Парк "Гюел" в Барселона

         Парк „Гюел“ в Барселона е едно от най-впечатляващите места, които посетих. Той е творение на две уникални личности – архитекта Антони Гауди и индустриалеца Еузебио Гюел. (Гуел/Гюел, срещнах го по различен начин изписано на български.) Първоначалната идея на индустриалеца е да направи квартал за много богати хора, каквито в Барселона винаги е имало, на незастроен хълм, тогава извън пределите на града. (Началото на ХХ век.) Богатите хора не искали да газят кал или пепел и затова кварталът на хълма Кармел не се случил. По-късно се превърнал в парк.

Къщата на Гауди в парк "Гюел"

        Той се е осъществил, когато Гюел видял уникална витрина за ръкавици на едно изложение. Събрал информация за това кой е проектирал витрината, научил, че тя е изработена от Антони Гауди. Гюел разказал идеята си за квартала на Гауди, но архитектът го убедил, че този хълм може да бъде превърнат в своебразен рай. Първоначалната идея на строителите на Гюел била, хълмът да се терасира, но Гауди отказал. Той създал поредица от акведукти, като използвал камъните, които излизали при разчистването на терена. Така се появили невероятни каменни структури, които посетителят вижда, още като влиза в парка.

Каменните мостове са построени с материал, изваден при подравняването на терена.

        Друга отличителна черта на парка са облицовките с разноцветни мозаечни плочки. Цветове на плочките са наистина спиращи дъха. В парк "Гюел" има и малка къща, в която Гауди е живял. Сега къщата е превърната в музей и съдържа интересни мебели, също проектирани от Гауди. Разбира се, Гауди черпи вдъхновение от английските градини, но неговите разбирания за природата и човека го движат към символика, която вплита във всеки един елемент в парка. От пътеката над къщата, в която е живял Гауди, се вижда като на длана Барселона.

        Паркът има много входове, но най-впечатляващ е този, който всъщност се ползва като изход при обоколките. Той се намира под огромен площад, на който има множество пейки, създадени от гения на Гауди така, че да прилепват на гърба на седящия, осигурявайки му максимално удобство. Идеята на Гауди, че живеещите в този странен парк квартал трябва да имат място за обществени контакти.

Къщата на кмета

        Мисля, че най-силно бях впечатлена от растителността в парка, която се напоявала от система за улавяне на всяка капка дъждовна вода. Системата била проектирана също от Гауди. Благодарение на нея, паркът се превърнал в малък земен рай. Мозайките са навсякъде, тавани, украсени с небесен дизайн, вълнообразни покриви, емблематичният дракон/гущер и впечатляващите пейки в парка с изглед към другия шедьовър на Гауди - Ла Саграда Фамилия.

Площада, на който могат да се съберет всички жители

        Парк "Гюел" и Саграда "Фамилия" са двата проекта, по които Гауди работи успоредно през последните години от живота си. Всеки ден той надзиравал работата и на двата обекта, като имал око за всяка зле свършена работа. Бил изключително взискателен и често пъти принуждавал работниците да събарят построеното и да го започнат отначало, ако не отговаряло на проекта. Още по-любопитно е, че Гауди, човек с университетска диплома, не използвал дори калкулатор за сметките и плановете си, но те били винаги изключително точни. Над всички технически идеи стояла философията на Гауди, че природата трябва да бъде вдъхновението (в природата има малко прави линии) и че архитектурата трябва да бъде в услуга на човечеството.

    Парк "Гюел" е обявен е от ЮНЕСКО за обект на световно културно наследство през 1984 г.

Уникалните постройки, с различни по цвят плочки, отличителна черта на стила "Гауди"