.) Във всяка зала непрекъснато се въртят филмчета, които разказват за експонатите от...

            Парк „Гюел“ в Барселона е едно от най-впечатляващите места, които посетих. Той е творение на две уникални личности – архитекта Антони Гауди и индустриалеца Еузебио Гюел. (Гуел/Гюел, срещнах го по различен начин изписано на български.) Първоначалната идея на индустриалеца е да направи квартал за много богати хора, каквито в Барселона винаги е имало, на незастроен хълм, тогава извън пределите на града. (Началото на ХХ век.) Богатите хора не искали да газят кал или пепел и затова кварталът на хълма Кармел не се случил. По-късно се превърнал в парк. Къщата на Гауди в парк "Гюел"           Той се е осъществил, когато Гюел видял уникална витрина за ръкавици на едно изложение. Събрал информация за това кой е проектирал витрината, научил, че тя е изработена от Антони Гауди. Гюел разказал идеята си за квартала на Гауди, но архитектът го убедил, че този хълм може да бъде превърнат в своебразен рай. Първоначалната идея ...

  Знаем Котел като един от градовете на новобългарското светско училище, но той е един от двата големи килимарски центъра в България. Вторият е в Чипровци. Експозицията „Старокотленски килими“ е уредена в Галатанско училище, построено през 1869 г. – последната за града училищна сграда от епохата на Възраждането и единствената обществена постройка, оцеляла от опустошителния пожар през 1894 г. Музеят на котленския килим - прекрасна сбирка  Дори сградите са украсени с мотиви от килимите Сградата на музея Килимарството в Котел се оказа самобитна традиция, развита благодарение на успешното овцевъдство. Във времето на Възраждането, когато в градчето се подвизават едни от най-известните даскали, уредили първите елино-български светски училище, овцете в Котел достигат до 500 000 глави. Те пасат не само в Котленския край, но и по тучните полета на Добруджа и Тракия. Вълната се използва за производство на аба за местното население, но и на турската армия. А котленската девойка не...