В Никея се ражда днешното християнство

             Никея (дн. Изник) е град основан е около IV в. пр. Хр. от тракийски наемници, но скоро попада под властта на македоните, а после — на Рим и Византия. Той има стратегическо местоположение — на брега на езерото Аскания (днешно Изник гьолю), близо до дн. Константинопол — на кръстопътно място между Изтока и Запада, вероятно затова се превръща в религиозен център. В Античността е известен с великолепните си крепостни стени, които и днес частично се запазени. По време на разцвета на Османската империя в Изник се произвежда един от най-красивия порцелан.

Базиликата, в която се приема Символът на вярата, 325 г. (Спасителни разкопки -2025 г.)

Езерото Аскания, както се вижда базиликата днес се намира на самия бряг.
Всъщност руините са били под вода десетилетия.
Излизат в последните години заради засушаването.

Схема на Базиликата

            И макар да не намира в един мюсюлмански град Никея се готви да отбележи 1700 години от провеждането на Първия вселенски събор (325 г.). Честно казано, ако не бях отишла в Изник, нямаше да се сетя за тази годишнина. В православна България и дума не се чува за кръглата годишнина. А Първият вселенски събор в Никея е ключов момент в оформянето на християнското учение. Свикан е от император Константин Велики, за да сложи край на разногласията в Църквата. Основна задача на събора е да разреши спора между арианите (последователи на Арий от Александрия) и техните противници относно божествената природа на Христос.

Разбира се, съумях да дойда точно, когато светът се готви да посрещне големият юбилей.

            Въпреки че продължава повече от месец, съборът намира решение – отхвърля учението на Арий. Приет е  Никейският символ на вярата, който утвърждава, че Синът е „единосъщен“ (ὁμοούσιος) с Отца. Установени са и първите канони.

           Съборът събира около 220–318 епископи от цялата империя, включително и представители от българските земи (тогава в състава на Тракийската диоцеза). Ами да, в българските земи е имало християнство доста преди Борис I Михаил да го въведе като официална религия. Има запазени и доста раннохристиянски базилики. На територията на България има и доста апостолски църкви, но затова ще разказвам друг път.

            Арий учи, че: Бог Отец е единственият вечен, безначален и несътворен. Той е източникът на всичко съществуващо. Синът (Исус Христос) не е вечен и не е от същата същност като Отца. Според Арий, Синът е първото и най-съвършено творение на Бога. Бог го е създал „преди вековете“, за да сътвори чрез него останалия свят. Следователно, имало е време, когато Синът не е съществувал. Или: Синът е божествен, но е „подобен“ (homoiousios) на Отца, но не „единосъщен“ (homoousios). Има божественост, но тя е производна, а не същинска. Светият Дух според Арий също е създаден от Сина — и следователно е още по-далеч от божествената същност на Отца.

            Може днес на нас тези прения да ни се струват дребнави подробности, но всъщност учението на Арий създава съмнение в основния постулат на християнството. А той води до следния извод: ако Синът не е истински Бог, спасението е невъзможно.

Това са гробове, които са възстановени от археолозите

Още от разкопките с гледки към езерото.
Нашият екскурзовод ни разказваше, че езерото някога било част от морето, но вследствие на земетресение тази част била отцепена и се превърнала с хилядолетия в сладководно езеро.

            Тогава вече напълно ясно става какво се твърди Символът на вярата:

1. Вярвам в един Бог Отец, Вседържител, Творец на небето и на земята, на всичко видимо и невидимо.

2. И в един Господ Иисус Христос, Сина Божи, Единородния, Който е роден от Отца преди всички векове: Светлина от Светлина, Бог истинен от Бог истинен, роден, несътворен, единосъщен с Отца, и чрез Когото всичко е станало;

3. Който заради нас човеците, и заради нашето спасение слезе от небесата и се въплъти от Дух Светий и Дева Мария, и стана човек;

4. и бе разпнат за нас при Понтия Пилата, и страда, и бе погребан;

5. и възкръсна в третия ден, според Писанията;

6. и се възнесе на небесата, и седи отдясно на Отца;

7. и пак ще дойде със слава да съди живи и мъртви и царството Му не ще има край.

            Тези първи седем члена са съставени на Никейския събор. Следващите пет са създадени на Втория събор.

8. И в Светия Дух, Господа, Животворящия, Който от Отца изхожда, Комуто се покланяме и Го славим наравно с Отца и Сина, и Който е говорил чрез пророците.

9. В една, света, съборна и апостолска Църква.

10. Изповядвам едно кръщение за опрощаване на греховете.

11. Чакам възкресение на мъртвите

12. и живот в бъдещия век! Амин.  (Цитатите са от сайта на Светия Синод на Българската православна църква и следват църковните правила за употреба на главна буква.)

Красива гледка!

Крадива гледка!

        Класическото арианство изчезва към VI век, когато последните кралства изповядващи арианството в Европа са покръстени в никейската (православна) вяра.

            Православната, Католическата и всички големи протестантски църкви следват Никейския символ на вярата, където Христос е „единосъщен с Отца“.

            Никея става символ на единството на Църквата и на формулирането на ортодоксалната (православна) вяра. До днес Никейският символ на вярата се чете на всяка литургия във всички православни и католически храмове.